Отмина една шарена седмица и Слънчо отвори нова страница:))
Докато се разхождам из зимната морска градина и слушам последния албум на Барбра Стрейзънд " Любов е отговорът" ми хрумват хиляди неща: първо да се направи съвременна хореография - танцов театър върху някое от тези композиции и главните герои ще бъдат клоун момиче и клоун момче, макар че по презумпция клоунът е безполов...та те двамата ще са влюбени, ама няма да знаят как да се разкрият и колкото по-нелепи стават в разкритието си, част от костюмчетата им ще изчезват, за да останат на финала на гранде бачо той и тя... Красиво, нали?
На плажа се покатерих върху една площадка за спасители, като първо пробвах дали е добре закрепена, защото нямам намерение да падам и да си чупя мозъка или нещо друго-едно мърляво коте ни стига у дома... Хапнах си войнишка курабийка и пих от любимото ми кафе...от магазинчето ул. "Одрин". Понеже ходя с едни червени слънчеви очила, жениците, които правят кафето там все ми казват: веселите очила са тука:)) Както и да е...чувството да хапваш курабийка, да усещаш как румоли гьолчето с минерална вода под краката ти и една пара с аромат на яйца да се надига под теб е много приятно...особено в компанията на г-жа Стрейзънд...
Днес предложих цялостен модел на бъдещия ми костюм за работа...На снимката е изпълнителката Карин Оу, която е автор на музиката към филма "Където са дивите неща". Майка ми вчера ме приземи: Само да не хукнеш с него навън?! Всъщност тайно си мисля, че е много фешън и признак на свободолюбивост да се развявам с него навън. даже днес споделих с вероятния майсторяч на костюма, че смятам с него да се явя пред бъдещия нов-стар или както там дойде директор на драматичейски т-р у наше село след изборите на 18 януари...като съм почнала от 2004 г. да оставям мои автобиографии, що пък този път да не оставя поредната си с този костюм...
Филмите, които гледах бяха Кен Парк и Напред, и в двата по краен начин са споделени проблемите на тийн генерацията-лично на мен Напред (Го) ми допадна повече, защото не е чак толкова подтискащ... А сетих се още нещо-този нов костюм ще ми бъде облеклото за пресконференции на МТФ "Варнанско лято" 2010, ако въобще ме допуснат :))Но би трябвало, много е атрактивен...все пак...
В събота за първи път се разплаках в къщи след работата ми с децата... Защото трябваше да бодат малкия Гого, а разтворът не му съответстваше и той се разрева, като молеше да не го бодат отново. До него стоях смело и докосвах с върха на палчето си сълзите на Гого... От сините очички на Гого те се пързаляха на масури и за първи път като че ли нещо вътре в мен "проговори". В къщи се наплаках донасита-стана съвсем изведнъж...може би, защото Гого е най-малък от всички деца... Знам ли!?
Днес достигнах до важно заключение: мисля, че в предишния си живот съм била животно. Определено животно, защото много обичам да мириша, когато минавам през магазин за животни-ароматът на котешко-кучешка храна ме хвърля в джаза, даже ако имах време, щях и аз като коте да легна пред вратата на магазина в очакване на някаква напоителна случка.
Разходките навътре в мен продължават, защото колкото повече пораствам, осъзнавам, че отговорът е любов :))
пп... а ДКТ ЩУРЧЕ стана на 50 години! Вчера се напразнувах с големите и малки Щурковци. Поклон пред създаденото от тях и пред творчеството на братя Райкови, без които островът на фантазията щеше да бъде самотно и тъжно място!
