Сдемицата беше шарена, странна, студена и на финала мекичка като следобедно кафе с шоколадови бисквитки...
В понеделник ми замръзна ръката и припаднах за няколко минути от студов шок в едно кафене.Благодаря на страхотните момчета от "Сакс", които ми помогнаха и повикаха такси. В сряда направих едно много приятно като атмосфера интервю с актрисите от екипа на "Горчивите сълзи на Петра фон Кант"-дори на следващия ден получих едно стихотворение бонус по темата :)) (наистина стихотворението е много професионално написано, язък за някои поетеси, дето издават мижави книжлета и се чудят, че никой не ги забелязва...)стихотворението е от актрисата Д.Викторова... В петък излезе във вестник "Гласове" рецензията ми за този интересен спектакъл... е, на финала има и малко критика и се надявам, хората от екипа да не я вземат съвсем крайно, това са пожелателни анализи и са за доброто на спектакъла, за да стане още по-ярък... В петък смехоарт терапията ми при онкологично болните деца се сдоби с още един приятел-Милена Пехливанова, една любяща майка на две бесовни момиченца. Та Милена донесе една торба пълна с неща за децата от материали за апликации до малки лакомства и детска игра:)) Реших в едно тефтерче за наш личен отчет да описвам какво е закупила и колко струва, за да видим на финала на годината, колко ни струва, за да бъдем добри и повярвайте ни не е важно да е много, важното е да е от душинка и сърце... Радвам се, че блогът ми ни събра...Затова тук в знак на благодарност изписвам нейния полезен блогhttp://mamamemi.com/index.php?op=ViewArticle&articleId=7370, а и ще Ви покажа и Миленка с малките патиланки:)) Днес бях с децата, макар че сутринта имах голям спор с мойта майка-знаете, какво е времето във Варна-много сняг, непочистен, а в болницата на края на света се стига трудно с градския транспорт... Майка ми отначало не ме пускаше...тя дълги години е работила там и се притесняваше нещо да не закъсам, както стана в понеделник със студовия шок... Прибрах се в стаята си като я нареках ХИТЛЕР :)) ...и понеже са ми слаби ангелите се разидах, че не мога да отида при децата... След пет минути спрях с рева, облякох се дебело и тихичко напуснах дома... И сега знам, че е имало смисъл, защото се запознах с най-новия си и най-малък приятел- едно 4 месечно бебенце Надежда,а и Стефчо, Дани1, Дани2 и Дани3 бяха там-вече ме поканиха на гости в Преслав, Свещари и къде ли не, за да гледам археологически забележителности, защото обичам такива пътешествия... Имсилихме една приказка по метода на "Граматика на фантазията", думите бяха филийка, кроасан и сърце....Направихме картичка за детския психолог Светлето и я промушихме под вратата на кабинета й:))
А иначе горещо ви препоръчвам филма "НЮ ЙОРК, обичам те"-заради умението да кажеш нещо съществено за любовта за отрицателно кратко време...и на края още нещо за любовта из стихотворението на Дънда-актриса в Драматический театър у наше село...Любовта е:
"Любовта е слънце и хляб, и вода,
рана, болка и радост,
примирение, страх, суета,
изкупление, кръст, грях и клада,
звън камбанен, усмивка, сълза,
нежна смърт за сърцето,
глътка въздух, оазис, пазар,
пир за очите, капка мед на небцето,
прилив, буря, вълна, океан,
облачен шепот, дъжд от цветчета на дюля,
детска приказка, сън под пухен юрган..."....
другото от стихотворението ще го прочетете скоро в едно стилно и светско списание:))
Пожелавам Ви: много любов!!!
