В навечерието на Рождество всеки се опитва да изтрие с гумичка скръбта, лошите новини, малките и големите отрицателни кривини... за да напълни джоба си с цветни бонбони от надежда, добра дума и обич... ищах за живот.
Днес бе слънчево и меко край морето... След като изгледах с наслада един стар филм на Тони Гатлиф от 2002, в който звучеше музика в стил Грапели-Джанго...си казах ето така се прави кино без да се афишираш като супер ориджинал, а същевременно нещата да изглеждат земни, с музиката на живота... сложих си слънчевите очила и потеглих към любимия Южен плаж...на връщане с изненада срещнах Зуи и майка му (К.Н. Ашер) :)) и си разменихме кафета, кока-коли, клюки и бързи честитки и благопожелания за новата година... На майтап си измислих и една малка история: вече явно толкова липсвам на София, че започнаха звездите на крака да идват в родното ми село Варна:)) Това е майтап, амчи като нищо може и така да стане... Хубавата новина е, че пиесата ми "Фейсбук" официално трябва да се направи на радиотеатър следващата година с националното радио и ще се наложи да пътувам до София града, колкото и да ме дърпат съпротивителните сили... Но за честта на пагона шъ взема дъ са взема и да хвана самолетката и да отскоча. Пък и хората, с които искам да го направя са интресни с обстоятелството, че никога не сме работили заедно- смятам, че когато не познаваш екипа е по-лесно да му довериш тялото си и душата си (част от тях):))
Сега требе да си седна на трибуквието си и да редактирам сериозно някои неща, които поправих наскоро, но сега наистина ще се наложи да се постарая, защото съм заложила главицата си в пактум...
Морето си беше на мястото, постните пиперки с боб в магазина, а ние се приготвяме за трапеза с мърлявото коте... ще се опитаме да бъдем едно сплотено семейство, и да влеем в мислите си повече сила, защото за следващата година ще ни е нужна.
Тази вечер ще си пожелая нещо-небето се разтваря и поема нашите мечти и дано всяка от тях да се съедини с божествената вселена. Ще си пожелая Дядо Боже да бди над нас, защото ние вече не можем...или ако можем- трябва да си го припомним. Алгоритъмът на сбъднатите желания е следният:колкото по-малко мисля за себе си, толкова светът е по-благосклонен към "себе си"...но номерът е: да не искаш на всяка цена СЕБЕ СИ да е първият проект...
А на сутринта всички ще сме други...Дано!!!
