. ТЕАТЪРЪТ, ЗА КОЙТО МЕЧТАЯ....
Пределно ясно ми е, че в тази страна на критиката не се гледа добронамерено и когато фиксираш проблемите в дадена сфера, единственото разлаело се куче остава критикът-писал за проблемите, особено ако е засегнал интересите на икономически обвързани кръгове.
Какво искам да се промени, за да не се стига до подобни крайности, когато ме обвиняват, че съм неблагодарна към системата, която ми е дала образованието и началния старт за работа? Всъщност системата нищо не ми е дала-всичко е било въпрос на труд....
1. Ако на държавата и културното министерство е трудно с мизрените си фондове да поддържа своите абонати за създаване на изпълнителски изкуства да се промени закона за хазарта и да се въведе арт-лотария, насочена към кораба на удавниците-ние,които просим жълти стотинки пред субсидиращите. Поправка на закона за меценатсвтото-някой знае ли всъщност, кои и колко са регистринатите досега меценати-нека в МК да се изнесе в сайта си техните координати. Облекчения за субсидиращите изкуството меценати.
2. По отношение на сесиите в МК, които са през пролетта и есента- да се разклонят в някоколко посоки: сесии само за фестивали, сесии за спектакли, като има процент, специално съотнесен за производство на спектакли, основаващи на българска драматургия-така това ще бъде макар и някакво начало за подкрепа на българските драматурзи, че ще видят постановките си. Българските драматурзи не се хранят от писане на драматургични текстове както е в другите нормални държави. Те го правят заради своята духовна потребност да творят. Разклонението се изисква, защото сега повечето пари отиват при фестивалите, които са престижен елемент в исторически аспект за организаторите и театрите-домакини, но така се отнемат средства за проекти на други театри.
3. По посока на младите- след трите пъти субсидране от Фонд Дебюти, те някак си остават на улицата- нека МК да намери средства за сесия, която да е специализирана за млади екипи, като определи критерий за творческите формации, които могат да кандидатстват.
4. Подобряване положението на диалога между директори на театри и млади творчески формации- с подзаконов нормативен акт, директорите да бъдат ангажирани на срещи с младите театрали, когато им изпращат по мейл или комуникират с тях по телефона –в момента се получава прекъсване на връзката –директорите не четат предложенията за спектакли или остават нещата с лъжливи обещания keep in touch... В т.нар. провинциалните театри, актьорите дори само да си подобрят самочувствието се нуждаят от качествен репетоар с интересни и утвърдили се като имена режисьори. Това се чувства рядко-поради липса на добра мениджърска политика. Освен това след изиграването на около максимум 10 спектакъла след премиера е трудно в малките градове да се привлече публика-следва да се помисли за различни възможности за разпространение на тези спектакли,защото едно представление се случва много след премиерата си.
5. МК да изготвя публичен отчет колко от спечелите на сесии спектакли са били успешни като под успешни да се разбира-награди, номинации за награди, участия във фестивали по света и у нас...
МОЛБА КЪМ ВСИЧКИ ВАС- МОЛЯ, АКО ИМАТЕ ПОЗНАТИ В МЕДИИ, РАЗКАЖЕТЕ ЗА НАШАТА ИНИЦИАТИВА ВЪВ ФЕЙСБУК, КОЯТО Е РАЗДРАЗНИЛА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО”, което всъщност е варненско само като локус. РАЗГЛАСЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЖУРНАЛИСТИ, които са се опитали да разкритикуват системата да не бъдат допускани на фестивала-както ще се случи с мен-това означава, че свобода на словото няма. Търсете контакти с приятели журналисти –нека да стане публичен факт, че тази система убива в този вид, театърът, за който мечтаем.... Очаквам и ваши предложения....
Пп извинете ме за правописни грешки-вълнувам се от развоя на събитията...
Една от Вас
Елица Матеева
