Диана Иванова
Когато 24 часа ми предложи да напиша нещо за това какво да си кажем преди празниците, се замислих – има ли наистина някакви пожелания, които засягат всички нас, а не ни разделят, какво всеки от нас може да направи, за да бъде 2009 по-ведра и да ни бъде по-ведро от това, че животът ни преминава в България.
Мисля, че има такива неща. И че да си оптимист в началото на 2009 не е плод на наивност, а на философия и практика
Ето моите 29 благопожелания за 2009:
1. Пожелавам си да не вярвам, че злото ни управлява, защото е всесилно, а защото пропускаме да отделяме повече внимание на всекидневните моменти, в които то се ражда
2. Пожелавам си да мисля повече върху това – защо 20 години след падането на комунизма ние не можем да направим музей на комунизма, а постоянно изграждаме музей на срама
3. Пожелавам си вместо постоянен срам от това, че живея в такава държава, да си водя дневник, в който да записвам нещата, от които се срамувам и да намеря поне един човек, с когото да ги споделям
4. Пожелавам си да не забравям, че 89-а започна с цинизъм и подмяна на историята, но и да търся, чуя и се опитам да разбера поне един непознат човек, който мисли различно
5. Пожелавам си да препрочета отново монголските и сибирски приказки, с които към израсла, заедно с учебника по история от немската гимназия преди падането на комунизма
6. Пожелавам си да не бягам от тъгата, че много от това, за което мечтаех преди 20 години, не се случи
7. Пожелавам си да не бягам от истината, че разпадът на мечтите ме научи да задавам други въпроси, без които днес нямаше да се разбирам
8. Пожелавам си да виждам, че освен разпад около мен се случва и съзидание и че в него участват огромно количество хора, които наричат себе си идеалисти
9. Пожелавам си да вярвам, че другите са способни на много повече добро, отколкото извършват и моята вяра е достатъчна, за да даде импулс на това
10. Пожелавам си да не забравям, че и най-добрият човек, когато му е отказано правото да говори и се изразява, може да бъде разрушителен
11. Пожелавам си да не приемам автоматично богатите за лоши, а бедните за добри и да се противопоставям на опитите нещата да се представят така
12. Пожелавам си да отделям повече внимание върху думите, с които общувам и да се замислям върху ефекта от тях
13. Пожелавам си българската журналистика, към която принадлежа, да намери друг език извън оплакването и осъждането, с който да стане генератор на ново разбиране на обществото ни
14. Пожелавам си да не забравям, че думата „бог” е интимна и всеки, който живее в моята страна, има своето право на свой бог и своя дума за него
15. Пожелавам си повече разговори вместо дебати , защото дебатът често също е форма на игнориране
16. Пожелавам си в годината на изборите да гласувам и да убедя поне един приятел, който никога не е гласувал, да го направи
17. Пожелавам си в годината на иновативността и креативността (според Европейската комисия) да мечтая повече
18. Пожелавам си в годината на глобална финансова криза да мисля повече за смисъла на парите и на това, което ми дават
19. Пожелавам си баща ми след 42 години игра на тото2 най-после да спечели, поне петица, защото знам, че това ще му донесе парченце щастие
20. Пожелавам си да не забравям, че ако искам да стигна напред бързо, трябва да вървя сама, но ако искам да стигна далече – трябва да вървя заедно с група
21. Пожелавам си да не забравям, че проблемът никога не е в хората, а в това, което се случва между тях – в комуникацията
22. Пожелавам си да не забравям, че всичко, което мисля, е моя интерпретация, която подлежи на промяна и че тя е различна от реалността
23. Пожелавам си да щадя другите повече, защото и те са като мен – срамуват се, страхуват се, ядосват се, мразят, обичат и често не знаят как да изразяват това
24. Пожелавам си да съм достатъчно мъдра, за да приема, че има причини нашето общество да се променя бавно и че това не е български, а универсален закон
25. Пожелавам си да не вярвам на обещанията за бърза промяна и да съм скептична към истинските мотиви на този, който я предлага
26. Пожелавам си да разсъждавам върху въпроса – дали има човек, който може да понесе цялата истина през цялото време
27. Пожелавам си да не забравям думите на Лев Толстой, припомнени ми от учителката по литература в гимназията – човек се ражда, за да бъде щастлив
28. Пожелавам си да съм благодарна
29. Пожелавам си да си задавам по-често въпроса – как обичам
ПП Аз пък пожелавам повече топлина в душата-(Елица Матеева)
