-
-
23:05
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: ck๏range
През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия й аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата й от дрехите ми.
Помня как исках да избягам на пръсти, докато [...]
-
-
4:45
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: La FruU
Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети с пролетни цветя, а в другата – нечия детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Те бяха на полето и работеха. [...]
-
-
17:39
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: sanderovski & linda
На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази вечер или пак щеше да се запие някъде. Случваше се да го няма по цели нощи, докато [...]
-
-
13:35
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: Kevin N. Murphy
Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.
- Добър вечер, госпожице, заповядайте. На чие име [...]
-
-
17:00
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: mikebaird
І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Декември беше към края си. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които бяха ту мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите хора на земята.
Bonheur.
Истината беше, че тя го дразнеше [...]
-
-
16:10
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: michelleBlack
От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върховете на пръстите [...]
-
-
17:02
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: una cierta mirada
„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре”.
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера”
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я споходи почти така внезапно, както и [...]
-
-
19:49
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: Lumosmaxima.
- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива…
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си и впери празен поглед [...]
-
-
18:28
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: Bossa.
Проклетата запалка пак не палеше. Езичето нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си имаше толкова много запалки. Все някоя щеше да запали.
Сигурна беше, че ще спре да пуши някой ден. Но много обичаше да гледа как цигареният дим се разтваря пред очите й.
- [...]
-
-
17:04
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: Julianne
Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчопли. Но пъпката беше [...]
-
-
17:39
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: luigi morante
Сънува се цялата в кръв, която я притискаше черна и я задушаваше. Когато се събуди трепереща, долови в мрака равномерното му дишане.
Приближи полека лицето си до неговото и го разгледа. Стори й се непознат. Очите, кожата, устните. Наведе се още малко, за да усети мириса на кожата му. Но не - [...]
-
-
19:42
»
Public Republic
Владислава Дойчинова
Снимка: aussiegall
„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!”
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съзнанието [...]