Адски се накефих покрай последното ходене по работа до София.
С цел избягването на трафика около Сливен и Стара Загора на обезумели и напечени шофьори, този път решихме да пътуваме по възможно най-дългия но красив маршрут до Костенец. Като минем през Троян, Кърнаре, Копривщица и се спуснем към Костенец. През цялото време (като не броим нощното минаване на пътя около Мухово, че нищо не успяхме да видим в тъмницата) имаше страхотни гледки.
Троян-Кърнаре не е толкова бърз и удобен за пътуване като прохода до Омуртаг, но пък е доста живописно ако човек разполага с достатъчно време и фото-техника (и не го домързи да вади апарата, снимайки с телефон)
На Беклемето се открива страхотна гледка. И релакса е пълен.
На връщане от София се отбихме да починем и хапнем на Рибарица и някои къщи адски ме спечелиха. Толкова е красиво и приятно, че обмислям семейно почивка там за няколко дена. Много ми допадна и прохода (този път от другата страна на паметника и беклемето) и отново сме в Троян.
Бих живял в Троян, като се замисля. Много приятно градче със страхотни места за ходене наоколо.