“В известен смисъл съм доволен, че не съм учил живопис. Тогава може би щях да се науча да отминавам такива ефекти, а сега си казвам: не, точно това ми трябва, ако не може, няма що, значи не може, но все пак ще се опитам, макар и да не зная как да го направя. Как го живописвам, сам не зная, сядам с бялата дъска пред някое кътче, което ме грабва, наблюдавам това, което е пред очите ми, казвам си, от тази бяла дъска трябва да излезе нещо – после се връщам недоволен вкъщи – захвърлям дъската настрани и като си поотпочина малко, пак я измъквам и я съцерзавам с някакъв страх – и пак съм недоволен, защото чудната природа е още твърде жива в паметта ми, за да бъда доволен, – но все пак виждам в работата си някакво отражение от това, което ме е завладяло, виждам, че природата ми е проговорила, казала ми е нещо и аз съм го стенографирал.”
Винсент Ван Гог
„Из писмата на художника до брат му Тео“