най-после стигнах до тюркоазения екшън на Ридли Скот, който е на опашката още отпреди Коледа. и въпреки че през цялото време усещах напрежението, което трябваше и темата не е никак лицеприятна, не мога да кажа, че бях особено разтърсена. останах с впечатлението, че Ридли Скот не е успял да надскочи себе си, особено от Man on Fire насам, където летвата отиде много високо. казах си, добре, проблематиката е ясна, играта е перфектна, но с какво променя това бруталната безсмислена война на ужасяващ фанатизъм, терор и отпор с подобаващи средства…
в Body of Lies поне Лионардо ди Каприо е в образа, който възприемам най-добре (порастнал, доволно брадясал и говорещ арабски), за разлика от Revolutionary Road, който е един от оскарските филми, но така и не ме вдъхнови макар и за два реда.