Преди време пътувах няколко пъти за Солун. Един от малкото градове, които обикнах още с първото си пребиваване там... Усещането, че съм бил и преди сред малките улички и крепостни стени, без това да е възможно във времето, което е останало в съзнанието ми, не ме напуска и сега. Преплитането на усещания обаче е доста по-всеобхващащо и едновременно с това неясно... А това ми напомня за друга една история.
...
В едно друго време пътувах в един друг град, който днес се намира на мястото на съвременен Истамбул. А разходката ми из него се случи благодарение на една непозната иначе за мен жена. Заедно с нея обикаляхме из малките и мръсни улички на града, макар видимо да не вървяхме заедно, понеже щеше да събуди излишен интерес сред хората.
Обичайната глъч на пазара, рибата и подправките по сергиите, ароматният чай в малки чашки. Разгледах всичко това и опитах от някои. С поглед жената ми показваше всяка една интересна подробност.
Не знам как, но разбрах как се казва. Вероятно беше ми прошепнала името си, а може би си го въобразих. Така или иначе ще го запазя в тайна.
>> по-нататък
