Astor Piazzolla and his Second Quintet
The Central Park Concert, NY 1987
Verano Porteño
Lunfardo
Milonga del ángel
Muerte del ángel
La Camorra (Tanguedia III)
Mumuki
Adiós Nonino
Contrabajissimo
Michelangelo 70
Concierto para Quinteto
Един от най-добрите концерти на Ástor Pantaleón Piazzolla се състои в Central Park в Ню Йорк на 6 септември 1987 година. Записът от тогава е невероятен. Музикалният квинтет се съпътства задължително със специфичният инструмент bandoneón (най-сходен с познатия акордеон) - Pablo Ziegler (пиано), Fernando Suarez Paz (цигулка), Horacio Malvicino (електрическа китара), Hector Console (бас китара). Звукът е изключително чист и качествен. По време на самия концерт с неизменно чувство за хумор Астор представя себе си и музиката си. Една уникална сплав между аржентинско танго, класическа и джаз музика. Това съчетание се оказва толкова оригинално, че неизбежно се превръща в нов музикален стил - nuevo tango (танго нуево).
Самият композитор е роден на 11 март 1921 година, в аржентинския град Mar del Plata в семейство на италиянски емигранти. През детството си живее в Ню Йорк, където се влюбва в джаз музиката. По-късно започва да взима уроци по пиано при самия Сергей Рахманинов, който по това време живее като емигрант в САЩ. Уроците му помагат изключително много за аранжировките на аржентинското танго през клавира за акордеон (bandoneón). Познанството му с аржентинския певец и актьор Carlos Gardel, става причина за неговото участие във филма "Деня, в който ти ще ме обикнеш" (1935). След две години Пиацола се връща в Аржентина и продължава да свири в клубове с различни музиканти. Сътрудничеството му с музиканти и творци продължава, а желанието му да създаде класическа музика за bandoneón, да пренесе аржентинското танго в академична форма, никога не го оставят. Идеите му постепенно се избистрят, покрай работата му с други музиканти.
Интересен факт е, че Астор пише музика към поемите на Хорхе Луис Борхес и само поради заетостта си с други проекти, не успява да се отзове на поканата на Бернандо Бертолучи, за написване на музика към филма "Последно танго в Париж".
Към края на живота си Пиацола предпочита да осъществява постоянни участия в различни страни - Япония, САЩ, Латинска Америка, Германия, Франция... Свири заедно с най-добрите симфонични оркестри и успява да запише голяма част от тези си участия.
Adiós Nonino (1960)
Tiempo Nuevo (1962)
La Guardia Vieja (1966)
ION Studios (1968)
María de Buenos Aires (1968)
Roma (1972)
Libertango (1974)
Reunión Cumbre (Summit) (1974)
With Amelita Baltar (1974)
Buenos Aires (1976)
Il Pleut Sur Santiago (1976)
Suite Punta del Este (1982)
Concierto de Nácar (1983)
SWF Rundfunkorchester (1983)
Enrico IV (1984)
Green Studio (1984)
Teatro Nazionale di Milano (1984)
El exilio de Gardel (саунтрек, 1985)
Tango: Zero Hour (1986)
The New Tango (1987)
Sur (1988)
La camorra (1989)
Bandoneón sinfónico (1990)
The Rough Dancer and the Cyclical Night (Tango apasionado) (1991)
Five Tango Sensations (1991)
Original Tangos from Argentina (1992)
The Central Park Concert 1987 (1994)
Ástor Pantaleón Piazzolla умира в Буенос Айрес на 4 юли 1992 година.
