29-th of May 2009 until 01-st of June 2009 in Leipzig/Germany!
Тази година, както всяка една от 1990-та насам, ще се проведе фестивалът в Лайпциг. Ежегодното събитие събира хора от цял свят, привлечени от тъмната музика и лайфстайл. Уникалното мероприятие е най-големият световен фестивал, посветен на тази част от обществото. Могат да се видят невероятно различни хора, облечени в различна стилистика и обичащи различна музика. Учудващото за много наблюдатели е именно разнообразието от хора. За някои това си остава загадка - какво изобщо може да ги свързва, какво е общото между тях? Нима всички, които могат да се срещнат там, са готи? И по какво може да се разпознае тогава истинския гот?
Проблемът (ако представлява някакъв проблем всъщност) е ключовата индивидуалност на всеки един или поне търсенето на такава. Дори в едно тясно и затворено общество, като готическото, индивидуалността се възприема като задължителна. Вярно, в Германия, където обществото на готите е далеч по-голямо, изграждането на някакво индивидуално лице е нещо много по-сложно, нещо повече - там културата е толкова пренаситена, че се стига до един изкривен момент. Хората се опитват по всякакъв начин да демонстрират различие и уникалност, макар тя да касае в много случаи само визията, а понякога дори това се оказва съмнително. От друга страна се наблюдава търсенето на все повече различни форми на готическата философия. А и музикалните стилове се преплитат с други. Създават се множество вътрешни течения. Хората са разделени в тях и въпреки общата им основа, са напълно разграничаващи се.
Та, обединени от какво? От своята обща социална различност може би? Исторически и културно свързани? Вероятно всичко това. Факт обаче е, че такива мащабни мероприятия привличат всички тях.
Готи или не? Истински или не напълно? И има ли изобщо някаква конкретна представа за истинския гот?... Преди години, със зараждането на субкултурата, това нещо е било далеч по-незначещо. Хората не са се наричали готи, просто са били обединени от общи възприятия за света и себе си, слушали се една музика. Впоследствие обаче се раждат музикални групи, които вече свободно използват готик разпознаваемостта. Хората от обикновени фенове на мрачната музика, започват да наричат себе си готи. Ражда се общество, което няма ясни очертания. Философията му не робува на някакви строги рамки, даже напротив - разкрива се като широка зона за идеи и се поощрява индивидуалността, макар и не толкова важна тогава.
С разрастването на субкултурата става необходима по-ясната категоризация. Необходимостта от разпознаване - както личностно, така и културно. А и музиката, като едно свободно изкуство, се развива в различни посоки и обхващането й в някакви рамки става практически невъзможно. Това се случва и с другите видове изкуства, където рамките са неприложими. Ето защо с времето се налага да бъде възприета по-широката представа за готическата субкултура. Реално става невъзможно да се определи кой представител или групи от тях са истински готи. Историческите предшественици са ясни и някои съвременни готи продължават да следват тяхната традиция, макар и твърде ограничена. Но развитието е като цяло неизбежно...
Позьори и трю готи? Това е също разделение, което някои съвсем сериозно възприемат. Всъщност обаче товакова разделение е по-скоро базиращо се на някои аспекти на готик самоличността. На първо място музиката, след това визията, после личните идеи и лайфстайл. Интересното е, че изхождайки от конкретни различия на базата на тези аспекти, готите се разделят помежду си, оформят групи. Обвиняват се едни други в недостатъчната им принадлежност към готик културата. Това, че някои възприемат готиката като лична философия и притежават значителна информираност по отношение на дадени музикални течени, групи, други форми на готик културата, ги разделя чисто интелектуално от другия тип готи, които възприемат всичко това като основа за личната им самоизява, била тя и предимно визуална. Но това разделение като цяло е несериозно. Тъй като представителите и на двете групи са всъщност двете страни на едно и също нещо.
Та, именно затова е интересно да се посети един такъв фестивал. За да бъде видяно всичко в своя най-ярък вид...