Едно уникално зрелище, зад което стои огромната държавна организация и повече от един милиард китайци...Както обикновено в китайската история, където се преплита разкошът и мизерията, безграничната власт и тоталното робство, всичко има своята цена. Отделният човек е просто част от едно общо социално тяло. Едни избрани от съдбата хора са определени да поддържат статуквото, а комунизмът е оръжието, с което по един страничен начин се опитва да създаде едно такова утопично общество. Затова Китай упорито се противи на модерните тенденции на индивидуализацията, като усеща в тяхно лице заплахата срещу установения с векове проливана обикновена червена човешка кръв ред. Единственият възможен ред...
Или може би греша? Китайската цивилизация не само пренася своя културен модел навсякъде по света. Няма експанзия. Няма видима агресия. Има масово присъствие, което непрестанно нараства. И световна търговия, способна да срине всяка конкуренция...
Някак олимпийското зрелище ми заговори за всичко това, с основание вероятно, а може би без...
снимките са оттук