КУЛТУРНА ПЛАНЕТА

« Expand/Collapse

Public Republic (10 unread)

September 02, 2010
8:35
Отсъствия
» ‎ Public Republic

Иванка Могилска Photo: Lel4nd Там, където те срещам, няма улици, няма хора, няма небе. Няма теб – там, където те срещам. Там, където те няма, най-дълги са улиците, непознат е градът. Непознат е град, в който те няма. Първата електронна публикация на текста “Отсъствия” е в Public Republic.
8:20
Митът за хуманизма на Йовков
» ‎ Public Republic

проф. дфн Милена Кирова Един от най-дълбоко вкоренените митове в българския литературен канон разказва за „хуманизма” на Йовков. Той изглежда толкова естествен и нужен, така ясно се подразбира „от само себе си”, че никога досега не е бил предизвикван и не е пораждал желанието да бъде оспорен, дори осъзнат като културна конструкция. Макар и [...]
September 01, 2010
20:35
Вторник, 31.08.
» ‎ Public Republic

Албена Стамболова Придвижването в София е такова, че човек се стяга дълго преди да е стигнал там, закъдето е тръгнал. Избрала съм да се движа или пеша, или с трамвай – най-бързите пътища. Днес трябва да отида в Орландовци и то на място, където един автобус минава отвреме навреме. Избирам такси, по принуда – ако това [...]
10:06
Деньо Денев: „ Лъжата е насилие над истината, омразата – над любовта! ”
» ‎ Public Republic

Интервю на Ангел Г. Ангелов с Деньо Денев Деньо Денев по образование е инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Издал е двадесет книги с поезия, литературна критика и публицистика, сред които: „Ахилесова душа”, „Соло за пеещ часовник”, „Азбука за дишане”, „Книга за мама”, „Сол, вода и звезди”, „Подслушани дихания”, „Есенен апокалипсис”, „Блуждаещ [...]
9:07
Трънен венец
» ‎ Public Republic

Деньо Денев Photo: hannaneh Този пясък – живота – какво да го правя? Всеки миг и завинаги той безпощадно изтича… Облак от сажди горчиви е земната слава, затова не си струва след нея да тичам. Най-напред трябва да стегна родната къща, за да посрещам спокойно първия сняг. Взетите заеми трябва навреме да връщам, за да имам очи да поискам пак. На свиждане трябва да ходя [...]
8:15
От сянката на историята
» ‎ Public Republic

Магдалена КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА На фона на добре разработените полета на литературната ни история, изследването на историята на българската литература, писана от жени, е област, която все още няма достатъчно традиции в България. Женското творчество като част от общите културни усилия на нацията, в различни теоретични текстове, които се стремят да обхванат едрите щрихи на културните процеси, често [...]
8:10
Из “Четири след полунощ”
» ‎ Public Republic

Стивън Кинг Photo: aka_kath ГЛАВА 1 Лоши новини за капитан Енгъл. Сляпото момиченце. Ароматът на дамата. Бандата на Далтън пристига в Тумбстоун. Странната ситуация по време на полет 29. 1. Точно в 22.40 Брайън Енгъл докара до изход 22 самолет “L 1011″ на компанията “Американ прайд” и загаси светещия надпис “ЗАТЕГНЕТЕ ПРЕДПАЗНИТЕ КОЛАНИ”. Изпусна през зъби дълга въздишка и охлаби колана [...]
August 31, 2010
18:41
Понеделник, 30.08.
» ‎ Public Republic

Албена Стамболова От всички разнообразни първи дни, най-неумолимият е понеделник. А този днес е понесъл в себе си и цялото отминало лято. Уж е първи, а сякаш е последен. Няма как, ще го преживея, казвам си, един ден е все пак. Подготвях отдалече нещата, които очакват началото си в понеделник, но той взе че свърши преди [...]
8:30
Смляната на малки късчета мъгла…
» ‎ Public Republic

Олег Юрев /Олег Юрьев/ Превод от руски: Мария Липискова Снимка: celiashock *** Смляната на малки късчета мъгла се изсипва през решетките в стъкления огън – птицата-игла се пробужда и лети към изтънялата луна. Разтваря се светещия зрак – разтваря се свистящия мрак. Здравей мъгла моя, ясна, зимна, здравей, нощ, светещо кълбо – птицата-игла-Полихимния се завръща в белия пожар. Зеленият вятър върху заснежния плац – вълкът улавя фаталната овца. Превод от [...]
8:20
Люда
» ‎ Public Republic

Здравка Евтимова Photo: jumpinjimmyjava – iKIVA …. you can KIVA too Лозята издъхваха в жегата, жълти като небето, което се беше объркало и посред лято трупаше облаци, но и в тях нямаше прохлада. Те бяха клещи, в които лятото се огъваше от умора. Люда пет пари не даваше за него. Лозята нямаха край, тя ги обхождаше, яхнала кон. [...]