Първородният
Кристофър Паолини
ИК “Хермес”
“Първородният”, втората книга от тетралогията “Наследство” (да, вместо три, ще има четири книги – Кристофър Паолини съвсем скоро го обяви) продължава историята на фермерското момче Ерагон, което след излюпването на дракона Сапфира разбира, че е единственият оцелял Драконов ездач. Минавайки през различни перипетии, той малко по малко преоткрива силите си.
Ден след победата във Фардън Дур - кралството на джуджетата и убежището на Варден, е извършено покушение върху някои от второстепенните лица от “Ерагон” – Аджихад, Муртаг и Близнаците. Новият Драконов ездач, вече мъж, трябва да приеме горчивата истина за смъртта на някои от приятелите си и да се отправи заедно с Орик и Аря към столицата на елфите, Елесмера.
Там Ерагон се среща с кралицата и разбира, че не само на неговите плещи лежи спасението на расите от Галбаторикс – друг Драконов ездач ще го обучава по пътя на магическото и бойното изкуство.
В същото време, в Карванхол Роран се изправя срещу имперските воиници и убийците Ра’Зак, които го издирват под дърво и камък. Като вдига селото от летаргичното състояние, в което са изпаднали жителите, той се превръща във водач на бегълците по пътя им към Сурда – свободната страна, неподвластна на Императора.
Голяма част от книгата обхваща времето, прекарано от Ерагон и Спафира в Елесмера, както и превръщането на братовчед му в суров воин. Накрая ставаме свидетели на епична битка срещу силите на Галбаторикс. Колко е епична всъщност, ще разберете по-надолу.
Подобно на “Ерагон”, и тази книга е лесно четивна, не ни занимава с ненужни пейзажни картини. И май с това се изчерпват плюсовете. Авторът се е справил доста добре с поддръжката на приказния фон, но нищо повече.
“Първородният” отново изненадва с липсата на правилен сюжет – аз очаквах, че при наличието на толкова фенове, Паолини щеше да се постарае повече в тази насока, но изглежда не съм бил прав. Ако това е възможно, втората книга от тетралогията е още по-клиширана от предшественика си. Сюжетът копира дума по дума този на “Междузвездни войни: Империята отвръща на удара”.
Персонажите този път са доста по-трудно търпими от “Ерагон”. Главният герой или плаче, или скърби по някой, или крещи от болка. Аря, принцесата, си губи времето с обучение по елфически етикет, а Орик – по гледане на тренировки. Положението щеше да бъде най-малкото бледорозовеещо, ако протагонистът, чието име виждаме на корицата на първата книга, не беше дяволски дразнещ в моралните си, отново изтъркани, дилеми.
Не съм запознат в детайли със законите за авторско право, но Кристофър Паолини би трябвало да бъде съден за плагиатство. Освен очевадната кражба на сюжет, той не е спрял дотам. Имена на местности и герои (огромен брой при това) са взети от “Властелинът на пръстените” – само се използват по различен начин. Но и това щеше да бъде поносимо, ако останалите окрадени елементи бяха качествено изфабрикувани и поднесени. Дори и най-клишираната книга може да заплени читателя, при наличието на добре развити пероснажи и качествен свят, в който се развива действието. “Първородният” прави изключение.
При наличието на толкова голяма тълпа от фенове на Паолини и творчеството му, и то в България, едва ли мога да убедя някой сега настъпващ към фентъзито читател, който наляво и надясно чете за съмнителните качества на четивото, да не го чете. Има много по-добри творби в жанра, които струват хиляди пъти повече, макар и да не са толкова популярни. За младите читатели, прохождащите бих препоръчал някои други книги, макар и “Ерагон” и продължението му “Първородният” да не са чак толкова лоши като избор. Въпреки че се повтарям, пак ще напиша, че книгите на Паолини са що годе добър начин за “инициализация” във фентъзито.
Ако не подхождате с нагласата, че ще попаднете на най-великата поредица, то “Първородният” може и да не ви разочарова.