Ерагон
Кристофър Паолини
ИК “Серпис” / ИК “Хермес”
Преди години Алагезия процъфтявала. Драконовите ездачи със седалище във величествения град Ебу’Дар властвали и живели в разбирателство с останалите раси – джуджета, елфи и останалите хора. Издирвали млади момчета и ги обучавали в изкуството на меча и магията. Всичко това е минало днес. Когато се появил Галбаторикс, други станали силните на деня. Могъщ Ездач, арогантен и незачитащ по-висшестоящите, той тръгнал на пътешествие из далечните земи. В битка с ургали загубил дракона си и сломен от болка и срам, се върнал при останалите Ездачи и помолил за второ драконово яйце.
Днес Алагезия е във властта на един деспот, незагрижен за жителите и използващ страхът им, за да налага волята си. Галбаторикс, последният Ездач, откраднал яйце и се обърнал срещу приятелите и менторите си, избил великолепните същества, на които се дължал прежната слава на Ездачите и събрал тринадесет последователи – Клетвопрестъпниците.
Няколко години след възкачването му на бял свят се появил Ерагон – момче, изоставено от майка си и отглеждано от вуйчо си в отдалечена ферма. Единствено селцето Карвахол е в близост, но дължината е все така голяма. Един ден, по време на лов, момчето се натъква на сребристосин камък, който блести като лунна светлина. С ясната цел да го продаде, той се връща вкъщи, без да подозира, че в ръцете си държи може би последното драконово яйце, далеч от властта на Галбаторикс.
Призван от новоизлюпения дракон да стане Ездач, Ерагон започва да разпитва стария разказвач на истории Бром за миналите легенди и предания, забранени от новия властник. Скоро привлича вниманието на Ра’Зак, ужасяващите убийци на Галбаторикс, които започват смъртоносно преследване на новоизлюпения дракон и бъдещия противник на краля. Като жертва пада Гароу, вуйчото на Ерагон.
Бром и момчето бягат от Карванхол, за да отмъстят на чудовищата, а и за да намерят отговори. Ерагон започва обучението си по магия и бой от разказвача, който крие повече, отколкото показва. Пътят им минава през градове, които са във властта на врага, срещат съюзници, жертват се един за друг. А междувременно, коварен план се готви против Сапфира и новия ездач… Не се заблуждавайте – историята, която аз ви преразказвам, е доста по-интригуваща от представената в повествованието.
“Ерагон” е клиширана, плоска и лишена от оригиналност книга. Няма и почти една оригинална идея – всеки елемент, или повече от 99%, е откраднат от някоя друга творба, някое нарицателно от фантастичните жанрове. Книгата като сюжет поразително прилича на “Междузвездни войни 4” – бедното фермерско момче (Ерагон - Люк), менторът-джедай (който тук е разказвач на приказки и бивш Драконов ездач), злият Император (с един черен дракон с голяма паст под него)... Ако се направи пълен разбор на героите, вземащи участие в книгата, може да достигнете до още по-неприятни изводи. Като свежа черта може да се изведе наличието на дракон(и), но и това не е нещо невиждано и нечувано. Освен всичко друго, персонажите са скучни, не търпят никакво развитие, а диалозите са в хармония със съмнителните качества на четивото.
Похвален е опитът на Кристофър Паолини, който е написал книгата в тийнейджърските си години, но подобен род произведение просто не би трябвало да излиза на пазара – както споменах по-горе, няма нищо новаторско, което да направи повествованието по-интересно от научен доклад върху развалена краставица, а наивнитета, който струи от страниците, по-вероятно ще отблъсне някой от читателите, запознати с качествено и утвърдено фентъзи.
Въпреки негативното ми мнение, “Ерагон” има и своите достойнства. За подрастващи е един много добър начин за запознаване с жанра, като постепенно може да се надгражда с по-сериозни творби (стилово и сюжетно). Един от персонажите, Муртаг, е сравнително приятен, но се появява доста рядко и нямаме нито една глава само с негово участие. Котколакът Солембум (който прави предсказание, бррр...) дублира случая с Муртаг.
Няма да крия, че книгата е и лесна за четене, текстът минава бързо пред очите, без почти да се усеща времето. “Ерагон” има потенциал, но не е използвана голяма част от него.
Ако търсите нещо леко и не особено оригинално, с което да убиете малко време и да разпуснете след уморителен ден, без да се замисляте много-много, то “Ерагон” ще бъде подходящ избор. Но ако желаете сериозно четиво, с комплексен сюжет и развити герои, с иновационен фентъзи свят, то книгата няма да изпълни очакванията.