КУЛТУРНА ПЛАНЕТА » August 25, 2010

Feeds

12639 items (12556 unread) in 54 feeds

• Книгите (28 unread)
• Operata.net (226 unread)
• Блогът на театър Сълза и смях (126 unread)
• Ajabez Band (42 unread)
• Art and Bulgaria (465 unread)
• Public Republic (4260 unread)
• Yoguruto's Weblog (12 unread)
• Последни постинги в radost4e.blog.bg (180 unread)
• Последни постинги в cheekmonroecinema.blog.bg (24 unread)
• Панаира на Vira (509 unread)
• Paladins of the Moon (25 unread)
• Поети с китара (182 unread)
• fresh'n'cool (10 unread)
• Размисли (135 unread)
• Аз чета... за вас и с вас (221 unread)
• G`Fan Music Web (457 unread)
• Българският блог за транс музика (1122 unread)
• Miffy's blog (20 unread)
• Последни постинги в cine.blog.bg (256 unread)
• ambientdefocus weblog (247 unread)
• Блогът на Влади Люцканов (5 unread)
• ЧОВЕК С МАГИЯ (108 unread)
• ПРЕЛЮДИЯ И ФУГА (6 unread)
• elmodovar pictures (257 unread)
• Литературата Днес (249 unread)
• Писателският блог на Тишо (167 unread)
• Последни постинги в artdnes.blog.bg (373 unread)
• Последни постинги в elenak.blog.bg (162 unread)
• Последни постинги в shegan.blog.bg (11 unread)
• Последни постинги в candysays.blog.bg (174 unread)
• all is full of love (411 unread)
• |Inaccessibility|` (156 unread)
• БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество (19 unread)
• DIMO RAIKOV - Association des ecrivains bulgares dimoraikov@yahoo.fr (141 unread)
• KNIGOIZDATELI-2008 (77 unread)
• acristaCafe (159 unread)
• Милена Демирева - Миа (45 unread)
• Блогът на Васил Диков (11 unread)
• Александър Кат (105 unread)
• ЯRсен ВасилеВ (222 unread)
• Последни постинги в inakrein.blog.bg (163 unread)
• Андрей Хадживасилев (66 unread)
• Библиотеката (254 unread)
• Блог за книги (115 unread)
• Издателство „Лъчезар Минчев“ (23 unread)
• Издателство "ЛИК" (42 unread)
• Книголандия (347 unread)
• Bookhostel (8 unread)
• книжна трапеза (85 unread)
• Kiril Prashkov (11 unread)
• Отворена литература (1 unread)
• Ruritania Press (13 unread)
• Biblioteca "Sergio Pitol" (11 unread)
• Dualis (12 unread)

(12 unread)

• August 25, 2010
• 15:11

  The Ghost Writer (Писател в сянка)

   » ‎ Последни постинги в cine.blog.bg
  Писател в сянка (The Ghost Writer.2010.DvdRip.Xvid {1337x}-Noir). Филм, който не се отличава с никакъв блясък. Гланц не успяват да му придадат нито Броснън, нито МакГрегър, нито нескопосано трилърната фабула (за госпожата, изпаднала от ...
• 14:20

  Cop Out (Скатавки)

   » ‎ Последни постинги в cine.blog.bg
  Скатавки (Cop.Out.DVDRip.XviD-ARROW). Такава небрежна симпатично-задушевна лигня не бях гледал от когато се произвеждаха масово.. през 80-те. Само дето не се раздават удари по главата като в Бъд-Спенсър-и-Терънс-Хил-овите филми. Тогава...

• 11:18

  NEW FREQUENCY OF TRANCE @ 38 with J Mozz (24.08.2010)

   » ‎ Българският блог за транс музика
  
  
  Tracklist:
  
  01. Swedish House Mafia - One (Original Mix)
  02. GNX - Fuzz Junkie (Genix Re-Rub)
  03. Steve Angello - Knas (Original Mix)
  04. Golden Coast - Ivory (Dj Scot Project Remix)
  05. Deadmou5 - Whispers Feat. Mellee Fresh (remix)
  06. Zoo Brazil - Late At Night (Tocadisco Remix)
  07. Arnej - Ping Pong
  08. George Acosta Feat. Fisher - Beautiful (Acosta's Fantom Mix)
  09. G-Tek - Cryptographer (original Mix)
  10. Zoltan Kontes Ft. Tania Zygar - Take Hold Of Me (Original Mix)
  11. Dustin Zahn - Stranger To Stability (Len Faki Podium Mix)
  12. Guy Mearns - Obese
  13. Leon Bolier And Marcus Schossow - 2099 (Original Mix)
  14. Mr. Pit - This Room Is Not Big Enough (Tech Mix)
  15. Lang & Yep - Workshop (beat Service Remix)
  16. Ralph Novell - Shadows Of The Past (Mark Sherry Vs. James Allen Remix)
  17. Will Rees - Drop Acid
  18. Remo-con - Bleep On Love (Reaky Remix)
  19. Dr. Willis & Vandall - Tech Ho (Dj Scot PRoject Remix)
  20. Marcel Woods - Advanced ( Dj Scot Project's K.K.E Hold My Breath Bootleg)
  21. Simon Patterson - Thump
  22. Simon Patterson - Taxi
  23. Simon Patterson - Smack
  24. Simon Patterson - Always
  25. Sean Tyas Pres. Logistic - One More Night Out (Original Mix)
  
  Гласувай за NFOT 38 with J Mozz от тук: VOTE!
  
  with mediafire

• 9:54

  Вторник, 24ти август, 14ти Рамадан

   » ‎ Public Republic
  Азиз Шакир – Таш В 6.36, т.е. малко след като съм си легнал, будилникът, заврян от съвременните технологии в дън гори тилилейски на мобилния ми телефон, се опитва чрез звукова хипноза, нямаща нищо общо с музиката на небесните сфери, да ми внуши, че след четвърт час трябва да поема към площад Таксим, където ще ме чака [...]

• 3:18

  ЗА “ЕЛЕСАР ИЛИ ВЕСТОНОСЕЦЪТ НА ИСТАРИТЕ”

   » ‎ книжна трапеза

  Над тази история работя вече повече от десет години. Трябва да ви кажа, че сега разбирам Професора. Истинският, хубавият разказ се нуждае от бавно узряване. Доказват го онези 14 тома с чернови и записки на Толкин, от които и до днес се изхранва цялата му фамилия… и от които виждаме как са се променияли неговите идеи докато достигнат своя съвършен вид.
  За мен тия десет години бяха време на узряване на идеята, тръгнала от съвсем простичката мисъл: Самият Толкин казва, че продължение на “Властелинът на пръстените” е невъзможно. Той е опитал да напише нещо подобно – и се е отказал само след пет-шест страници.
  Изводът беше логичен. Историята е приключена и не може да бъде продължена, защото заедно с края на романа идва и краят на Третата епоха. А Четвъртата епоха вече е епоха на хората. Нещо свързано с “Властелинът на пръстените” може да бъде написано или след това – през Петата епоха, или преди времето на Билбо и Фродо.
  Първата идея ми даде сюжет за епично фентъзи, наречено “Сивият път”, което все още (почти) не е започнато и засега само трупа идеи и записки. Някой ден може да ви разкажа тук за този замисъл.
  Втората идея роди “Вестоносецът на Истарите” (заглавието “Елесар” добавих по-късно).
  Признавам, в момента все още съм до под кривата круша – предговорът и 6 глави. Смятам да пускам тук по една глава на всеки 10 дни, а докато изминат два месеца, може и да съм напреднал. В края на краищата целият сюжет вече е ясен, конструиран и с готови отделни епизоди и образи.
  Между другото – както казва една поговорка, “Великите умове мислят еднакво”. Една-две години след като написах пролога (той беше публикуван в сборника “Звяр незнаен”) се разтърсих из мрежата за карти на Графството и с радост се натъкнах (не повярвах на очите си) на Пощенска карта на Графството, съставена от Том Маринджър, чиято печална история ще ви разкажа някой ден. Картата е нарисувана доста любителски, но от сърце и лично мен силно ме вдъхновява. Погледнете я и вие: http://www.shirepost.com/ShireMapLarge.html

• 3:18

  ЗА “ЕЛЕСАР ИЛИ ВЕСТОНОСЕЦЪТ НА ИСТАРИТЕ”

   » ‎ книжна трапеза

  Над тази история работя вече повече от десет години. Трябва да ви кажа, че сега разбирам Професора. Истинският, хубавият разказ се нуждае от бавно узряване. Доказват го онези 14 тома с чернови и записки на Толкин, от които и до днес се изхранва цялата му фамилия… и от които виждаме как са се променияли неговите идеи докато достигнат своя съвършен вид.
  За мен тия десет години бяха време на узряване на идеята, тръгнала от съвсем простичката мисъл: Самият Толкин казва, че продължение на “Властелинът на пръстените” е невъзможно. Той е опитал да напише нещо подобно – и се е отказал само след пет-шест страници.
  Изводът беше логичен. Историята е приключена и не може да бъде продължена, защото заедно с края на романа идва и краят на Третата епоха. А Четвъртата епоха вече е епоха на хората. Нещо свързано с “Властелинът на пръстените” може да бъде написано или след това – през Петата епоха, или преди времето на Билбо и Фродо.
  Първата идея ми даде сюжет за епично фентъзи, наречено “Сивият път”, което все още (почти) не е започнато и засега само трупа идеи и записки. Някой ден може да ви разкажа тук за този замисъл.
  Втората идея роди “Вестоносецът на Истарите” (заглавието “Елесар” добавих по-късно).
  Признавам, в момента все още съм до под кривата круша – предговорът и 6 глави. Смятам да пускам тук по една глава на всеки 10 дни, а докато изминат два месеца, може и да съм напреднал. В края на краищата целият сюжет вече е ясен, конструиран и с готови отделни епизоди и образи.
  Между другото – както казва една поговорка, “Великите умове мислят еднакво”. Една-две години след като написах пролога (той беше публикуван в сборника “Звяр незнаен”) се разтърсих из мрежата за карти на Графството и с радост се натъкнах (не повярвах на очите си) на Пощенска карта на Графството, съставена от Том Маринджър, чиято печална история ще ви разкажа някой ден. Картата е нарисувана доста любителски, но от сърце и лично мен силно ме вдъхновява. Погледнете я и вие: http://www.shirepost.com/ShireMapLarge.html

• 3:02

  Самотни хора или прости числа

   » ‎ Библиотеката
  Простите числа се делят само на себе си и на единица… Понякога човек се чувства точно така – едно просто число, което се дели на себе си, разчита само на себе си и живее само заради себе си. Повечето хора изживяват този момент на несигурност, на самота, но се оказва, че изобщо не са прости [...]

• 1:27

  Религиите на Ерик-Еманюел Шмит

   » ‎ Книголандия

  Една поредица на Ерик-Еманюел Шмит под името „Кръговратът на незримото”, в която книгите са прекалено кратички, за да ги разглеждаме поотделно.

  Докато италианската литература е като сладка черешова торта, френската е като да си блъскаш главата във въображаема стена. Толкова, че чак да не можеш нищо да разбереш.

   

  

  „Синът на Ной”

  Тази книга от поредицата е за юдаизма.

  Във времето когато еврейте са гонени и търсени под дърво и камък от Хитлер и Гестапо, малкият Жозеф се оказва на погрешното място в погрешното време. Родителите му го изоставят при една графиня, докато тя не го праща при отец Понс и неговият пансион за сираци „Жълтата вила”. Там въпреки всички лъжи, на които е научен, Жозеф учи идиш нощем с отеца в подземието на параклиса.

  Но след войната той намира родителите си и воден от желанието си да стане християнин преглъща всичко и изживява живота си като безразличен евреин. Никога повече не усеща същото чувство към никоя религия като онзи път в онази малка селска черква когато за първи път вижда Бог.

   

   

  „Миларепа”

  За разлика от всички останали книжки в поредицата, тази ми беше най-безлична. Будизма е поставен в основата на някаква притча-сън, която не е много ясна дори. Нещо много сериозно липсва в цялата история, може би самият замисъл. Липсата на истина я е превърнала в напразна история.

  "Помощ! Крадец! Мислеха, че се обръщам към Миларепа, а аз говорех на смъртта, смъртта, която чакаше да ме обере, спокойна, самоуверена, неизбежна, маскирана крадла, отдавна влязла в дома на живота ми, която лукаво чакаше своя час. Тя беше приклекнала до леглото ми в стаята, надсмиваше ми се, караше ме да се пържа в собствената си пот и ме люлееше между страдание и болка, между събуждане и безсъние, бавно, сигурно, защото знаеше, че неумолимо ще прибере всичко, тялото ми, времето ми, дрехите и имането ми. Помощ! Крадец!"

   

   

  „Господин Ибрахим и цветята на Корана”

  „Прас: усмивка!”

  Май точно така е трябвало да се казва книжката. Повтарящата се фраза е някак забавна, но на фона на целта й, не е точно това, което звучи.

  Но както и заглавието подсказва, историята е за Корана, не толкова за суфизма, колкото за самият Коран. Прозата на Шмит е толкова увлекателна и кратка, че аха да ми хване вниманието напълно и свършва.

  „Господин Ибрахим и цветята на Корана” е по-скоро забавна, дори много забавна на фона на темата си. На Момо му се случва точно това, което му се иска и живота му върви, ли върви с една голяма сладост. А сега малко цитати, които много ме усмихнаха...

  „ – Да бе, Момо, Коранът не е учебник по механика! Той е полезен за духовните неща, а не за железарията. Пък и в Корана всички пътуват с камили!”

  „Имахме си много забавления. Той ме караше да влизам в религиозни храмове със завързани очи, за да мога да отгатна религията по миризмата.

  - Тук мирише на свещи, католически.

  - Да, това е „Свети Антоний”.

  - Тук мирише на тамян, православен.

  - Така е, това е „Света София”.

  - А тук мирише на крака, мюсюлмански. Ама не, наистина, страшно вони...”

   

  „Оскар и розовата дама”

  Въпреки, че последната или поне така се падна при мен е за християнството, тя е най-слабата. Оскар е болен, смъртно болен, получава идеята да пише на Дядо Боже, в когото не вярва. И той пише, писма с обяснения всеки ден, но това няма да му помогне с нищо. И така, ще се случи това, което се случва на всеки в живота. Неизбежното...

  Цялата поредичка е имала страхотен замисъл, но в сегашният си вид е само една съсипана идея, за съжаление. Прозата на Шмит е увлекателна и кратка, но всичко останало й липсва...

   

   

   

  След книжките обаче искам да ви кажа и нещо друго. Моята работа с раздаването на книги изглежда не се получава, досега единственият спечелил беше Ondine, радвам се, че успях да я зарадвам. Но при предпоследният ми пост Mike не се свърза с мен, а в последният не се събраха коментарите, които трябваше. Дълго време обсъждахме коментарите с шефа ми (Х.Б.), сега отново има възможност да се коментира като анонимни. Ако това потръгне няма да мога да раздавам книги на анонимни коментиращи, така че колкото и да съжалявам засега ще спра раздаването на книги. „Писма до Клаудия” и „The black book” си остават при мен.

  Аз не се предавам лесно и ще продължавам да търся начини да ви радвам като ви подарявам книги, но за да стане това и вие трябва да ми помогнете, поне малко…

  

• 0:30

  море

   » ‎ Public Republic
  Антина Златкова Photo: Bonnie Woodson морето ми открадна един мъж един кораб три рокли и две джапанки казваше мама когато я питах защо всяка сутрин скита по плажа от морето казваше й омекнали ноктите загрубели петите косата й се накъдрила и се разпенила бяла морето казваше те разрошва и те разшива от дългото чакане се разбридваш и се размиваш и на мен ми е тясно да чакам на сушата казваше мама ако се научи да плува би отплавала да търси америка би забравила за роклите и мъжете [...]
• 0:20

  Черният гълъб

   » ‎ Public Republic
  проф. дфн Милена Кирова Теодора Димова. Марма, Мариам. Изд. Сиела. С., 2010 С най-новата си книга Теодора Димова възражда една много крехка традиция в историята на българския роман, прекъсната за повече от половин век: страстното ортодоксалнохристиянско писане на евангелски теми. Заради своя отказ от предизвикателство и от нравствен експеримент този вид романи обикновено не попадат в [...]
• 0:10

  Из “Разгневени съпруги”

   » ‎ Public Republic
  Сюзан Айзъкс Photo: yakobusan Ето, вземи този дар, пазех го за някой герой, оратор или генерал, някой посветен на добрата стара кауза, на великата идея, на прогреса и свободата, някой смелчага, опълчил се срещу деспоти, някой храбър бунтовник; но виждам, че това, което пазех, на тебе се полага колкото на всеки друг. Уол Уитман „Стръкчета трева“ Кой би могъл да знае? Нощта беше толкова приятна. Наистина отвън [...]
• 0:05

  И АЗ МОГА за първи път на фестивала Аполония

   » ‎ Public Republic
  Аполония казва И АЗ МОГА I Can Too продължава лятното си турне и на най-добрия арт фестивал Празници на изкуствата Аполония 2010 от 28 август до 5 септември, в гр.Созопол. Аполония казва И АЗ МОГА и дава своята подкрепа за популяризиране идеите на националната инициатива И АЗ МОГА / I Can Too. Организаторите предоставят специално място в [...]