Или за особеностите на провансалската* журналистика
След една случка, която мога да тълкувам единствено като „нещо веселичко” за пореден път се убеждавам, че безпристрастна журналистика, особено в прованса- няма. Писането у наше село в газети, журнали, интернет медии се е превърнало в евтина кръчмарска поръчка. Шефът поръчва музиката, а журналистът се впуска да стяга струни и да изпраща в космоса музиката на своя вой. А, добро утро, моме Калино! Музиката е евтина и наситена със съвременните модуси на доставяне на информация. Ако по времето на соцреализма в творческото и журналистическото писане екзистираше информацията от типа на агенция „ЕЖК” (една жена каза), то сега онази приятелска раздумка „ внимавайте и стените имат уши” , може да се приложи така: „внимание, това, което постваш във фейсбук има уши, очи, че и нос и гърло, а и да не забравяме за зъбите”.
Преди десетина дни трябваше да подготвя репортаж за местна медия на тема гражданското общество. Темата имаше и конкретно приложение: протестът на варненци, свързан с дупките в града. Бях и двата дни на протеста, снимах като за световно и смея да твърдя, че и без професионална фототехника се получиха доста интересни и с конфликт фотографии. Написах си материал, направих и интервюта с организаторите на протеста, че дори и запазихме добро приятелско отношение един към друг. Тук правя една скобка, аз съм член на политическа партия, която в съвременните условия представлява вероятно проблем за управителите на медии с леви убеждения (политически, не някакви други) Втора скобка, присъединих се към групата на протестиращите и в момента, в който те потърсиха идеи за подпомагане на техните действия, аз им написах предложението, че техният проблем може да бъде дискутирн и от столични медии и може би е добре тези младежи да се свържат и с хора на изкуството, които имат изразена позиция по гражданските проблеми, за да се включат в тяхната вълна. Единственото, с което можех да им помогна бяха и-мейли или телефони. У младите организатори оставаше топката, да се осъществи контакта.
Настъпи трети март-ден на тържестени шествия, поставяне на цветя и венци, както от страна на политици, така и от страна на гражданите на града. На този ден, крачейки усмихнато в града под акомпанимента на едно знаме, на чието платно са щампирани сини звезди на политическата партия, към която съм член, срещнах приятел-колега журналист, който отразяваше събитията от протеста. Поздравихме се, той се учуди, че съм член на партията. Аз се пошегувах, че съм стар член, не съм от новопокръстените, които пускат молби за членство след избори...Живи-здрави...
Седмица по- късно в медията, в която работи моят стар колега, излиза мега журналистическо разследване, което е неописуемо и като аналитичен потенциал и като творческа главоблъсканица. За да не си губя времето с преразказ, само споменавам, че на една снимчица, където има организатори на протеста и органи на МВР стои и моето ведро личице с камерка, а под снимката следва един ултрамодерен текст, от който излиза, че снимащото човече е „Активистка” и тя е интегрирана в този протест от съответна политическа партия. Вестникът е разбрал за членството на активистката в съответната партия от факта, че активистката развява знаме на партията по време на шествието от 3 март. Тази историйка е наистина твърде смешна и ако любимият ми драматург и актьор Камен Донев не поднесе нещо като текст в стил ала „УЛИЦАТА”, аз ще напиша нещо и ще си го изиграя самичка...така де, аз съм врагът на кметството общината, планината, морето, гларусите, бездомните кучета и котета у наше село. За любителите на софт- кримки предлагам координатите на четивото: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=38772.
Все пак от любопитство решавам да се чуя с журналиста и с главния редактор на медията. Журналистът се учуди, че съм пишела материал, по неговите обяснения емоционалното ми излъчване по време на протеста, го подтикнало да сметне, че съм активистка от протеста. Как обаче тази активистка от протеста е станала активистка на трети март, вече е ясно. За незнающите провансалската медия у наше село подкрепя политиката на шефа на общинския съвет в същото село, както и на кмета.Медията както казват местните люде е „червена”...така че номерът е както в онзи кючек, разпространяван в интернет „ДУПКА ДО ДУПКА”. Но пародията продължава...с моя колега не се усетихме, а преди години в друга медия дори си помагахме за материалите, колегите не са константна величина, колеги! Какъв чутовен дебат обаче проведох с главния редактор- той разкритикува факта, че всички мои съпартийци, в случая и аз имаме неблагоразумието да слагаме снимки във фейсбук и нормално е това, което може да се ползва от тяхната медия да се вземе и от там...После незнайно защо ми описа кои депутати от Варна-членове на партия ГЕРБ му допадат, че аз не му правя анкета? Аз няма какво да крия, смятам, че като слагам снимки на актьори, режисьои или инициативи, в които участвам не съм предизвикала нито глобалното затопляне нито дупките у наше село...Но според този главен редактор, вероятно съм причината и за земетресенията в ХАИТИ, ЧИЛИ и пр...,защото съм „Активистка”. Гражданската позиция и членство в партия са взаимно свързани неща, но разликата между едното и другото е именно в конкретния избор на какво да кажеш „ДА” и на какво „НЕ”; „Как ще реагирате, ако участвам в протест срещу липсата на стратегия в сферата, в която работя-културата? „Ами чудесно, значи ще докажете,че имате гражданска позиция и тя е надпартийна!” Значи, ако пиша и протестирам срещу дупките, аз нямам позиция, защото според съответния главен редактор това е политическо поръчение, а ако участвам в друг протест, насочен срещу управляващите-предствители на партията, в която членувам...тогава ще имам позиция... Не разбирам, но какво се учудвам, с чушкопеци комуникацията е невъзможна, чушкопеците са явление от последните 20 години и единственото им предназначение е: да се грижат за зимнината в бурканите... Хранителна и напоителна кауза е каузата да бъдеш чушкопек!!!
провансалска*- Хемингуей е казал, че всичко, което не граничи с морето е провинция, изхождайки от моментната ми резиденция, бих трансформирала мисълта така, всичко което граничи с опорочаване на дадена гражданска позиция е провинция, а иначе няма нищо лошо да спиш в сеното и да доиш кравички, например
пп. На снимката виждаме един чушкопек с цена 35 лв., дупки не слагам в блога, защото тях ги виждаме всеки ден и все още имаме памет за света на дупките:)))
(8 unread)
23:30