(11 unread)
Колко често сте попадали под ударите на "възпитателните" навици на определен представител на държавната администрация? Първо: на тези робокопи им е ампутирано възпитанието и второ заслужават...заслужават....мислех си да предложа нещо свързано с употребата на вазелин, но хайде пък да не залитам в крайности... Да бъдем кратки и конструктивни.... Днес ми се наложи да бъда част от опашка в ТД-НАП-Варна и се почувствах за пореден път като добиче... Както знаете поради причина на нечий болен мозък всички, които се осигурават самостоятелно, трябва да подадат декларация номер 7, в която да посочат началната дата на този факт. Идеята е да се провери кой спазва закона и кой се прави на тарикат. Само че с добрите намерения до тук....
Дълга и сърдита редица от клиенти на НАП като Родопска песен се разклонява в салона на съответната сграда. Хорицата си чакат търпеливо все едно им продават фрукти от периода преди 1989 г... Недоволстват заради безмислената организация и таблото, върху което като надрусали се с нискокачествен став препускат в червено номера...(човекът е приравнен в мижаво номерче-истерично намигащо на съответно отделение с незадоволена служителка)
След 45 минути (супер скорост, брей:)) идва и моят ред. Тичам като американски ръгбист, за да не би случайно да ми сменят номерчето и да си загубя реда... и това там е често явление...приветливо казвам "добър ден" на фрустрирана около 30 годишна служиелка. Тя взима декларацията без дори да установи дали деклариращият е същото лице...,което подава документа, но когато приема декларацията на брат ми, който ме е упълномощил да го представлявам- ми вдига щур скандал затова, че не идвам с оригиналното пълномощно, а с ксерокскопие...Показвам й цялата колекция от негови документи-лична карта, трудова книжка, документ, чрез който очакваме ТЕЛК и пр. Не, мамка му и прасе, можело да съм фалшифицирала пълномощното.... и тя не искала да се запознава с предложените документи, защото нямала време да се занимава с глупости... Не издържам и вадя камерата си, която става и на фотоапарат и поставям следния ултиматум: Кажете си името, ще ви снимам работя за радио "..."... Тя веднага сменя тона, отказва да се снима, че дори поставя и декларацията ми пред лицето си, за да се предпази от обектива:))) както й да е снимах и г-цата (да не се обърква с гъсеница, аз много "уважавам" служителките в администрацията на РБ) и обстановката в учреждението...
"Вие вместо да отразявате трудните условия на работа, сега ще ни критикувате!"
" Журналистът трябва да бъде съвестта на обществото!" Вътрешно си казвам, ако знаехме как да общуваме, нямаше да си вдигаме кръвното. След като свърших със снимките, установих,че г-цата беше наречена от др.служител ГРАМАТИКОВА...Г-це Граматикова, или както ви е там псевдонимът...всички живеем във времена на недоволство-недоволство от заплати, безработица, социална и здравна апатия и какви ли още щуротески, но ако искаме да се различаваме от мъртвилото около нас- нека поне да се опитаме да си вършим работата без мрънкане и грубост... Защото ако днес един недоволен гражданин си позволи да ви снима и да ви изтипоса в блога си, то утре може да загубите работата си, или да получите (случайно заблудил се) шамар...а може и нещо доста по-сериозно...всичко идва от съдбата и там други необятни магии-стихии...
Уважаеми, директори на НАП и прочие държавни администрации, вашата професия е в услуга на обществото, на хората, вие ни обслужвате, ние вас "НЕ!!!", макар че последното се случва нон - стоп... Напълнете кухите си кратунки със следното съдържание: неочакваното е другото измерение на живота, а той е голям шегобиец, тежко му на онзи, когато животът не е в настроение...
А сега обявявам заслужена почивка (каникул, холидей, пиш паузен) за кафе и кифла с мармалад:)))
8:04
