

Случи се да съм с Мия в ателието й час преди Водната Кула. Довършителна работа по чантите. После носене на чували вата от мазето. Сипем късчета дунапрен и тъпчем с вата шита мебел. Навън пада летен дъжд. Ухание на мокра липа. Котката Елфи се мотае из краката ни. Разгонени вопли надава.
Мия е така приятна. Да късаш от брадата на дядото и да пъхаш в тъмна дупка също.
Кулата е като от приказка. Подобаващ триетажен мол за
Мия. Сангрия на терасата. Общуване с листа и приятелки. По стените разтегелени сенки на филцови котки. Деца и майки. Адски манекенки.
Ambient anarchist от птичи поглед. Меко ни е на меката мебел.
Да бъде Мия!
