Интересен е, ама от мен - палец надолу. Въпреки, че ми е един от любимите режисьори, Финчър не се е справил да пресъздаде историята на Скот Фицджералд.
Основната идея за разказа идва от една мисъл на Марк Твен, който казва, че е жалко че най-хубавите години на живота са в началотo, а най-лошите в края. Скот Фицджералд успява да напише разказ, който показва истинската дълбочина на тази реплика (която както и доста други реплика на Марк Твен е много по-дълбока, отколкото изглежда.) Историята е за човек, който се ражда като старец и по време на живота си се подмладява. Във филма обаче фокуса е изместен върху любовната история + семейните драми между Бенджамин и баща му, и като цяло сюжета е малко преебан.
Филмирането на такава история май няма как да се получи - нещо като цялата втора половина от “Парфюма”. Този роман е нефилмируем.
Дано да има такава дума.
Според мен, след като са направили филм от този род, режисьорите и продуцентите трябва да излязат и да се извинят на публиката, завършвайки с “Абе не стана - по добре прочетете книгата.”
Но въпреки това, гледането на филма ми подейства доста вдъхновяващо. През една от по-мудните сцени ми дойде идея за нов разказ. Гореща е, казвам ви - Ще го публикувам тук като го завърша.
(12 unread)