Личната история винаги привлича. Тя привлича, защото разказва за това, което не се вижда, за началото, за подготовката, за процеса на работата...К15 показва историята на един продукт, преди самите ние да го видим като такъв. Затова може би ми беше толкова интересна и тази книга. Този Капитал – порасналият, събрал в К15 албум на събитията, хората, живота през последните 15 години за самия вестник, а и не само.
К15 е книга за един непознат Капитал, за скритите моменти в работата, за началото и хората в него. Една история за събитията и времето, за превръщането на вестника в това което е днес.
К15 е лична история със свое начало, леко наивно и идеалистично, начало разказано от хората създали вестника – идеите, темите, амбицията, целите, резултатът.
История на Капитал преминава и през едни най-значимите публикации на изданието, а по този начин личната история на вестника неразривно се обвързва и с историята на времето, с България, с всеки един от нас. Усещането е същото и с прелистването на галерията от архивни снимки – лицата на прехода, събитията, които са ни променили, създали, които сме преживели и после забравили.
Но в личната история на Капитал има място и за скритите неща от нас, читателите. Има място за кухнята (въпреки че тук в един момент историята се превръща в реклама на заведенията за хранене, в които обядват журналистите от редакцията) и къщата, за съседите, за редакцията, улица Иван Вазов и историите в нея. Една такава история е разкриването на журналиста Димитър Пеев – измисленият „колега”, зад чието име през годините пишат различни хора по особено чувствителните теми в обществото. Интересна ми се стори и идеята да се заснемат работните места на всички работещи в медията - разхвърляни или подредени, претрупани, компютри, листове хартия, лични вещи.
Има истории за веселите мигове в процеса на работа, но и за конфликтите, трудностите, препятствията по пътя... на вестника и на хората в него.
С тази книга Капитал разчупва стереотипа за вестниците като някаква неодушевена структура бълваща информация, безскрупулна и цинична манипулация. С тази книга Капитал показва своя човешки облик, а именно – показва хората зад имената в редакционното каре, разказва истории, показва личното отношение на журналистите към изданието Капитал, към работата, към времето.
К15 е един по-различен Капитал, по-малко сериозен, но по-човешки, още по дебел, но и по-луксозен. Един пораснал Капитал събрал 15 години в една книга.
(9 unread)


