Suicide (sui caedere - лат. да убиеш себе си, самоубийство) - представлява доброволно и самостоятелно лишаване от живот. Съществуват три вида самоубийства - така наречените реален, демостративен и прикрит суицид.
При първия индивидът съзнателно, обмислено и доброволно отнема живота си. При втория индивидът желае да привлече внимание към себе си и именно това се оказва един от важните му подбуди. При третия индивидът води саморазрушителен начин на живот, с който негласно и често несъзнателно се стреми към самоубийство.
Причините за самоубийство обикновено са комплексни. Това са неуредици в личния живот, финансови, здравословни проблеми, идеологически мотиви, на военна основа, подтиквано или подражателно самоубийство. Често тези причини пораждат суицидно схващане за смисъла на живота.
World Health Organization (WHO - Международната здравна организация) е обявила 10 септември за Международен ден за предотвратяване на самоубийствата.
Статистиката и различни анализи сочат, че най-висок процент самоубийства се извършват на територията на бившия СССР. В Русия се извършват три пъти повече самоубийства от средния световен процент. Япония е на второ място, въпреки че се наблюдава нарастване на самоубийствата. В България числото е средно в световен мащаб. Три пъти по-малко от Русия, в пъти повече отколкото в съседна Гърция или Македония и повече процентно от САЩ и Великобритания.
Международната здравна организация съобщава процентното съотношение за 2007 година между различните страни.
% самоубийства на 100 000 души:
- Литва — 42
- Беларус — 37
- Русия — 36
- Казахстан — 30
- Унгария — 28,5
- Латвия — 26
- Словения — 26
- Украйна — 25
- Япония — 24
- Естония — 21,5
- Белгия — 21
- Финландия — 20,5
- Хърватия — 20
- Сърбия — 20
- Хонконг — 19
- Франция — 18
- Швейцария — 17,5
- Австрия — 17
- Молдова — 17
- Чехия — 16
- Полша — 16
- Люксембург — 15
- Словакия — 14
- Дания — 14
- Швеция — 13
- Германия — 13
- България — 13
- Румъния — 13
- Босна и Херцеговина — 12
- Нова Зеландия — 12
- Норвегия — 12
- Исландия — 12
- Канада — 12
- Австралия — 11,5
- САЩ — 11
- Португалия — 11
- Ирландия — 10
- Холандия — 9
- Испания — 8
- Италия — 7
- Великобритания — 7
- Македония — 7
- Малта — 6
- Албания — 4
- Гърция — 3
_______________________________
Защо споменавам всичко това? Не защото е от кой знае каква важност статистиката за някого конкретно. Това обикновено изобщо не интересува обикновения човек или дори да го интересува, то в много малка степен. Значението на статистиката е по-скоро в широките анализи. Сама по себе си тя е просто отражение на явлението суицид.
А самоубийството е проблем не на съвременността. То е съществувало винаги. Вероятно процентово съотношението на случилите се самоубийства не се различава от числото днес. Имам предвид в световен мащаб. Това че днес регистрираните случаи не са повече от преминалите в даден исторически отрязък (а и съпоставен с всеки друг).
Суицидът има винаги предимно негативно значение за обществото и за отделния индивид. Но то неизбежно се опира на границата с философията. Какъв е смисълът на човешкия живот? Или целта? Изобщо какво е животът и какво е смъртта?
Тези въпроси са неизбежни и са предизвикани директно от биологичната особеност на живота - като едно затворено във времева рамка явление. Ни повече, ни по-малко. В тази ограниченост извеждането на въпросите е напълно нормално и именно следствието на отговорите, очертава в някаква рационална форма явлението живот.
Вероятно страхът от смъртта, от причиняването на физическа болка, от психическото самозаличаване са причини за отбягването на тази сфера от философията, а самоубийството, като проявление на проблематиката, се възприема негативно. Но дори да не става дума непременно за самоубийство, а само за смъртта. Това е тема, която почти винаги се избягва.
А всъщност няма нищо по-естествено от този преход от живот към смърт. Това е проста биология, при това неизбежна. Ето защо на чисто биологично равнище смъртта сама по себе си е явление, което не може да има негативен смисъл. В този смисъл смъртта е дори необходимост. Следователно няма никакво значение по какъв начин едно същество ще умре. Разбира се животът се изразява и в старанието за отбягване от нараняване, което може да доведе впоследствие и до смърт. Това е естественият инстинкт за самосъхранение и обвързания при човека страх от смъртта.
В аспекта на философията и на човешките схващания за живота, възприемането на смъртта има далеч по-значим смисъл. Тези схващания се абстрахират от биологичните явления и същевременно ги интерпретират по свой начин. Изменението във възприемането на тази основа поражда споменатия страх от смъртта.
А самоубийството в този смисъл представлява нещо много по-сложно от простия отказ от физическо съществуване. То също така не е непременно свързано с реалното и тотално лишаване на собствения живот. Изразява се също така в многобройните действия, причиняващи вреда на самия себе си и присъщи на всеки един човек. Желанието за себеразрушение е някак заложено в човешкото съзнание и в определена степен и форма то винаги има своето изражение.
По никакъв начин не искам да оправдавам самоубийството като акт. Макар че то няма нужда нито от оправдание, нито от обвинение. Просто искам да повдигна няколко въпроса, за да може то да бъде разбрано по-добре и да не се възприема по толкова негативен и отхвърлящ начин.
(9 unread)
11:07
