14:55
»
|Inaccessibility|`
Мръсница долна шибана!!! – крещеше Хюсеин. – Мислиш, че няма да науча ли!? Че можеш зад гърба ми да правиш каквото си искаш???
Не, нищо не съм правила! Недей, моля те, Хюсеин, за бога, не!!
Млъквай, кучко! Курва!!! – пяна излизаше от устата му, а очите му бяха изпълнени с ярост, ревност, обида, животинска жестокост и всичко онова, което го подтикваше да забрави, че е изпитвал някога към нея чувства на любов, обич, привързаност.
По нейното лице се стичаха сълзи в изблик на вина, болка и страх. Той беше способен на всичко, той не беше на себе си, той не беше онзи, когото е обичала. Но не я болеше толкова от ударите, които й нанасяше. Тя изпитваше смесена болка и унижение...
Точно това унижение Мария помнеше най-много. Другото избледняваше. Изневерите бяха взимни, но тя не искаше да се разделя от него. Обаче всичко между тях вече беше изчерпано – беше останала само болезнената привързаност и непонятната влудяваща ревност.
Хюсеин умишлено излизаше с други, демонстрираше, че не му пука, че изобщо не му пука за нея. Това, разбира се, не беше вярно, но само това оставаше. Прекрачената граница на съзнателното причиняване на болка и унижение беше премината, а връщане назад нямаше. Тя от своя страна също излизаше с други, но не беше способна да завърже никакво приятелство – беше изчерпана емоционално, беше объркана и наранена. Виновни и двамата продължаваха да живеят. Побоища, пиянство, изневери, изтъпления...
В един момент Мария се реши да избяга, въпреки че знаеше – не можеше да стигне далеч. Няколко пъти го беше правила и той винаги я намираше и след това я биеше, заключваше я, унижаваше я, насилваше я. Независимо, че тя беше свикнала с всичко това, съществото й подсказваше – да бяга, колкото се може по-далеч и завинаги!
____________________________
Бях малък, но все можех да се надигна на пръсти и да видя през прозореца, онова, което се случваше в къщата. Не разбирах защо Хюсеин биеше жена си, бях виждал никога преди това някой така да налага жена по такъв извратен начин... Стисках зъби и едвам се удържах изправен до прозеореца. Бяхме отседнали далеч от тяната къща, при дядо ми, който ми беше позволил да изляза с приятелите ми от село, но забравих да се прибера. Пускаха ме рядко и рядко бяхме на село. Онази вечер обаче никога няма да я забравя... След това разбира се ме наказаха, че съм закъснял, но това е без значение. В съзнанието ми се запамети онази картина. А и всичко, което научих после сякаш се разрастна в съзнанието ми и въображението играеше неудържимо и зловещо.
След случилото се и видяното почти не ходихме натам. Живеехме в града и едва по-късно, когато порастнах, разбрах за това...
А историята беше следната...
____________________________
Хюсеин и Мария до онзи момент бяха свързани в почти петнайсет годишна връзка. Тя беше с дванадесет години по-млада от него. Едва на седемнайсет се беше запознала с него и това се оказа първото й и единствено влюбване. Хюсеин първоначално искаше просто да се позабавлява с една хлапачка, но впоследствие и той се влюби в нея. Чувстваше се силен и властен, можеше да прави каквото си пожелае и тя никога не проявяваше съпротива. Затова побързаха да се оженят. На втората година от съвместния им живот.
След подписването се преместиха в родното му село, в къщата на баща му. Оттогава тя вече му принадлежеше. Той вярваше, че тя е негова завинаги, а Мария се съгласяваше. Беше изоставена от родителите си, имаше нужда от дом, от семейство, от топлина...
И в топлината се родиха Нургюл и Гюлбахар – две прекрасни близначки с бяла кожа и искрящо сини очи. Ала скоро след раждането по-слабичката Нургюл почина. Никой не знаеше от какво, но лекарите твърдяха, че е от недохранване. Хюсеин много страдаше за нея и тайно обвиняваше жена си, макар тя вина да нямаше. Останалата Гюлбахар беше изключително чувствително и ранимо дете, плачеше непрестанно, имаше проблеми с дишането и съответно съня. Мария не си доспиваше, водеше я на лекари в града, но никой с нищо не можеше да я успокои. Мъжът й редовно се прибираше пиян, играеше комар с приятелите си, вероятно още тогава й изневеряваше. Случваше се да й посяга от време на време, когато тя се осмеляваше да повдигне въпрос за едно от тези неща, които я тормозеха. Животът беше тежък, парите вечно недостигаха. Работа за Хюсеин все по-рядко се намираше. Никой не го канеше по строежите, виждайки как работи и къде отиват парите, които изкарваше. Други го немаха само, понеже влизаха в положението на бедното му семейство, на малкото дете и майката, затворени вкъщи. Единствена опора за Мария беше старата баба на Хюсеин – Халиде. Ала и тя вече беше твърде стара и едвам поддържаше къщата.
Така на следващата година Мария отново забременя. Роди момче – Сунай. Едро и красиво дете, с тъмна здрава кожа и метално сини очи, като на баща си. Момчето беше своенравно, но по-спокойно от сестра си. Докато децата растяха животът продължаваше по същия начин. Баба Халиде беше починала няколко години след раждането на Сунай и така Мария остана сама в къщата, а малката защита, която имаше в нейно лице, завина беше загубена. Едва тогава настана същинският кошмар, който не преставаше ден след ден.
Една близка селянка идваше понякога в къщата, за да помогне на Мария. А самата тя, докато съпръгът й беше на работа, излизаше от тях с двете крави, които притежаваха, и дълго време отсъстваше, но винаги идваше няколко часа, преди той да се прибере. Тя тайно му изневеряваше с младеж на нейната възраст. Казваше се Фехим и беше един от търговците на добитък, който също така изкупуваше млякото. Беше сравнително по-невзрачен от Хюсеин по красота и по-слаб от него, затова пък много по-внимателен, спокоен и любвеобилен. Мария не го обичаше тъй, както съпруга си, но в негово лице виждаше отдушник и приятел, макар никога да не му имаше доверие и да не се надяваше на него. Тя държеше той да бъде просто неин любовник и по никакъв начин да не споменава на никого, залъгваше се, разбира се, но само така можеше да го задържи.
В малките села нищо не остава скрито. Така една вечер Хюсеин подочул някои слухове, решил да се прибере по-рано от работа и случил деня, когато Мария беше отиша при любовника си...
До привечер Хюсеин събираше мисли. Жена му беше приготвила вечерята и сложила децата да спят. Тогава той се нахвъри върху нея без да обяснява и да разпитва – веднега започна с ударите. Разръса й дрехите, ръмжеше и я удряше. Започна да я хапе по устните, да я удушава и едновременно с това да я насилва – беше напълно обзет от ревност. Тогава тя направи грешката да му отвърне с удар в слабините. Хюсеин изпадна в тотален бяс и започна да крещи, да й нанася още по-болезнени удари. Стичаше се кръв, а и нищо не можеше да го спре. В другата стая децата пищяха в уплаха...
____________________________
Още докато Хюсеин биеше жена си и й разби устата, успях да се свлеча от прозореца и да падна на земята. За пръв път виждах подобна картина. Едновременно жестока и страстна, една бруталност, която избива във всякакви крайности на извратеността. Шокиран тогава побързах да се прибера и не успях да видя онова, което се случи по-късно. Разбира се, за него разбрах...
____________________________
Едва когато Мария изпадна в безсъзнание, той я остави. Ала децата продължаваха да плачат. Тогава Хюсеин влезе в стаята им и ги наби жестоко. Млъкнаха... Сам той обикаляше из къщата, пушеше, ала в цялата поредица от удари беше се счупила бутилката му с ракия. Затова той бързо изкочи навън, за да купи от бакалията нова, без да си два сметка, че по това време е затворена.
Може би минаха около няколко часа. Мария се беше съвзела и плачеше над децата. Те също плачеха истерично и болезнено. Успя да ги успокои да ги сложи отново да спят. Даде им мляко с мед, дори сложи в него някаква билка, за да може да им подейства по-успокояващо и за да заспят по-дълбоко. Поразчисти стъклата, кръвта, разхвърляните вещи. Прибра килима подарен й от баба Халиде, както и чергите пред входната врата. Прибра всичко, което беше ценно и можеше да се унищожи. Направи си горещо турско кафе. Минаваше два часа след полунощ, а Хюсеин все не идваше.
Погледна се в огледалото. По лицето й вече не се стичаха сълзи, въпреки че очите й бяха зачервени, имаше разбита устна и няколко синини. Болеше я тялото, но кафето сякаш я поуспокои. Не искаше да заспива, а и да искаше да легне, нямаше да може да мигне. Ето защо зачака, пусна телевизора, за да бръмчи някакъв тих звук. А и децата винаги спяха по-добре, ако чуваха телевизора от другата стая.
Едва към четири сутринта в двора се чу Хюсеин. Беше мъртво пиян и едвам се прибираше. Беше обикалял селото, за да търси алкохол и накрая стигнал къщата на Мустафа – неговият най-близък приятел, събрат по чашка и далечен роднина. Там са пили и са се забавлявали с някаква селянка от съседното село, дошла да нагледа къщата на баща си, починал наскоро, и възползваща се от случая да види своя първи Мустафа, разделени злополучно след нейната женитба. Самият Мустафа се беше отдал на алкохола и комара, след тяхната раздяла и до края на живота на стареца, го проклинаше, за дето беше дал дъщеря си на българин от съседното село. Ето защо тази вечер (казваше се Иличка) беше особено желана. Хюсеин отдавна знаеше историята им и още преди развръзката, имаше близост с нея. Двамата бяха особено близки приятели и това, че са делили една и съща жена, не беше лошо за тях.
Ала в един момент Хюсеин се оказал излишен. Все пак не изпитвал никакви чувства към Иличка. Напил се достатъчно, не без приятелската помощ на Мустафа, и скоро след това бил пропъден. Тръгнал обратно към пребитите си жена и деца, но заспал пред бакалията. Събудил се след час-два от студ и продължил към къщата си.
Там Мария го очакваше, вече съвзета, успокоила децата и разшетала се из стаите. Още докато се изкачваше към вратата, тя му отвори вратата. Хюсеин вече беше забраил за случилото се и смотовели нещо пиянско. Събу се и тогава Мария го промуши в гърдите с острия касапски нож. Извади го и докато той се опитваше да се съпротивлява, до промуши още веднъж, но вече в гърба. Той се извъртя и падна на земята. Кръвта заля мозайката. Килимите и пътеките бяха придвидливо прибрани, а встрани имаше парцали, с които тя бързо попи стичащата се кръв. Отиде в кухнята, изми добре ножа и се върна при съпруга си. Вече беше напълно мъртъв. Извлече трупа му към обора. По-късно беше изкопала там достатъчно дълбок трап и го беше заровила. Почисти навсякъде и всички следи бяха заличени.
Едва, когато всичко беше свиршила, тя заспа за няколко часа. През следващите няколко дни продължаваше да шета. Няколко души идваха да питат за Хюсеин, но тя отговаряше, че онази вечер я набил и заминал някъде. Никой нищо не заподозря, дори полицията само претърси къщата и повече не се върна. Мария видимо не знаеше къде е съпругът й. Тя дори сякаш беше забравила за убийството. Страдаше за него, плачеше, обвиняваше го, че бил избягал, че я изоставил сама с двете деца. Селяните й съчувстваха, но едновременно с това бяха въздъхнали от облекчение, понеже знаеха, че жената по-добре се чувства сама, без съпруга си. Скоро след това Фехим започна да идва при нея и се ожениха. Тя не желаеше деца от него и правеше всичко възможно да не забременее. Децата порастнаха, а Фехим ги прие като свои – толкова беше добродушен и човечен.
Гюлбахар скоро се омъжи. Мария намери за нея съпруг от града. Търговецът на добитък Ивайло, с когото работеше Фехим и изкупуваше месото от него. Бракът й се очертаваше щастлив, въпреки лошото здраве на младото момиче. От своя страна тя роди Християн – едно самислено, леко болнаво и спокойно дете.
Сунай се премести да учи в града и там се научи на най-лошото. Той следваше пътя на истинския си баща – пиеше, играше комар и ходеше по жени. Мария се отказа да му влияе. Тя знаеше, че нищо не можеше да стори за него... И не след дълго я видяха обесена... в същия обор, под който лежеше трупа на съпруга й.
(9 unread)
11:39
