(9 unread)
20:29
отиваме сутринта с пламен до офиса на еконт (и двамата видимо нетърпеливи). показвам номер на товарителница и след кратко ровене ни носят едно кашонче с етикет “чупливо”. подписвам се на товарителницата и питаме дали можем да погледнем вътре преди да излезем, все пак да се убедим, че всичко е наред. отварям кашончето и вадим двата апарата отвътре - моя и на пламен. с треперещи ръце му слагам батерия, карта и обектив и щраквам един път. човека видимо заинтригуван от размера му почва да пита:
- професионален ли е?
(защо хората купували големи черни апарати, а?)
- ами да.
- колко мегапиксела е?
(ей кафа братче)?
- дванадесет.
- защо няма светкавица??
(това е добър въпрос!)
- ами … този модел няма.
(гледа ме почти съжалително)
- клипче може ли да прави?
(накъде без клипче, ей!)
- ами. всъщност не може…
(на път е да се изхили)
- и отзад не се гледа докато снимаш….
всъщност поне цветно снима, нали?
(долавям вече снизходителен тон)
- да, поне цветно снима…
ето ни отново с апарат. само да избутам март месец ще се намира повечко време за снимане. че следващите 4-5 седмици са ми по принцип доста натоварени. без да броим, че тази година имам и немалко допълнителни проекти за довършване. така и не успях да се накефя на новата кола, от две седмици се кара почти само от нас до училището, после до офиса, и после обратно. няма как…
