
Лятното дърво
Трилогия “Фионавър”
Гай Гавриел Кей
ИК “Ера”
“Лятното дърво” е първата книга от трилогията “Фионавър” и в нея Гай Гавриел Кей нахвърля началните щрихи на фантастичния си свят, гъсто населен с богове и герои, чиито съдби са преплетени с предсказания за величие и власт... но и за падение и смърт.
Творбата започва на нашия свят, в Университета в Торонто, където няколко студенти са поканени от световно известен учен. Той се оказва не кой да е, а Лорен Сребърното наметало - магьосник от Фионавър, страната на дивата магия с богата история. Поканени на празненство по случай петдесет годишнината от властта на крал Айлел от Бренин, петимата се съгласяват да отидат в чуждия свят, но при преминаването нещо се обърква и един от тях изчезва.
Ким, Пол, Дженифър и Кевин откриват, че Бренин е в средата на изпепеляваща суша, която може да бъде избегната само ако кралят се пренесе в жертва на бога Мьонрир. Докато Ким се обучава за Прорицателка и навлиза в дебрите на мъгливите сънища и опасните предположения, Дженифър ще намери своето място. И в последствие ще го изгуби...
Разкъсван от загубата на любимата си, Пол е потиснат и гневен – добре разбира, че така не може да продължава вечно. И докато пълзящата отрова на вината го разяжда отвътре, той предприема пътуване из кралството, придружавайки кралския наследник, втория син на Айлел – Дярмюд. Двамата с Кевин – предпоследният от чужденците във Фионавър, преминават нелегално в чужда страна, където своенравният принц трябва да подмами една жена...
Далеч от тях, Дейв Мартинюк се среща с Далреите – племе на ловци, които живеят в сянката на планината, където е заточен Ракот Маугрим – злият бог, чието единствено желание е да подчини всичко и всеки, да изпепели земята, превръщайки я в гола пустош.
След като придобива уважението на племенните членове, Дейв заживява с Далреите и осъзнава, че досега е живял окован в задължения, не вкусвайки свободата на спускащите се по обраслия с трева склон стада, на лагерните огньове и веселите танци...
А докато героите се запознават с обграждащия ги свят, силите на Мрака се събират за удар, който ще промени историята. Един от пазещите кристали е оставен без надзор и Маугрим отново докосва с нечистата си сила Фионавър – и ако успее в намеренията си, всяка нишка на досегашната съдба ще се прекъсне.
“Лятното дърво” е дебютната книга на Гай Гавриел Кей, който е силно инспириран от творбите на Толкин и е участвал в редакцията на “Силмарилион”. Първата част от трилогията силно напомня на “Властелина”, както и на гореспоменатата творба на същия автор, издадена посмъртно. За жалост, “Лятното дърво” не е това, което човек би очаквал – на персонажите им липсва пълнота и не стават известни движещите ги сили, какво ги кара да постъпват по дадения начин. Светът също подозрително напомня на този в творбите на английския професор, като е с няколко идеи по-блед, но и няма прекомерно много описателни сцени, които да ви накарат да се прозявате. Сюжетът също не е от най-убедителните – следва схемата на “няколко обикновени хора откриват, че играят важна роля в бъдеща война”.
Както споменах по-нагоре, стилът на Кей не е прекалено описателен, въпреки че има какво да се желае и в този аспект – многословността на автора, подплатена с познат сюжет и лишените от дълбочина персонажи – това би правило “Лятното дърво” средностатистическо фентъзи, което е спечелило шансът да бъде преведено на български. Би правило, ако не бяха боговете, които допълват цялостната картинка по доста добър начин и обогатяват света. Концепцията за полубоговете също е експлоатирана, но и тук има двама впечатляващи представители.
“Лятното дърво” е добър старт на поредицата, който би могъл да бъде в пъти повече, но и в текущия си вид не е загубен потенциал. Персонажите, макар и неясни в изборите си, са притеглящи и няколко пъти им съчувствах пълно в изпитанията и трудностите, през които минават.
Ако се решите да тръгнете по Най-тъмния път, ви пожелавам приятно четене!
(4 unread)