
Уродливецът
Любими фентъзи разкази
ИК “Труд”
“Уродливецът” е сборник с разкази, избрани от някои емблематични фигури във фентъзи и фантастиката – автори като Тери Пратчет, Джордж Мартин, Андре Нортън, Робърт Силвърбърг, Нийл Геймън и няколко други не толкова популярни автори.
Странен е фактът, че за заглавен разказ в българското издание е избран “Уродливецът”, при положение, че заглавието на сборника е “My Favourite Fantasy Story”. По-скоро е срамно, отколкото предизвикващо евентуалния интерес на читателя, но няма да кометирам маркетинговите ходове на издателството. По-важното е, че тук своето място намират няколко разказа, които заслужават да бъдат публикувани на родния пазар.
Първото предложение е от Чарлс де Линт – “Духове на вятъра и сянката”. В него ставаме свидетели на една съвсем обикновена история за феи и за хора, които могат да виждат приказните създания. Няма да ви занимавам със сюжета и героите, защото не са нищо особено и изглеждат шаблонни – майката, изгубила връзка с дъщеря си, неразбраната тийнейджърка, добрата фея...
Джак Ванс е авторът, който прави най-голямо впечатление в текущата селекция. Двата му разказа, избрани съответно от Робърт Силвърбърг и Джордж Мартин, двама от титаните на фантастичния жанр, са наистина качествени и са моите персонални фаворити в настоящия сборник. “Магьосникът Мазириан” ни поставя в ролята на съществото, дало името си за заглавие. Мазириан, зъл, безскрупулен, жесток и могъщ магьосник, е дълбоко обезпокоен от появата на млада жена, която постоянно избягва капаните му – идва и си тръгва неочаквано. Твърдо решен да разбули мистерията, Мазириан се впуска в приключение из смъртоносната гора, с виолетови, сини, зелени цветове. Разнообразни са представителите на флората и фауната, описани в невероятно приказен стил от Джак Ванс. Целият разказ е изпълнен с вземащи дъха описания и динамични действия, като антагонистът (така единствено мога да определя главният герой) е посвоему завладяващ и притегателен и прави самата история още по-интригуваща. Като минус може да се извади фактът, че разказът е част от по-голяма антология (която искам да прочета).
Главният персонаж в “Лейен Пътника” е крадец и убиец и при последното си похождение открива пръстен, който го прави невидим. Помолен от вещицата Лит да върне втората част от откраднат гоблен, той се отправя на път към владенията на Чън Неизбежния... Няма да ви открадна удоволствието като го преразкажа – краят е доста неочакван, като и второто предложение от Джак Ванс има какво да предложи. Лайен е подобен на Мазириан, макар и не толкова вманиечено уверен в собствените си умения.
“Предание за Хок” от Пол Андерсън е произведение, базирано на скандинавската митология и ни запознава с Хок, който се връща от далечно плаване по студените северни морета и заварва родния дом опустял и помрачнял. Тази промяна се дължи на баща му, Гейролф, прекалено стар, за да бъде полезен и страдащ по гордото и свободно минало. “Предание за Хок” е история за отмъщение, призраци, бещино проклятие,... Пол Андерсън се е справил ако не блестящо, то поне добре, със задачата да представи историята по подходящ начин. За разказ е добре написан, а героите са също добре изградени и убедителни за страниците, които са им отделени.
“Мостът на трола” е разказ на Тери Пратчет за Коен Варваринът и за един трол, неотказващ се от заниманието си - опазването на изоставен мост, по който не минават пътници. Сами разбирате, че за трол не е особено печелившо да няма богаташи с тежки кесии, които редовно да пълнят пещерата му. Въпреки това, той не се отказва. Разказ за това как хората (а и троловете) търсят лесното и бързата печалба за сметка на това, което обичат. Тери Пратчет не се нуждае от промотиране.
“В нашия квартал” от Р. А. Лафърти е хумористична история за извънземни, създаващи всичко само с мисъл. Селектиран от Нийл Гейман, разказът е забавен, въпреки очевидната липса на сюжетно развитие и малкото страници, на които е разположен.
Следващият е “Уродливецът” – заглавният разказ, както може да се забележи по името на сборника. Спраг де Камп представя един неандерталец с увреден мозък (lightening-struck, ако трябва да съм точен), който живее петдесет хиляди години и става свидетел на създаване на света такъв, какъвто го познаваме. Ролята на главният герой във всички събития е съвсем незначителна и това прави историята по-интересна от другите подобни, в които персонажите са главни действащи лица в няколко тона решаващи бъдещето битки... Един не лош разказ за човешката жажда за пари и власт.
М. Р. Джеймс, чиито истории за духове са титулувани като “едни от най-добрите в английската литература”, е избран от неизвестния (поне на мен) Морган Лайуилин и представлява обикновена историйка за дух, извикан с помощта на сребърна свирка. Като се има предвид кога е творил авторът, разказът е иновативен. А като се има предвид коя година е издаден сегашният сборник... хмм...
“Родна земя” е произведение, чиято тематика е далеч от fantasy fiction – няма нищо общо с фентъзи и фантастика. А историята за бабата индианака и внучката, непознаваща миналото за народа си, не изненадва с почти нищо. Стилът, с който е написан разказът обаче, заслужава адмирации – изключително лек, лесно четивен. Все пак, нищо вълнуващо. А не търсим ли точно това?
“Земята на сенките” е история, подобна на преданието за Орфей и Евридика, но тук главен герой е жена - Ориана, която жадува да върне съпруга си от отвъдното. Свързвайки душата си с неговата, тя се спуска в царството на безвремието, безцветно като духовете, които го населяват. Героинята преминава през владението на Хадес, за да разбере, че най-голямото богатство е животът, но и че не бива да се смущава покоят на загиналите. Нелош разказ, като повечето от “Уродливецът”, но отново нищо новаторско – темата за задгробния живот и духовете е до болка експлоатирана.
Последното произведение е може би най-слабото от всички в сборника. Като част от по-голяма колекция, посветена на главния герой, “Изворът” не обяснява нищо за способностите на Джон Баладиста, както и за чудодейните “свойства” на китарата му. Историята ни занимава с извор, чиито води лекуват всякакви рани – били те физически или психически. Безскрупулна вещица иска да се добере до него, но на пътя й застава главният герой, който решава да помогне на приятел в беда. Един от най-слабите разкази в сборника, със смешни “магии” и сюжет. Отново повтарям, че е част от по-голяма антология на Менли Уейд Уелман.
На няколко места в сборника открих странни архаизми и думи, които се срещат много рядко. При цялостно качествения превод подобни “грешки” ми се струват неуместни, пък и едва ли на някой му се рови из тълковни речници.
“Уродливецът” е сборник с разкази, един от малкото, които излизат на българския пазар, като селекцията (с малки изключения) е на високо ниво и не разочарова. Специално внимание заслужава Джак Ванс, който ако не се лъжа не е бил превеждан на български досега.