(следващите редове разкриват част от сюжета на произведението)
Леко вманиачена съм на тема
животът и съпругите на крал Хенри VIII. Знам, че е странен избор за любим персонаж от английската история, но...
При това положение нямаше как да не си купя "Другата Болейн" на Филипа Грегори. Книгата определено е роман. Но може би исторически е определение, което трудно би му подхождало - героите са прекалено близки до съвременноста, прекалено жизнени, прекалено истински, за да приемем, че са плод на някаква друга епоха и на авторско въображение.
Познавам мъже като Хенри, какъвто е описан в книгата - в началото всички им възлагаме големи надежди, а на края се оказва, че в опитите си да ги предпазим и облекчим пътят им към успеха сме ги превърнали в разглезени деца с огромна власт над чувствата, а често и над съдбите ни.
Хенри VIII е вманиачен в идеята да има син. Мания, разбираема за средновековен владетел, ала методите с който действа този човек са плашещи. Той е готов да руши, с идеята, че така ще създава. Като всеки недостатъчно уверен в себе си човек търси оправдание свише за действията си - и така успява да разведе с жена, която повече от 20 години му е била не просто вярна съпруга - в кралския двор няма място само за любов. Тя непременно трябва да бъде съпътствана от политика. Катерина Аргонска е персонаж, който е толкова примирен със съдбата си, толкова отчайващо оставящ нещата да й се случват, че е способна да те побърка. Смирението, в което тя вярва е това, което убива бракът й, "защото той е крал и и цял живот е живял на нечий чужди обещания, че ще получи най-доброто от всичко." И е повярвал, че то му се полага и трябва само да протегне ръка, към нещо, за да го получи - кон, хрътка, съпругата на някой придворен, сестра й.
Сестрите Болейн, които са главните героини на книгата са пълни противоположности, затова може би конкуренцията между тях е толкова ожесточена. И тук не става дума за днешните психологически клишета за конкуренция за вниманието на родителите или приятелите, става въпрос едва ли не за правото на живот. Защото те живеят в свят, в който момичетата и правото да правиш секс с тях са разменна монета. Уреденият брак е единственият възможен брак - и колкото по-добро момиче си, толково по-добър брак ще ти уредят.
Бракът е единственият начин да избягаш от семейството, което те иска, само докато си им полезна
и им носиш земи или титли. Но не винаги е достатъчно да се омъжиш, за да избягаш от тях. Така Мери Болейн, едва 14 годишна (английските автори май имат големи пристрастия към тази възраст, Жулиета също е на 14, когато... е, знаете тази история)е принудена от семейството си да стане любовница на английският крал.
Отношенията на Мери със сестра й Ана са невероятно сложни и объркани - освен конкуренцията между сестри, в тях се намесва и чисто женската злоба и ревност.
Ана е "изтъкана от лед и амбиция". Тя е рядко явление в епоха, когато жените не са дори украшения, а крави за разплод. Ана Болейн не е независима - никоя жена не би могла да бъде в това време. Но тя е образована, дръзка, и най-важното - не просто умна, но и проницателна. Добре разбира как да влияе на Хенри, как да го притисне, така че той да се ожени за нея, при това без да се чувства виновен. Това, което Ана не успява да овладее и води до собствения й край е алчността. Не жаждата за пари, а тази за внимание, за респект. Трудно бих казала за любов, защото тази жена би предпочела да се страхуват от нея и да я боготворят, отколкото да я обичат. Тази жажда я кара да загуби усета си относно Хенри - за разлика от Мери,която може да е глупава, безволева пионка, Ана не успява истински да проумее характера на този мъж - ловът в крайна сметка омръзва, а и най-страстния преследвач би бил готов да замени предизвикателството с малко уют. Прекалено заета да ласкаее собственото си его, Ана не успява да види Домоклевия меч, надвиснал над главата й.
Всеки може да предположи как завършва книгата, защото всички сме учили история. Знаете ли, че редът, в който си отиват съпругите на Хенри VIII е "разведена, обезглавена, починала, разведена, обезглавена, оцеляла"?
Заглавието на романа идва именно от постоянното съперничеството между двете сестри. Всяка една от тях в един момент е "другата" - непотребната, непопулярната, пречката за успеха на фаворитката, "излишна карта в тестето", която няма как да бъде изиграна0. Двете постоянно си разменят ролите, забиват една в друга острието на ревността и злобата. Разликата между тях е, че Мери го прави несъзнателно, действията й са винаги подчинени на заповедите на семейството, никога на заповедите на сърцето й, а Ана действа хладнокръвно, обмислено, жестоко. Готова е на всичко, за да не бъде никога "другата Болейн", онази Болейн в сянка, която няма думата.
За историята, Мери остава "другата Болейн". Но след нея вероятно е имало още много жени, които са били просто коз в нечия ръка.
Залогът е бил съврзан с чест, пари, слава - и както казват, тежко на победените. И на играча, и на картата.
[video]Филипа Грегори за книгата
(6 unread)
10:50