Joseph Haydn "Die Jahreszeiten" H. 21/3
Оратория "Годишните времена"
Freiburger Barockorchester
RIAS Kammerchor
Диригент: Rene Jacobs
Marlis Peterson: сопрано
Werner Gura: тенор
Dietrich Henschel: баритон
Лейбъл:
Harmonia MundiХайдн и ораторията
Апотеозът на вокалното творчество на Йозеф Хайдн (1732-1809) са без съмнение неговите късни оратории "Сътворението" и "Годишните времена", последната от които е предмет на настоящия текст.
Пребиваването на Хайдн в Лондон, от януари 1791 до юли 1792 г., и след това от февруари 1794 до август 1795 г., е може би най-щастливият период от живота му, в който вече възрастният композитор се радва на небивал успех сред лондонската публика. Прекарал по-голямата част от творческата си кариера в почти клаустрофобичната атмосфера и уединеност на провинциалния двор на принц Естерхази, Хайдн, на 60-годишна възраст, получава онова признание, което англичаните дотогава пазят единствено за другия голям приобщен "чужденец" в музикалната си история - Георг Фридрих Хендел.
Портрет на Хайдн от Томас Харди, 1792 г.Наред с паричната сума от 1900 британски пауда (която се е равнявала приблизително на годишния доход на преуспяващ лондонски банкер или търговец) и много подаръци, включително говорещ папагал, Хайдн донася при завръщането си във Виена и либретото на оратория, посветена на темата за сътворението на света.
По това време култът към мащабните оратории на Хендел получава нова сила с организирането на ежегоден фестивал, който се провежда за пръв път през 1784 г. в чест на сто-годишнината от рождението на композитора (разбира се организаторите явно са сгрешили, защото Хендел е роден през 1685 г). По свидетелството на един съвременик, до 1791 г. първоначалният фестивален ансамбъл от 500 души почти се е "удвоил", макар че въпросният очевидец не счита това за особено резултатно, защото многобройните участници само "затрудняват оркестъра без да подобряват общия ефект".
Но един присъстващ, все още непознаващ размаха и величието на английската хорова традиция, бил силно впечатлен от изпълнението на "Месия" имено по този начин. Един от ранните биографи на Хайдн, Джузепе Карпани, разказва, че "Хайдн бил поразен, все едно сега започвал да се учи ... Той размишлявал над всяка нота, и извлякъл от тази музика същността на истинското величие". Много автори предполагат, че имено в този юнски ден на 1791 г. у Хайдн назрява идеята да напише оратория.
Все пак нито ораторията като жанр, нито впечатленията от музиката на Хендел са нови за Хайдн. Ораторията „Il ritorna di Tobia” датира от 1775 г., и освен това е основно преработена за изпълнение през 1784 г., но въпреки хоровете в контрапунктен стил, които пресата сравнява с тези на Хендел, тя е старомодно произведение в италианската традиция с бравурни арии и либрето от Метастазио, в което морализаторските и философски разсъждения изместват драмата и действието. Няма сведения кога точно Хайдн за пръв път се запознава с ораториите на Хендел, но изглежда вероятно това да е станало под въздействието на барон Готфрид ван Свитен.
Барон Готфрид ван Свитен (1733-1803) е един от най-влиятелните меценати по това време. Холандец по рождение, той се премества във Виена, заедно със семейството си, когато баща му, Герард ван Свитен, приема поканата на Мария – Терезия да заеме поста на личен лекар на императрицата. Във Виена, младият Свитен получава образованието си и се подготвя за държавна служба в императорския йезуитски колеж Терезианум, след което последователно е изпратен на дипломатически мисии в Брюксел, Париж, Варшава и Берлин. След завръщането си във Виена през 1777 г., ван Свитен е назначен за управител на имперската библиотека в Хофбург. Интересен факт, е че Свитен за пръв път въвежда библиотечното каталогизиране с картончета под формата на картотека, което по-късно получава широко разпространение в революционна Франция. В политическо отношение, Свитен е поддръжник на просветения деспотизъм на император Йозеф II и през 1780 г. е назначен за председател на имперската комисия по образованието и цензурата, пост който заема до 1791 г.
Барон Готфрид ван Свитен
Ван Свитен остава в историята най-вече като човекът, който запознава Моцарт с музиката на големите барокови композитори Бах и Хендел, чиито произведения събира по време на престоя си в Берлин. В периода след 1782 г., в помещенията на имперската библиотека, Свитен организира неделни сбирки-концерти на почитателите на бароковата музика, на които се изпълняват оратории на Хендел под камерния съпровода на Моцарт на клавесин. Изглежда напълно вероятно, тези сбирки да са били посещавани и от Хайдн, в случаите когато последният е бил във Виена, още повече, че Хайдн изглежда познава Свитен отдавна.
През 1786 г., Свитен учредява дружеството Gesellschaft der Associierten като организация на аристократи - почитатели на музиката, с чиято финансова подкрепа той има възможността на организира мащабни концертни изпълнения на Хенделовите оратории. По правило премиерата се провеждала в двореца на някой от членовете на дружеството или в голямата зала на дворцовата библиотека, а впоследствие се организирало и публично изпълнение в дворцовия театър. След 1788 г. концертите са дирижирани от Моцарт.
Въпреки, че отношенията между Свитен и Хайдн преди пътуването в Лондон са неясни, след завръщането на композитора, имено Свитен превежда на немски либретото на „Сътворението”, а по-късно дава стимула и за написването на„Годишните времена”. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...
(6 unread)
За тази книга май се изписа достатъчно. Аз също вече писах в нашата селекция за Капитал Лайт през декември. Сега обаче успях да я прочета. Само за два дни, кой от кой по-заети. Но страстта си е страст. А и хубавата книга си е хубава книга.
20:40
