Tra le Fiamme (Сред пламъците)
Счита се, че тази кантата може с голяма степен на достоверност да бъде датирана към 1707 г. Счетоводните книги на Памфили съдържат запис с дата от 6 юли 1707 г., отнасящ се до сметка, платена за копирането на голяма кантата с текст от самия Памфили. Най-вероятно въпросната кантата е имено Tra le fiamme.
Кантатата се характеризира с богата оркестрация: 2 блокфлейти, обой, струнни, басо континуо, както и необичайно виртуозно соло за виола да гамба. В Германия, използването на виола да гамба често се свързва с темата за смъртта и възкресението и единственият случай, в който Хендел отново ще включи виолата в орекстрацията по време на своя престой в Италия, ще е в ораторията La Resurrezione (1708).
Кантатата има характер на "предупреждение" срещу опасно и пагубно привличане. Разбира се, подобно на Il delirio amoroso, текстът на кантатата най-вероятно е бил обект на множествена интерпретация, където "пагубното привличане" би могло да означава любовта, политическата власт, изкуството и т.н.
Първата ария, единствената в която протагонистът говори в първо лице, описвайки собствените си душевни преживявания, въвежда темата за душата, привлечена от пламъците на една измамна красота, подобно на хилядите нощни пеперуди, които намират смъртта си в огъня. Но сред тях ще се появи и "единственият феникс", който ще се възроди от пепелта. Арията съдържа първото соло за виола да гамба, което както посочих отпраща към темата за възкресението. Виолата дублира вокалната партия в паралелно движение на фона на блокфлейтите и струнните.
Следващите речетативи и ария разказват историята на Дедал и Икар и ни припомнят отново, че "в безразсъдния полет Икарите са много, но Дедал е само един". И тъй като Дедал често е реферирал към образа на класическия художник/творец, в следващата ария разказвачът описва опияняващия полет, но не с крила от пера и восък, а върху крилата на мисълта, защото "човекът е роден да се възвиси в небесата". Арията е бърза, напрегната и динамична, с преплитане на вокала и виртуозното соло на виола да гамба изобразяващи възходящото движение на мисълта.
Последният речетатив отново отправя предупреждение: въпреки, че с помощта на мисълта и въображението си, човекът е способен да полети, той "затваря" мислите си на земята и се самозалъгва, че може да литне с "изкуствени" крила, каквито по рождение не притежава. Кантата завършва с повторение на първата ария, описваща душевното състояние на разказвача (Tra le fiamme tu scherzi per gioco, o mio core per farti felice..., Сред пламъците радостно се забавляваш, о, мое сърце, за да бъдеш щастливо...), затваряйки произведението в структурно отношение.
Елън Харис предполага, че кантатата може да бъде интерпретирана в персонален план по отношение на кардинал Памфили. Основният аргумент е въвеждането на образа на феникса, тъй като литературният псевдоним на Памфили е "Fenicio Larisseo". В някои други кантати също се загатва за реални лица, например маркиз Русполи с литературния му псевдоним "Olinto", или папа Климент XI като "astro clemente".
Привличането на Памфили към музиката на Хендел, или към самия Хендел е загатнато и в други произведения, без съмнение най-красноречивото от които е канатата за континуо "Hendel non pou mia musa", чиито текст Памфили пише в чест на Хендел. Един от ранните биографи на Хендел разказва за кантата, в която той е сравнен с Орфей и въздигнат в ранг на безсмъртен. Тъй като по-късните биографи не са разполагали с партитурата на кантатата, те приемат, че композиторът е бил твърде скромен, за да възпява собствения си талант и слава. Но се оказва, че това не е така, тъй като Едуард Дент не без известна гордост разказва, че открива оригиналния ръкопис на кантатата в университетската библиотека в Мюнстер. "Орфей, пише Памфили, е премествал скали и дървета, но не е успял да ги накара да запеят; ето защо още по-велико е твоето изкуство, което кара да запее моята замлъкнала муза". Дент посочва, че текстът и музиката на кантатата най-вероятно са били плод на импровизация по време на някое от градинските празненства на
Аркадианските академици , още повече, че съществуват сведения за друга подобна "импровизация" от поета Дзапи и композитора Алесандро Скарлати.
Харис подкрепя мнението, че е възмножно образът на Дедал, като алегория на класическия творец, да отпраща в персонален план към самия Хендел. Хендел/Дедал притежава таланта да полети на крилете на своето изкуство, но това изкуство е опасно, то изкушава неопитните и слабите и ги повлича към тяхната гибел. Единствено Памфили/Феникс, отдал се на изкушението, успява, едновремено с това, да се върне към живота. Точно какви лични и/или творчески отношения се крият зад тази алегория обаче, може да бъде предмет само на предположения.
Книгите
(28 unread)
Art and Bulgaria (465 unread)
Paladins of the Moon (25 unread)
Аз чета... за вас и с вас (221 unread)
G`Fan Music Web (457 unread)
Българският блог за транс музика (1122 unread)
ЧОВЕК С МАГИЯ (108 unread)
ПРЕЛЮДИЯ И ФУГА (6 unread)
elmodovar pictures (257 unread)
Писателският блог на Тишо (167 unread)
all is full of love (411 unread)
|Inaccessibility|` (156 unread)
БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество (19 unread)
DIMO RAIKOV - Association des ecrivains bulgares dimoraikov@yahoo.fr (141 unread)
KNIGOIZDATELI-2008 (77 unread)
Книголандия (348 unread)
Bookhostel (8 unread)
Kiril Prashkov (11 unread)
(7 unread)
14:14