(3 unread)
Ансамбъл "La Risonanza"
Диригент: Fabio Bonizzoni
Сопрано: Roberta Invernizzi
Лейбъл: Glossa
1. Tra Le Fiamme (Il Consiglio), HWV 170, Cantata per soprano, oboe, 2 flauti dolci, viola da gamba, archi e basso continuo
2. Pensieri Notturni Di Filli (Nel Dolce Dell'OBlio), HWV 134, Cantata per soprano, flauto dolce e basso continuo
3. Il Delirio Amoroso (Da Quel Giorno Fatale), HWV 99, Cantata per soprano, oboe, flauto dolce, archi e basso continuo
4. Figlio D'Alte Speranze, HWV 113, Cantata per soprano, archi e basso continuo
Този запис e първата част от амбициозния проект на Fabio Bonizzoni и испанския лейбъл за стара музика Glossa да запишат и издадат всички италиански кантати на Хендел за соло глас и инструментален акомпанимент. Предвидено е поредицата да завърши през 2009 г., като по този начин трябва да съвпадне с навършването на 250 г. от смъртта на Хендел.
Камерната кантата процъфтява в барокова Италия, култивирана от меценатите - аристократи за тяхно собствено удоволствие, в противовес на публичните опера и оратория. По дефиниция кантата е вокално произведение, което се състои от няколко арии, свързани с декламационен речетатив под съпровода на басо континуо или инструментален ансамбъл. Понякога светската кантата се уподобява на сцена от опера, по същия начин, както църковната кантата се приравнява на част от оратория. Това твърдение не е много точно, особено що се отнася до кантата за един соло глас, тъй като малка част от кантатите могат да се нарекат "драматическо представление" в собствен смисъл, изнесено изцяло в първо лице, а са по-скоро нещо като "драматическо" четене, в което партията на разказвача се редува с тази на персонажа. Освен това, кантатата представлява затворено цяло, което от смислова и музикална гледна точка, включва собствена завръзка, кулминация и развръзка, и трудно би могла да се определи като част от нещо "по-голямо". По време на престоя си в Италия, Хендел пише близо 100 кантати, от които около една трета са за по-голям или по-малък инструментален ансамбъл.
Исторически контекст: Хендел в Италия (1706-1710)
Хендел пристига в Италия на 21 г. Биографите му считат, че годините, които прекарва там са периодът с най-голямо значение за формирането му като музикант и композитор. Както посочва Едуард Дент "Хендел пристига в Италия като германец, напуска я като италианец, поне що се отнася до музиката, и въпреки всички други влияния, италианският стил остава основата на неговия музикален език".
Счита се, че към края на 1706 г., Хендел вече е пристигнал в Италия, като се предполага, че неговата първа спирка е Флоренция. Доколкото разбирам, това предположение се основава на факта, че има сведения за покана отправена от ноторно известния принц Джан Гастоне де Медичи до Хендел, като от друга страна се знае, че Джан Гастоне е пребивавал в града към ноември 1706 г. Неговият по-голям брат, принц Фердинандо, първороден син на Великия херцог на Тоскана, Козимо III, е известен като запален меценат и сам музикант с голям талант. За това свидетелстват фактите относно неговото музикално обучение с Пиеро Салвети, който му преподава "струнни инструменти", и Джанмария Палиарди, който му преподава "клавесин, контрапункт и музика". Дори е известно, че "пее с изящество". За необикновения му талант на клавесинист разказва следния епизод от анонимен автор: "... когато му представиха една особено трудна соната за клавесин във Венеция, той не само веднага я изсвири с лекота, но също, без дори да я поглежда втори път и за изненада на всички присъстващи благородници, я повтори наизуст".
В своята вила в Пратолино, Фердинандо поръчва на Антонио Фери да построи малък театър, който се открива през 1698 г. с премиерата на операта "Анакреонт" от Алесандро Скарлати, като опери продължават да се поставят с прекъсване до 1710 г. Съществуват предположения, че първата италианска опера на Хендел, "Родриго", е композирана по поръчка на Фердинандо и е поставена имено в Пратолино в ранната 1707 г. Според друго становище обаче, Фердинандо едва ли е бил особено заинтригуван от музиката на Хендел, защото в противен случай не би му позволил да отпътува за Рим толкова скоро. Дент споделя това предположение, защото е известно, че Фердинандо намира оперите на Скарлати за "твърде сериозни" и вероятно не е имал особено високо мнение за музиката на Хендел, която е била все още твърде "германска" по своя стил.
Вилата в ПратолиноТака или иначе, първото сигурно свидетелство за пребиваването на Хендел в Италия е от началото на 1707 г. На 14 януари 1707 г., един хроникьор отбелязва пристигането в Рим на "един саксонец (il Sassone), отличен клавесинист и композитор, който днес представи своето майсторство в свиренето на орган в църквата Сан Джовани Латерано за удивление на всички".
По това време в Рим е забранено поставянето на опери на публична сцена. Наистина, през 1671 г., папа Климент X разрешава откриването на обществен театър (Teatro Tordinona), но пет години по-късно театърът е затворен по заповед на Инокентий XI, който полага всички усилия да прекрати поставянето на опери както на обществени, така и на частни сцени. Неговият наследник, Инокентий XII, който е избран за папа през 1691 г., първоначално изглежда по-толерантен. В театъра са поставени няколко спектакъла, но през 1697 г. папата нарежда той да бъде разрушен, за да не се подронва обществения морал. Така, с изключение на няколко частни спектакъла през 1701 и 1702 г., до 1709 г. в Рим не е поставена нито една опера. Лишени от това забавление, аристократите се отдават на ораторията (която в музикално отношение не е нещо по-различно от операта) и камерната музика... СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Връзки:
Хендел в wiki
GFHANDEL.org
Биографията от Едуард Дент
HAENDEL.it
Забранената опера
16:07