Нито българската журналистика от 20в. започва с „Работническо дело“, нито политиката с Георги Димитров и Васил Коларов. В скъпичкия си, но изключително ценен дневник главният редактор на най-високотиражния вестник преди комунизма - „Утро“-Стефан Танев, разказва за България преди Втората световна война, за политиката на страната, за икономическото положение, та даже и за светския живот. „Стефан Танев. Дневник“ е писан 1934, 1940 и 1941 година и съдържа хиляди спомени на опитния журналист, който за повече от 40 години е имал привилегията да познава силните на деня и да е в самия център на исторически за България събития.. Това е перфектния източник за всеки, който иска да научи от извора защо България се е присъединила към нацистка Германия, имало ли е реална „антифашистка съпротива“, как е била върната Южна Добруджа и какво точно се е случило със Северна. Разказани са и много подробности от строежа на съвременна България и нейните големи фигури – Стамболийски, Ляпчев, Цанков.
Рушат се много митове, излизат неподозирани факти. Цар Борис и правителствата му се оказват не „великобългарски шовинисти“ и „германски агенти“, а загрижени за България политици поставени пред непоколебимостта на историческите развития. За Танев друга алтернатива през Втората световна война просто е нямало.
„Какъв дух може да се иска от българския народ, ако той трябва да води война за защита на ония, които го ограбиха. Ние не сме се отказвали никога от това, което ни е заграбено. Ние не се отказваме от него и днес. Но се надяваме, че у нашите съседи ще се достигне до съзнанието, че само чрез отстъпки и взаимно разбирателство ще се постигне окончателния мир на Балкана,“ заявява смело Танев на американския полковник Донован, специален пратеник на Рузвелт в Европа, за да изрази гледната точка на цяла тогавашна България.
Танев разказва и други факти, които днес е трудно да си представим. Оказва се, че в началото на века човек в България е можел да живее царски с една чиновническа заплата. Бащата на Стефан е получавал 180 лв. и с тях е издържал царски жена и шест деца. „Тия пари бяха достатъчно, за да живееме богато, да бъдеме облечени не по зле от министерските деца, да не сядаме на трапезата без три яденета, винаги и сладкото, и да му остават пари всяка година да си прави разходките до Париж“, разказва Танев. България влиза във Втората световна война с една от най-стабилните икономики в Европа, само няколко години по-късно новите управляващи я докарват до три фалита.
За това, когато днес получаваме пак по 180лв, но мизерстваме, е добре да погледнем назад в историята и да знаем кой е виновникът.
(7 unread)
