Маркес разцепи бг гилдия
„100 години самота“ не е цензурирана, казва преводачът й Румен Стоянов
Понеделник, 31 януари 2011
София
Великият разказвач Габриел Гарсия Маркес тези дни разцепи гилдията на българските издатели. Експерти от жанра се питат що за птица е този Лъчезар Минчев, който се кани да пусне на пазара серия от художествени и документални произведения на нобелиста.
Най-прочутият колумбиец на всички времена не е превеждан за книга у нас от 17 години насам. Така чаканата колекция стартира с луксозното томче „Дванайсет странстващи разказа“, чиято премиера е предизвестена за лятото, а цената му е 16 лева.
Пак Лъчезар Минчев извади на бял свят същия сборник на Маркес през 1993-а – за първи път след 10 ноември 1989-а.
„Кармен Балселс, литературният агент на Маркес, допусна продажбата на авторски права у нас, след като ги бе спряла заради няколко скандала с българските издатели през социалистическия период, когато книги без договор и отчитани намалени тиражи разочароваха писателя“, казва Минчев пред „Стандарт“.
Той смята да актуализира и „Сто години самота“, защото според него издателите преди 1989 г. „скъсяват“ шедьовъра с около 30 процента.
Пак според Минчев преводачът Румен Стоянов твърди, че всички ние сме чели на български език „70 години самота“.
Всъщност годините на отсъствие на Маркес от България не са 17. „Грешката“, която идва в повече на нобелиста и агентката му Балселс, е от 1998 г. и се казва „За любовта и други демони“. Въпреки че е излязла под перото на писателя, той не може да си познае творбата – изданието бъка от пунктуационни и полиграфически грешки, дори и хартията е вестникарска, далече от термина „лукс“.
Така че сеньора Кармен, днес 80-годишна, охлажда отношенията си с повечето издатели преди 12 години. Тя е легенда в литературните среди, издавала е Пабло Неруда, Мигел Анхел Астуриас, Камило Хосе Села, Висенте Алейксандре и Марио Варгас Льоса.
Кратка справка в интернет показва, че за близо 20-те години от съществуването на издателство „Лъчезар Минчев“ с това клеймо са излезли не повече от 20 книги.
Сред тях са „Параграф 22″ и „Залезът“ на Джоузеф Хелър, „Сонети“ на Шекспир“, „Цитаделата“, „Нощен полет“, „Боен пилот“, още няколко томчета на Антоан дьо Сент Екзюпери.
Интересното е, че „Малкият принц“ на прочутия французин е пускан от въпросното издателство в няколко тиража през годините. Първото издание е през 1995-а в брилянтния превод на писателя Константин Константинов и е буквално копие на излязлото през 1978 г. от „Народна младеж“.
Следва обаче издание от 2003 г., в което изведнъж името на преводача вече е Лъчезар Минчев, а разликите са твърде незначителни.
Според дългогодишни преводачи и спецове е абсолютно неморално и недопустимо, след като вече има толкова хубав превод. Според шефове на бг издателства Минчев е натрупал зад гърба си различни прегрешения – неизплащане на хонорар, дължим на много сериозен утвърден преводач (Жечка Георгиева за „Параграф 22″ на Хелър), своеволни „редакции“ на преводи или „редакции“ без знанието и одобрението на преводача, стъписващи прояви на непрофесионализъм, съчетани с дразнещото самочувствие, че той е издателят и може да коригира и преводача, та дори и самия автор.
От друга страна обаче, е трудно да се повярва, че световноизвестната, безспорно изключително веща литературна агентка на Маркес е отслабила бдителността си и излага на риск един от най-големите автори, които представлява? Добре че не е чула какво каза преди дни по bTV Мая Илиева, преводач и единствен друг член в издателството на Минчев.
„Маркес застрелва, не, зашлевява, не, хвърля върху публиката образ, който абсолютно според нормалните хора не му е мястото там, но той го прави. Наистина неговият апел е да ценим живота“.
Все пак може би съмненията на издателската гилдия са породени от чиста завист? Какво казва Румен Стоянов, преводачът на „100 години самота“?
„Точно 40 лета минаха от първото издание на книгата от „Отечествен фронт“. Пак тяхно е и второто – през 1978-ма. Третото в двутомника на „Народна култура“, година по-късно. Мога да се закълна, че никога не съм казвал думите за „70 години самота“, които ми се приписват. „Цензурата“ се свежда само до 1-2 изречения и то не отрязани, а редактирани. Никога не съм изричал, че “ магическият реализъм на Маркес е неразбираем и опасен за социалистическия морал и норма.“
По времето на социализма да се говори за „нелегално“ издаване на когото и да било е абсурд. Тогава Вера Ганчева, директор на издателство „Народна култура“, беше лична приятелка с Яна Маркова, генералния директор на Агенция за авторско право, и е невъзможно да е пуснала на пазара без договор за права.“
Друг интересен факт е, че „Колибри“ работи от години с Кармен Балселс и е закупило правата на над 64 автори, които тя представлява.
То също отдавна прави постъпки за издаване на Габриел Гарсия Маркес. От години и някои от най-влиятелните наши издателства като „Хермес“, „Сиела“, „Обсидиан“, „Бард“ се борят да убедят маститата притежателка на авторските права да им разреши да публикуват нобеловия лауреат. Но безуспешно. Сега всички те подозират, че преводите на колоса Маркес няма да бъдат професионално поднесени и това може да доведе до нова забрана на книгите му у нас за още 17, 70 или 100 години. Което ще е не само самота, но и срам за България.
Искра Крапачева