КУЛТУРНА ПЛАНЕТА » БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

« Expand/Collapse

БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество (10 unread)

October 06, 2008
0:03
Луна и слънце
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Лунните лъчи
се къпят във реката.
Слъцето изгря.
September 08, 2008
16:27
БОЛКАТА НА ВРЕМЕТО
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Ужасна мисъл

тегне в съзнанието,

смазваща същността ми

с болката на времето.

А тя е родена

в моята чурупка,

която мразя –

гнездо на идеи непостижими.

Ужасна мисъл

пронизва сърцето младо.

А сълзите с капки кръв
давят болката дълбока
August 24, 2008
19:18
УСЕТ
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество
- Усетих повея на вятъра,
- разпилял като есенни
- листи мислите ми.
- Усетих прилива на вълните,
- заляли с устрем
- душата ми.
- усетих изгрева на слънцето,
- устремило погледа си
- в сърцето ми.
- Не ще забравя!
19:11
АЛХИМИЯ
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Времето
ме довя на тази земя.

Времето

ми поднесе любовта.

Времето

издуха младостта ми.

Времето

в стъкленица

ще затворя

И ЩЕ ОТПИЯ!

© Николай Пеняшки - Плашков
August 10, 2008
23:40
Евгений Евтушенко - за поезията
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Евгений Евтушенко:

Херцен е намерил поразителна формула за определяне ролята на писателя: "Ние не сме лекари - казва той, - ние сме болка".

Поезията има много функции. Тя и утешава в беда, и разкрива красотата на света, и буди въображението. Но в нито една от функциите си поезията не е отделима от съвестта. В Русия, за разлика от някои западни страни, никога не е съществувала велика херметична поезия. Имало е прекрасни поети, които са били състредоточени върху интимната, пейзажната или философската лирика. Но все пак руската поезия се олицетворява от Пушкин. А нима Пушкин би бил Пушкин, ако у него, наред с най-тънката лирика и най-страшните трагически откровения, не се срещаха стихове като: "Повярвай, брат: ще грее тя, на дивно щастие Звездата..."?

Ние отново и отново говорим за поръчката. От поръчка до поръчка има разлика. Гибелна е външната поръчка, която не е съчетана с вътрешна необходимост, когато поетът сам себе си насилва. Дори такъв велик поет като Маяковски "засяда в гръкляна на своята песен". Но в поръчката няма нищо срамно, ако тя е вътрешна поръчка или поръчка на историята, когато поетът поема функцията на камбаната, събуждайки спящата съвест на нацията.

Недай Боже поезията дотолкова да се вглъби в себе си, че да не я е грижа за нищо друго. Нали това би означавало да се откажем от всемирната отзивчивост на Пушкин, от кипящото от гняв Лермонтово стихотворение "Смъртта на поета", от Некрасовите "Размисли в предверието", които до ден днешен предизвикват болка.

Нима без всичко това може да съществува руска поезия? Не може да има голям поет, ако той не чувства страданията на народа си. Как е възможно да отделим етиката от естетиката? Читателите никога няма да се интересуват от онези поети, които сами не се интересуват от живите хора, живеещи днес, страдащи днес.
23:31
Лев Аннински за поезията
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Лев Аннински:

Какъв е проблемът? Нима нещо застрашава стиховете днес? Може би, като през миналия век, над тях виси някаква диктатура? И поетите не само не могат да печатат най-добрите си творби, но и са принудени вътрешно да се нагласят според изискванията на цензурата? А това означава, че не могат и не се опитват да кажат цялата истина? Не, струва ми се, че стихът днес не е застрашен от нищо подобно. Да се пише и публикува може практически всичко. Но въпросът е кой ще го чете?

Вие можете да издадете книга на собствени разноски в тираж 500 екземпляра, след което да откриете, че тя няма читатели. А можете да пуснете стихове в интернет, но мрежата е гигантска стена, на която се пишат такива неща, че веднага си спомняме за цензурата. Разбира се, цензурата стиска литературата за гърлото, но все пак неволно осъществява определен професионален подбор.

Всъщност поезията е застрашена от елементарното безумие. Поетът може да излезе по долни гащи, да носи чаша вода, дълго и съсредоточено с тръбичка да прави мехурчета в нея - и това в разбиранията му да бъде поезия. Но още по-сериозна заплаха идва от страна на масовото изкуство. То активно експлоатира стихотворната форма и традицията, която е развита в руския духовен космос. Само че вместо разговор с Бога, се води разговор Бог знае с кого.

Поезията, в традиционното й разбиране, е застрашена и от авторските популярни песни. Това също е сериозно изкуство - но друго. Струва си да извадиш текста от песента и да започнеш да го четеш като стихотворение - веднага изпитваш желание да го върнеш обратно в мелодията.

И накрая, животът на стиха е застрашен от съвсем неочаквана страна - от висшия интелектуален елит, който се опитва да спаси поезията тъкмо от вируса на масовото изкуство. Стихът сякаш се връща в сферата на чистия смисъл, на чистата духовна есенция. Ражда се така наречената университетска поезия, която веднъж завинаги е пречистена от всякакви "примеси". Много интересно е да се изучава тази поезия, но все пак: кой и как я чете и какво получава от нея?
21:41
ГЕО МИЛЕВ / Георги Касабов Милев - автобиография
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Гео Милев
Георги Касабов Милев
Роден: 15 януари 1895
Радне махле, България
Починал: след 15 май 1925
София, България
Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г.

Гео Милев е роден през 1895 г. в Радне махле, днес Раднево, в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник „Славейче“.

Учи в Старозагорската гимназия (1907–1911), където издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения в стила на Пенчо Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и други.

Следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации в зряла възраст — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Стефан Маларме, Р. Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списапние „Пламък“ Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.
Източник: Уикипедия
Добавил: Николай Пеняшки - Плашков
17:02
ЗА ГРАМОТНОСТТА
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Мисля, че касае всеки, който пише нещо, затова:

"МАЛКО ГРАМОТНОСТ НЕ ВРЕДИ"

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ
Вестник “Монитор”
03.03.2008 г.

"То се знае, в поетичното изкуство
аз не съм на писането богът.
Отде иде мойто самочувство?
Ами виждам колко другите не могат."

Миналата седмица, пак в "Монитор", цитирах тази епиграма на Марко Ганчев. Беше по друг повод.

Поводът сега да я повторя е решението на ръководството на Софийския университет да премахне изпита по български език и литература за кандидат-студентите по журналистика.

Защо, господа? Толкова грамотни ли излизат бъдещите колеги от средното училище или след него вие толкова добре ги ограмотявате, че от този изпит няма нужда?

Позволете ми да се съмнявам.

И ми позволете да твърдя, че съвременната българска журналистика страда от огромен недостиг на обща и езикова култура, от липса на елементарни познания по литература, история и география и от твърде голямо парвенюшко самочувствие. Казано накратко - неграмотна ни е журналистиката. Даже не става дума за пълен и кратък член, запетайки, дълги и къси тирета и прочее граматически глезотии. За много по-фрапиращи неща става дума.

Отворете който щете вестник (не само от жълтите, не!) и ще прочетете, че еди коя си имала романс с еди кого си, или че романсът им продължавал.

Уважаеми колеги, когато между двама души се разгори любов, тогава между тях има роман, а не романс. Романсът е друго, той е стихотворение, песен или инструментална пиеса и няма нищо общо с отношенията между Бритни Спиърс и Аднан Галиб, да речем.

От криминалните хроники пък редовно научаваме, че в къщата на Х.Х., примерно, полицаите са намерили оръжие и амуниции и са ги иззели. Като прочета такова нещо, отначало се чудя - оръжието иззели, добре, но защо са му конфискували и амунициите?! Човекът може би има кон и му трябват.

След дълги размишления се досещам, че става дума не за амуниции, а за муниции.

И още нещо по темата за оръжия и боеприпаси. Спомням си развълнувана публикация за някакъв дядо-изверг, който стрелял с незаконно, самоделно бренеке по деца, които ритали топка в ливадата му и после лекарите с часове вадели дребни сачми от меките им части. Ха сега, де! Старецът стреля с бренеке, пък вадят сачми?! Явно авторката си е мислела, че бренекето е пушка. Пък и хубава дума - необичайна, сочна - защо да не я сложи в текста…

Да не говорим пък за поголовното и повсеместно използване на думата "автоджамбазин" като синоним на "автокрадец".

Колеги, много ви моля! Ако непременно искате да пишете с турцизми, съчинете термина "автохайдук".

Защото джамбазинът е търговец на добитък, а не крадец.

Преди време в столичен вестник се зачетох в интервю с митрополит. Нека ми прости божият служител, но много се смях. Журналистката се обръщаше към него с "Ваше светейшество", с "Ваше преподобие", даже с "Ваше благородие" и с "Ваша светлост", но нито веднъж не го нарече с правилното за митрополит "Ваше високопреосвещенство".

А вчера, пак в столичен вестник, прочетох следното: "Гаврошът от френския филм "Клетниците" по Емил Зола ряпа да яде." Ряпа да яде - рекох си - и Виктор Юго, дето винаги се е хвалил, че той лично, без чужда помощ е написал "Клетниците"!

От телевизионно предаване пък научих, че Вапцаров бил автор на "На гости у дявола". Каза го преподавател от същия факултет по журналистика. И аз много се засрамих. Понеже все съм подозирал, че автор му е Смирненски!

Така че, господа от университета, мисля, че е раничко да премахвате изпита по български език за бъдещите журналисти. Малко грамотност не вреди!
16:22
КЛАСИЦИЗЪМ в Литературата и Изкуството
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Направление в литературата и изкуството през 17 - началото на 19 в. Възниква във Франция под влияние на философския рационализъм. Използва и абсолютизира нормите и образците на античното класическо изкуство, стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на дълга. Създава своя нормативна естетика, разделя жанровете на висши (трагедия, епопея, ода) и низши (комедия, сатира, басня). Теоретик - Н. Боало ( Поетическо изкуство ). Представители в литературата: П. Корней, Ж. Расин, Молиер, Й. В. Гьоте (ваймарският му период), Ф. Шилер, М. В. Ломоносов и др. В изобразителното изкуство основоположник и най-виден представител на класицизма е Н. Пусен. Широко развитие получава идеалният пейзаж - К. Лорен; основоположник на революционния класицизъм - Ж. Л. Давид, на историческата живопис - А. А. Иванов; в скулптурата - Е. Фалконе, Ж.-А. Худон, И. П. Мартос; в научния подход в археологията и историята на античното изкуство - Й. Винкелман. За архитектурата са характерни симетрията, използване на класически архитектурни ордери, прости геометрични форми и сдържан декор, мебели с египетски и антични мотиви (К. Перо, Л. льо Во, А. льо Нотър, Ж. Ардуен Мансар, К. Рен, К. Роси и др.). В театъра: симетрия и статичност на сценичната композиция, актьорската игра е подчинена на декламацията; представители: М. Шанмеле, Клерон, Е. Рашел, К. Нойбер и др. През 19 в. идеите на класицизма се възраждат в неокласицизма.ма.
автор: Емил Гроздев
добавил: Николай Пеняшки - Плашков
16:12
ПРОСВЕЩЕНИЕ
» ‎ БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Интелектуално движение в европейската философска и политическа мисъл и в изкуството, популяризирано и в североамериканските колонии. Свързва се с 18 в., който е наречен век на разума . Терминът е въведен от И. Кант. Просвещението е предшествано от идеите на Ренесанса (14-17 в.), хуманизма (15-16 в.) и Реформацията (16 в.). Неговите цели са свобода, познание и щастие. Обусловено е от научните постижения, от развитието на философията и на правото - Ф. Бейкън, Х. Гроциус, Р. Декарт, Д. Лок, И. Нютон, Б. Спиноза. Представителите на Просвещението създават нови радикални теории, като възприемат от предшествениците си схващанията за естественото право, за рационалния произход на държавата и на други обществени институции на обществения договор, на идеята за прогреса на историческото развитие на човечеството. Те се опитват да приложат научните методи, за да обяснят обществените явления, смятат, че разпространяването на позитивното знание е главно средство за премахване на конфликтите и пороците в общественото устройство. Представители на Просвещението във Франция са Волтер, Ж. д\'Аламбер, Д. Дидро, А.-Н. дьо Кондорсе Ш, Ж. дьо Лафонтен, Ш. дьо Монтескьо, Ж.-Ж. Русо, в Англия - А. Смит, Д. Суифт, Д. Х. Хюм, в Германия - И. Кант, Г. Е. Лесинг, в Италия - Д. Вико, Ч. Бекариа (1738-84), в Русия - С. Е. Десницки (около 1740-84), Н. И. Новиков (1774-1818), А. Н. Радишчев, в Америка - Т. Джеферсън, Т. Пейн, Б. Франклин (виж и Гръцко просвещение). Австрийските императори Йосиф II и Леополд II, пруският крал Фридрих II Велики, руската императрица Екатерина II Велика и други владетели, представители на просветения абсолютизъм, извършват административни, съдебни и образователни реформи, но не засягат политическата организация на обществото.

← |Inaccessibility|` DIMO RAIKOV - Association des ecrivai... →

КУЛТУРНА ПЛАНЕТА » БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество

Feeds

БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество (10 unread)