8:09
Минаха вече три години откакто си направих сайт. По този случай, ви представям класация за най-четените публикации от тогава до сега. Взимал съм в предвид само посещенията от сайта ми. :
Най-четените истории:Историите винаги са ми били основен фокус, макар и по различни причини за различните периоди. Причините нямат значение, важното е, че все още обожавам да пиша проза и планирам в скоро време да спретна още няколко кратки разказчета, които по план трябва да са по-добри от тези.
|
1.Не се страхувайте
|
Първата ми по-дългичка история е най-посещавания текст в сайта ми. Предполагам, че това е защото за разлика от всички останали, тя не може да се прочете на един път толкова лесно, но така или иначе това е номер едно за сега: историята за свръхестествения феномен, познат като “Явлението” и за двама приятели, които решават съвсем сами да разберат какво означава то. За този текст получих по-малко отзиви отколкото очаквах, но затова пък всичките бяха позитивни. |
|
2.Момиче на име Иванка
|
Второто място е на първата ми публикация в медия, която освен това я има и в един сборник за българска литература). По повод нея дадох и първото ми интервю (а това интервю беше и първия път в който някой ме цензурира). Но нека не се отклоняваме. Този разказ наистина е един от най-сполучливите, които съм писал, макар и да е по-стар. Просто при него нещата се навързаха перфектно, като че ли сами. И това, с което се гордея най-много: от всички, хора с които съм си говорил за него, засега няма нито един, който е казал ”Веднага се досетих се какъв ще е края”. |
|
3.Елит
|
Първата чернова на този разказ се получи много нескопосано и наивно - историята не беше мой тип, не пасваше с моя начин на разказване, затова и я захвърлих. Около два месеца по-късно докато четох разказа за скачащата жаба на Марк Твен ми хрумна как да реша този проблем: Ако историята не пасва на стил на разказване, тогава ще накарам някой друг човек да я разкаже за мен. По-точно, мой герой, който ще изобретя специално за целта. Сещате се, история в историята. Резултатът е в ляво, а също и в коледния брой на Капитал лайт, за по-миналата година. |
|
4.Швейцарското Ножче
|
Исках да напиша разказ, който е нещо като мини-роман: с корица, отделни глави и сюжет с много обрати който обаче се развива много бързо и може да се събере в малко страници. Корицата, както и оформлението са мое дело (между другото същото важи и за “Не се страхувайте”), а разказа… За него можете да прочетете в познатияви вече ви сайт Аз чета, както и в блога Първи впечатления от последно прочетено. Аз не се сещам какво да добавя. |
|
5.Стая 404
|
Петото място пък е за най-краткия ми разказ. В него третирам темата за реалността в медиите и фейсбук, което беше и тема на курсовата ми работа в университета(откъс от нея). Интересното беше, че той стана популярен точно заради медиите и фейсбук. Но това не е за първи път. И Нийл Постман разказва как са го канили в телевизионни предавания да говори за вредните ефекти на телевизията. Хората харесват тази история, че е забавна и ги кара да се замислят. Което е търсен ефект. |
Honorable mention: Ударът защото и до днес си остава един от най-четените разкази в интернет страницата на Капитал.
БлогВ началото не планирах да обръщам особено внимание на блога ми, направих си го предимно за да публикувам линкове към сайтове, които писали за мен, и за да не е сайта ми постен. Постепенно открих, че от време на време ми хрумват разни идейки, които искам да споделя със света. Както и мнения за разни неща, които ме дразнят. Ето и най-четените ми блог-публикации, (без ревютата на книги и филми).
1.Иновация 2.Как да повишим нашето самочувствие? 3.Относно живеенето в собствен свят 4.Българските филми са тъпи 5.Колко хващаща трябва да е една книга? 6.Гайд за оцеляване в народна библиотека Кирил и Методии. 7.Философа и инженера 8.Каква е идеята зад “Стая 404″ 9.През комунизма 10.За литературните конкурсиHonorable mention: Три любими мои статии, които останаха извън класацията: Смелостта да знаеш, За страха, както и Пътят на идеите.
Това е за сега. Очаквайте още от същото.
Още от: Александър Катев, най-доброто, Не се страхувайте
