КУЛТУРНА ПЛАНЕТА

Feeds

12531 items (12448 unread) in 54 feeds

• Книгите (28 unread)
• Operata.net (225 unread)
• Блогът на театър Сълза и смях (126 unread)
• Ajabez Band (42 unread)
• Art and Bulgaria (462 unread)
• Public Republic (4216 unread)
• Yoguruto's Weblog (12 unread)
• Последни постинги в radost4e.blog.bg (179 unread)
• Последни постинги в cheekmonroecinema.blog.bg (24 unread)
• Панаира на Vira (492 unread)
• Paladins of the Moon (25 unread)
• Поети с китара (182 unread)
• fresh'n'cool (10 unread)
• Размисли (135 unread)
• Аз чета... за вас и с вас (221 unread)
• G`Fan Music Web (457 unread)
• Българският блог за транс музика (1122 unread)
• Miffy's blog (20 unread)
• Последни постинги в cine.blog.bg (256 unread)
• ambientdefocus weblog (247 unread)
• Блогът на Влади Люцканов (5 unread)
• ЧОВЕК С МАГИЯ (106 unread)
• ПРЕЛЮДИЯ И ФУГА (6 unread)
• elmodovar pictures (253 unread)
• Литературата Днес (249 unread)
• Писателският блог на Тишо (163 unread)
• Последни постинги в artdnes.blog.bg (373 unread)
• Последни постинги в elenak.blog.bg (162 unread)
• Последни постинги в shegan.blog.bg (11 unread)
• Последни постинги в candysays.blog.bg (173 unread)
• all is full of love (405 unread)
• |Inaccessibility|` (156 unread)
• БЛОГ на Николай Пеняшки - Плашков, за художествена литература; лично творчество (19 unread)
• DIMO RAIKOV - Association des ecrivains bulgares dimoraikov@yahoo.fr (141 unread)
• KNIGOIZDATELI-2008 (77 unread)
• acristaCafe (159 unread)
• Милена Демирева - Миа (45 unread)
• Блогът на Васил Диков (11 unread)
• Александър Кат (105 unread)
• ЯRсен ВасилеВ (221 unread)
• Последни постинги в inakrein.blog.bg (163 unread)
• Андрей Хадживасилев (66 unread)
• Библиотеката (253 unread)
• Блог за книги (115 unread)
• Издателство „Лъчезар Минчев“ (21 unread)
• Издателство "ЛИК" (37 unread)
• Книголандия (339 unread)
• Bookhostel (8 unread)
• книжна трапеза (81 unread)
• Kiril Prashkov (11 unread)
• Отворена литература (1 unread)
• Ruritania Press (11 unread)
• Biblioteca "Sergio Pitol" (10 unread)
• Dualis (11 unread)

Unread items (100)

• January 27, 2012
• 12:29

  ●

   » ‎ all is full of love
  
  
  
  Отдавна не сме имали толкова снежна зима.
  Напомня  ми детството. Тихa, чистa, яркa.
  Короната на снежната кралица ми е под ръка.
  Лудуването из снега е неизбежно.
  ...
  Piles of snow these days. Reminds me of my childhood.

• 9:46

  Четвъртък (26.януари)

   » ‎ Public Republic
  Виолета Христова Махалото винаги се завръща Виолета Христова Все повече се убеждавам, че идеята за писане на публичен дневник е обречена. Доста се изкуших вече да литературнича, егото ми беше погъделичкано, суетата ми – възбудена… Фактът, че някой се интересува от тебе, от твоите писаници, насъсква иначе кроткото ти Аз и то започва да променя лицето си като [...]

• 4:51

  Трето занятие на курса по керамика

   » ‎ Издателство "ЛИК"
  Във второто занятие на курса по керамика за начинаещи, който води Кристина Бакларова от К-Арт ателие, изучихме тънкостите на правенето на кутия от глина. Комбинирахме знанията, които придобихме на миналото занятие – например как да „залепваме“ две части или как … Continue reading →

• 4:14

  “Истината за Шамбала” жлъчно се гаври с шарлатаните и шарлатаниите

   » ‎ Книголандия

     Адски много исках това да е поредният рационален бисер на нашия пазар, иначе залят с псевдонаучна шарлатания в несметни количества. Исках книгата да се нареди до “Свят, населен с демони”, “Псевдонауката” и “Най-великото шоу на Земята”, но за беда това е невъзможно. Не че “Истината за Шамбала” е лоша или лъжлива книга – тя е точно в тази плоскост, просто наистина е това, което пише на предната корица: “Разобличаване на всички лъженаучни теории и мистификации в една книга” – разредена до хомеопатични стойности в толкова много посоки, тя не съумява да натежи сериозно никъде.

     Пьотър Образцов насочва своите стрели до голяма степен към пишман лекаря Мулдашев и бълнуванията му за хималайски пирамиди, грамадни скални масиви, контролиращи времето, спящи в пещери атланти, мистични знания и прочие. Покрай тези измишльотини, пряка смес от учения като това на Блаватска и фантазните приключения на Деникен, Образцов изковава общ термин “шамбалоиди” за всички шарлатани, които се възползват от хорското лековерие. И ги разгромява в последователен, азбучен ред. Реално обаче не мога да дам цялостно мнение за книгата – има и много добри страници, има и пълни нелепици, написани в булеварден стил, които не подхождат на книга на рационална тематика.

     Ще се спра на някои по-знакови неща, които ми допаднаха и държа да отбележа:

    Приемаме, че древните масово са вярвали в какво ли не и това е “древната мъдрост”, която днес уж ние сляпо отхвърляме. Пример – астрологията. Оказва се обаче, че най-интелигентните хора за времето си още тогава са имали нужния здрав разум – Цицерон например е заклеймявал астрологията, която шарлатанства от доста време насам, преживявала куп заклеймявания, защото глупостта е винаги по-силна от разума и желанието за небесни индулгенции е несломимо, дали през религия, дали през някоя шашма като бройкането на звезди.

     Разделното хранене: няма такова животно като чисто белтъчна и чисто въглехидратна храни, пълна глупост е идеята органите да си почиват на смени или тем подобните дивотии.

     Фреоните и азбестът не са страхотиите, за които ни ги представят. Дълго е да се разпростирам, но тезата на Образцов е, че при забраната и на двете са действали мащабни бизнес мотиви, а не реални научни изследвания. Не се наемам да съдя за реалността на тази теза.

    Помните класацията “Бестселъри без маска и грим”, в които осмях безумните неща, които се продават у нас. Е, оказах се прав за едно от тях: на 42-ро място беше класирана книгата “Нова хронология на историята” с автор А. Т. Фоменко. Е, да де, но според Образцов такъв автор няма, това е събирателно име на цял куп шарлатани, които се гаврят ударно с историята – една от тезите им е, че Алексадър Невски и Иисус са едно и също лице, да речем, а Античността и Средновековието са се случили по едно и също време, съвсем наскоро. Все пак имайте едно наум, дори и бегъл поглед в “Гугъл” намира доста инфо за този Фоменко, което не оправдава безумните му/им тези, естествено.

      “Истината за Шамбала” развенчава още: Неси; Йети; търсенето на вода с пръчка; геопатогенните зони, които продължават да не слизат от страниците на медиите; легендите за Атлантида, Шамбала и други дестинации, съществуващи основно на мозъчно ниво; всякаквите безумни диетични нелепици; хранителните добавки – тази гигантска лъжа; нумерологичните шашмотевини с пирамидите или техните положителни влияния; фреоно-озоновия мит (тук и аз се замислих – защо дупката е точно над Антарктида, дето хич няма отделяне на фреони?); духовните лечители и всякаквите му там други видове шарлатани; фалшивите билколечения, измислянето на магически свойства за растения и извлеци от тях; недоразуменията около ролята на Менделеев за водката и точно какво значи, че тя е 40 градуса; залитането на иначе полезните йога-упражнения към вселенски откровения; гаврите с историята по всички възможни начини – лингвистични, генетични и прочие; нумерологията изобщо; нострадамусологията; мрежовия маркетинг (?!); сциентологията; уфологията; проникването на секти в училищата и техните лъженаучни схеми; продажбата на предмети с магически свойства; планетарните чакри и още, и още…

     Сами виждате, че положението е малко манджа с грозде и има както сериозни, смислени теми, така и доста плява. Тезите на автора са подкрепени с обширни цитати, които изместват малко фокуса, а неговият саркастичен тон в немалко случаи е по-подходящ за хумористичната страница на “Сега”, отколкото за книга, която трябва да освободи мисленето на хората от идиотски заблуди. Реално Образцов съумя неколкократно да вбеси и самия мен, пропускайки златни възможности наистина да погроми нещо, вместо да се хвърля в безцелното му иронизиране (което аз си позволявам във “Фейсбук”, знам, но не съм седнал да го пиша в книга, естествено).

     Поздравявам “Софтпрес” за страхотната корица, но не мога да не споделя, че недоумявам как точно е странирана книгата, има доста странни решения вътре, но това не пречи на четенето. Все пак е стъпка в една добра посока встрани от обичайните сфери на издателската им политика.

     В заключение ще кажа, че подкрепям с две ръце излизането на колкото се може повече рационална и антишарлатанска литература на пазара, но тази книга специално е доста жълта и по-скоро жлъчно-хумористична. Но ако все пак вярвате в някое от горните неща (или изпитвате неутолимо желание да шервате статуси и снимки със зов за помощ), няма да е зле да й хвърлите един поглед.

   

  

  

• 1:33

  Време

   » ‎ Панаира на Vira
  Над всички царства и царе, и мъдреци, царува най-великият владетел – Времето, изгражда и руши държави и дворци, с една ръка дарява и отнема. Той ще отмие лошото, добро ще сътвори, ще сложи ред на царствата в делата, в ума човешки яснота ще въдвори, а може би и в чувствата в сърцата. Но не за [...]

• January 26, 2012
• 23:30

  Високо

   » ‎ Public Republic
  Христина Мирчева Снимка: designshard Мастилото замръзва – пише само с острието старият учител. Първата онлайн публикация на текста е в Public Republic.
• 23:10

  Из „Криминална кариера” – Фалко Хениг

   » ‎ Public Republic
  Снимка: shutterhacks Не крадях малки книжки. Крадях редовно и по много. Книги, книги, книги. Беше един забележителен криминален начин за снабдяване, тъй като всъщност аз обичах да чета, а възможност за гратис ми даваше библиотеката. Всъщност нямах основание да задигам от там книги и да ги нося вкъщи. В случая съществуваше малка доза лудост. Крадях от [...]
• 23:05

  “Авторско право. Договори” – задължителна книга за всички творци

   » ‎ Public Republic
  Снимка: ИК “Сиела” “Авторско право. Договори” от д-р Ангел Манчев е първата книга от поредицата “Издателско право” на ИК “Сиела”. В нея са разгледани основните теоретични постановки в рамките на действащата нормативна уредба на авторското право. Засегнати са някои аспекти на библиотечната дейност в контекста на авторското право. Изследвана е общата материя на договорите, в частност издателските договори [...]
• 12:08

  Сряда (25.януари)

   » ‎ Public Republic
  Виолета Христова За разликите и различията – един поглед през снежния прозорец, докъдето се вижда Виолета Христова Сряда е епицентър. Нещо средно между ред и междуредие. Балонче въздух в системата, многоточие в отреденото. Има някакво разреждане в този ден – като изпускане на бримка в плетката… Вече казах, че седмиците си личат в сряда. Като цвят сряда е [...]

• 5:40

  Зимни реалности

   » ‎ Панаира на Vira
  Една жена държи детето си за шала, а то пристъпва, опаковано като мече. Въженце в другата ръка, шейна с одеяло, и мен след себе си успява да ме повлече. А размишлявах за смирението на дърветата и за приведените им до долу клони, добре че минаха жената и детето и мисълта ми бързо ги подгони. Защото [...]

• 5:06

  Сбогом, Шанхай – на изток от ада

   » ‎ Библиотеката
  Когато през декември известният български сценарист Анжел Вагенщайн напълни кино „Одеон“ за премиерата на автобиографичната си книга „Преди края на света“, зад гърба си той вече имаше три самостоятелни романа, преиздавани и превеждани, печелили награди и сърца. Два от тях ви бях представил преди това в блога – „Петокнижие Исааково“ и „Далеч от Толедо“. Разказах [...]

• 1:34

  Нов “Генезис” след края на света…

   » ‎ Книголандия

     Апокалипсисът е дошъл и Земята е пометена от епидемия. На един остров цивилизацията оцелява, защитена зад мощни оръжия и строг кодекс да се унищожава всеки бежански кораб, доближил границите. В рамките на острова се създава митичната Платонова държава, доближаваща се максимално до “Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли с всичките генетично обусловени класи и прочие  извращения. Първи стъпки прави и роботиката в опит най-низшите класи все пак да бъдат облекчени.

     Войникът Адам прави немислимото – позволява на една лодка да доближи брега, след като в нея вижда красиво младо момиче, при това убива партньора си, за да не изпълни той смъртоносната си повеля. Но “Генезис” на Бърнард Бекет не е поредната сълзлива любовна история, ситуирана за цвят в бъдещето. Тя е история за повторното раждане на цивилизацията с логичното използване на библейските кодове, без които сме сякаш слепи и не бихме схванали посланието на автора. Не отдавайте значение на последните ми думи.

     Разказът на Бекет тече на две нива – животът на Адам бива разказван от явилата се на изпит за елитната Академия Анакс. Час след час тя обрисува живота му до срещата с момичето и последвалото наказание – поставянето под арест в компанията на първия робот с подобие на съзнание – Арт. Ето това е вече истинската история, и тя е фантастична смес от философия, логика и механизми на мисленето, все неща, за които обичам да чета (вж. “Как работи умът” на Стивън Пинкър).

    В 120 странички Бекет е съумял да изгради сложен, логичен и подреден свят и после да го срине със замах в един от най-блестящите финали, които съм срещал, не по-лош от този на “Играта на Ендър” на Кард, с чиито продължения съм обладал живота си в момента. Книгата тече с лекота през сблъсъка между Адам и Арт, постепенното зараждане на взаимна симпатия, изпитанията пред тях и накрая плана им за освобождение, в който Роботът тряба да спаси Човека. Или обратното.

    И в крайна сметка кое ни прави хора – генетичното наследство от милиони години еволюция, в които сме били такива едва един миг, или съзнанието и натрупването на емпирични доказателства? Съзнание вън от човешкото тяло възможно ли е, все пак навън ясно личи факта, че има тела без разум изобщо?

     Велика, изключителна книга, и е тъжно, че е на рафта със залежала литература. Бърнард  Бекет е събрал на 120 страници дълбини, които при други отнемат 1000, а понякога и не успяват да ги постигнат изобщо.

    Още ревюта за книгата в “Аз чета” и “Горуна”.

  

  

• January 25, 2012
• 23:30

  Гео Калев: “Личното търсене е независимото изкуство”

   » ‎ Public Republic
  Интервю на Владислав Христов с Гео Калев Първата дума, за която се сещам, когато стане въпрос за Гео Калев, това е думата “енергия”. Гео е един от най-енергичните и креативни хора, които някога съм срещал, и всички хора, които го познават, знаят за какво говоря. Фотограф, пърформър и кукловод, той е космополит, когото никъде и никога [...]
• 23:20

  „Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова

   » ‎ Public Republic
  Книга, която действа като терапия “Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо” – Алберт Айнщайн Това е мотото на една книга, която привлече вниманието на много четящи хора в България и не само заради жизнерадостната си корица. Заедно с лятото на 2011, дебютният роман на Ивинела Самуилова внесе един необичаен, [...]
• 23:15

  Из “Животът може да е чудо” от Ивинела Самуилова

   » ‎ Public Republic
  … Ади си сложи плейъра, мислейки си: „И това днес си беше нещо като магия”. Натисна бутончето и въпреки увереността, че пуска същата песен, в ушите й гръмна Don’t stop me now – I am having such a good time1). “О, браво! Страхотен избор!” – възкликна Ади с усмивка и припявайки под носа си, [...]
• 11:21

  Вторник (24. януари)

   » ‎ Public Republic
  Виолета Христова Или за категоричните и некатегорични истини в живота на Виолета Христова Вторникът е десният ръкав на същата река. Понеже нещо е започнало вчера, във вторник можеш да усетиш истинския му вкус. Седмиците са най-ясно разпознаваеми в сряда. Но и вторникът има лице. Вторник е някакво втурване, втъкаване, надничане в намеренията, във вторник вече имаш планове, [...]

• 7:53

  Ново от издателствата – Vol.26

   » ‎ Библиотеката
  Просто деца Пати Смит изд. „Махалото“ Просто деца” е разказ за връзката на пънк иконата Пати Смит със скандалния фотограф Робърт Мейпълторп, които откриват призванието и признанието си в Ню Йорк, в кипежа на 60-те години, сред творци като Уилям Бъроуз, Джими Хендрикс, Анди Уорхол, Боб Дилън. Двамата живеят в легендарния хотел „Челси”, приличащ на [...]

• 5:39

  Обичам снега

   » ‎ Панаира на Vira
  Обичам снега – учи ме да вървя бавно. Обичам белотата му – кара ме да се чувствам защитена. Обичам крехкостта му – учи ме да бъда внимателна. Обичам тишината му – учи ме на мълчание. Filed under: дневник, поезия Tagged: Диана Павлова, поезия, творчество
• 1:35

  За изложбите, фалша и къде ми е мястото

   » ‎ Панаира на Vira
  На предишната изложба, когато леля ми беше жива, бях много изненадана, защото в речта, която произнесоха, тя беше включила мое писмо до нея, в което говорех за картините на братовчедка ми. Това писмо, което бях написала спонтанно, виждайки ги за първи път, и то на снимки, стана основната част на речта. Изненадана бях, защото никога [...]

• January 24, 2012
• 23:25

  Никой не ни каза…

   » ‎ Public Republic
  Жасмина Тачева Снимка: FreeWine Това е обратното на приказка. Антиприказка. За малки и големи. За онези (повече от половината) български кандидат-студенти, които ще чуят първата си лекция на чужд език в чужда държава. Защото така са избрали? Защото могат? Защото са принудени? Заради всичко. Пиша я, защото много от познатите ми ме питат как върви животът ми в [...]
• 23:10

  Една история

   » ‎ Public Republic
  Бистра Величкова Снимка: Victor Bezrukov Знам, че утре няма да помниш тази вечер. Ще се събудиш на обяд и ще те боли главата. Ще ядеш кисело мляко и ще слушаш музика от компютъра. Няма да помниш как си се прибрал, но момичето от твоята компания, което ти помогна да си облечеш суитчъра и се наведе, за да [...]

• 4:12

  “Жив огън” в Бургас

   » ‎ Поети с китара
  “ФАРКОЛ” АД, Регионална библиотека “П. К. Яворов”, “Огън на брега” представят: ЖИВ ОГЪН С УЧАСТИЕТО НА БУРГАСКИ БАРДОВЕ, ПОЕТИ И ДР. Заповядайте на топло … 27 януари, петък 18,30 ч. Залата на Регионална библиотека “П. К. Яворов” ул.”Булаир” № 10 Вход свободен

  
  

• 2:02

  Трагедия с аромат на никотин

   » ‎ Библиотеката
  За първи път започнах книга на Агата Кристи, в която главен герой е Поаро, без да имам намерение да следя стриктно случващото се и да позная кой е убиецът. До този момент винаги си блъсках главата, а веднъж или два пъти дори успях да се досетя правилно за престъпника и подбудите (излишно е да казвам [...]

• 1:34

  Орсън Скот Кард милитаризира детството в “Играта на Ендър”

   » ‎ Книголандия

      Бързам да напиша това ревю, преди да съм затънал до болка в “Сянката на Ендър”, далечното (не)продължение на този велик роман. За него ще научите другата седмица, сега ще се центрираме около “Играта на Ендър”, наистина един от най-великите фантастики, който съм чел, напомнящ по строеж на “Звездни рейнджъри” на Хайнлайн (без милитаристичната дивотия) и “Вечната война” на Холдеман (без времевия хаос). Но  Орсън Скот Кард (от който скоро ви представих “Следотърсачът”, който вече намирам за не чак толкова интересен) не е написал просто един добър приключенски роман – той е създал свят, изграден върху прецизна логика, пълна систематичност, дълбока психология и познаване на децата, но без сълзливщините, които пробутват пишман психолози днес.

     Светът на Кард е в класическото разделение от Студената война, все пак книгата е издадена в годината на раждането ми – 1985. Китай обаче го няма – унищожен от извънземното нашествие на бъгерите – неразбираема чужда цивилизация на разумни насекоми, отблъснати на косъм и с цената на огромни загуби и луд късмет при последната обречена контраатака.

     Земята е обединена в крехко примирие, под което врят и кипят полическите страсти (братът и сестрата на Ендър имат роля в тях, но за мен тя е пренебрежима, освен уникалното предвиждане на ролята на интернет и възможността анонимни хора да влияят на милиони). Огромни ресурси са насочени в една посока – Международния флот, който има привилегията да избира най-даровитите деца, които се обучават за военни на космическа станция. Най-добрите от тях са призвани да спасят планетата, а един – само един – трябва да бъде уникален, за да поведе всички тях (нещо като Куизъц Хидерах от първата част на “Дюн”).

     Ясно – това дете е Андрю Уигин с прозвище Ендър. Той трябва да премине през ада на обучението, което има рутина едва до неговата поява. Военните ръководители разбират какъв материал имат в ръцете си и оттук нататък цялата космическа станция има една цел – да смачка Ендър, да го разпердушини, да му докажа, че не е толкова велик, за колкото си мисли… И смъртта му не е забранена.

     А войната с бъгерите е на хоризонта…

    

     Почти цялото действие на “Играта на Ендър” преминава в игри – на различни нива, преплитащи се една в друга. Ендър е пионка в немалка част от тях, насочван от невидимата пресметливост на своите ръководители (признавам, част от тези разсъждения се появиха в мен след като започнах “Сянката на Ендър”). Игра с новобранците, тормоз над малките, сблъсък с безпричинната злобна агресия. Игра в сформираните армии, чиито контролирани сблъсъци Ендър ще промени из основи и ще загуби детството си в тях. Ендър не е навършил 10, когато преобръща военното изкуство на космическия бой и надделява над всичко, което иска да го смаже. Превръща се в командир от ранга на Наполеон (скоро и за него ще си говорим) – пренебрегван и осмиван, но устремил се към върха.

     Ендър може да убива. Първо убива с ума си, после с ръцете си, после убива себе си. Ендър-детето загива бързо, твърде бързо и миговете на идентификацията с такова са плачевно малко. Ендър е машина за победи и ще го докаже, когато се изправи срещу симулациите на по-горното ниво обучение, когато ще проведе безброй битки срещу рояците на бъгерите. Всичко е против него – командирите му искат да са сигурни, че той е готов на всичко, психически и физически. Докато в мигът на пълното му рухване идва финалният тест, предназначен да не бъде взет – симулация на атака на бъгерския свят, ограден от хилядократно превъзхождаща космическа армада. Ендър вече не принадлежи на човешкия род в този момент – годините игра на война са го променили изцяло…

     Срещнах нередки оприличавания с “Повелителят на мухите” и това е безспорно – децата са безмилостни убийци, ако това е позволено и дори насърчавано. И не виждам нищо лошо в това – еволюционната повеля на човешкия род го изисква. И всякакви божествени и цивилизационни бълнувания са само замазка на тази реалност.

     “Играта на Ендър” е една от най-добрите психологически книги, които съм чел в живота си, макар да е добре прикрита зад космическа опера. Подобно на “То” на Кинг, в нея героят трябва да надмогне своите вътрешни демони, преди да победи външните. Или няма да оцелее.

     Няма да пиша повече за романа, сега го препрочитам през различна гледна точка – защото точно това е “Сянката на Ендър” – и буквално го преосмислям на всяка крачка.

     Наистина една от най-великите фантастики на всички времена, редом с “Хиперион” и “Фондацията”.

   

  “ЕРА”, МОЛЯ, ПРЕИЗДАЙТЕ ТАЗИ
  
  КНИГА В ДОСТОЕН ВИД!

   

     Обезателно прочетете и ревюто в “The diary of an addicted reader”, то ме подтикна да изоставя всичко и да затъна в книгата. След това бегом към Shadowdance.info, където се сблъскват най-различни мнения за “Играта на Ендър”.

   

  

• January 23, 2012
• 23:30

  Когато съм обзета от съмнения

   » ‎ Public Republic
  Аксиния Михайлова Снимка: {N}Duran Каквото и да напишеш няма да изговориш смисъла, защото в началото не бе словото, а радостта на телата. После дойде сезонът на нежния глад. Хоризонтът побеля и птиците нападнаха житата. Зверчетата на думите, които си подхвърляхме един на друг, хапеха все по-настървено общото ни бъдеще и разбрах, че единствено сетивата ми могат да изрекат всички нюанси на синьото, с които е пропит твоят език. Тогава [...]
• 23:10

  Ма шери!

   » ‎ Public Republic
  Димитър Ангелов Снимка: Peter Hellberg - Какво ново? – попита тя. - Нищо, нищо особено. - Ти знаеш ли френски? - Знам. - Какво значи „chérie“? - Дорогая. Скъпа. - Скъпа? - Да, „скъпа“. Той ли е онова добиче, което ти рисуваше вчера? - Той е. - И говори френски? - Говори. - Разбра ли всичко останало от писмото? - Да, разбрах. Защо мъжете обичат толкова много да [...]
• 23:05

  Happy Dragon Year!

   » ‎ Public Republic
  През месец февруари по повод настъпването на Китайската нова година, под знака на Водния дракон, Галерия 1908 има удоволствието да Ви потопи в автентична източноазиатска атмосфера. Според източните народи, знакът на дракона е символ на четирите благополучия – богатство, добродетел, хармония и могъщество. Водният дракон олицетворява творчеството в най – добрата му форма. Представяме колекция от съвременни [...]
• 20:08

  Наровите Семена

   » ‎ Public Republic
  Приказка от Диана Петрова Снимка: jbelluch Когато листата на дърветата поруменеят и есенният вятър запее тъжна песен, старият горски магьосник започва да приема гости. Те, за съжаление, не са много любезни – отбиват се само за да поискат нещо. Но старецът няма нищо против. Гледа винаги да изненадва гостите си – прави го от скука и защото [...]

• 16:42

  ●

   » ‎ all is full of love
  
  
  От прозореца напоследък.
  ...
  That's what I saw from my window these days.
  A gorgeous sunset and playful snowflakes.

• 15:28

  Отрова

   » ‎ Панаира на Vira
  Зад думите си, като зад стена, стои човекът, който ги изрича. Нима това е същата жена – загрижената, силната, обичащата? Не мога да я съдя, та нали ако осъждам, ще съм като нея. От думите й много ме боли, но ето, че все още се владея… Но няма оправдание когато решиш да вливаш във кръвта [...]

• 15:17

  PIPA-й SOPA-та и ще разбереш откъде извира животът

   » ‎ Писателският блог на Тишо
  Но си дръж устата затворена, че вкусът никак не е приятен.  Поне залепналите клепачи се оправят лесно – трябва ти само чиста водичка. А, като не е вече чиста, все още имаш една SOPA под ръка, с която да се забършеш. Не мога да разбера защо интелигентни хора, които уважавам, бъркат очевАдния, по детски елементарен [...]

• 14:47

  7. с неохота, avec élégance (22 януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова Разполагам с подробни теории за всеки от изразите, които в. Financial Times класира в първата десятка от словосъчетания, характеризиращи изминалата 2011г. Изразите са: 1. Арабска пролет, 2.Стеснена среда, 3. Изгубено десетилетие, 4. Телефонно хакерство, 5. Изгубено поколение (мерси, Гертруде), 6. Окупация, 7. Хактивизъм, 8. Голямата базука, 9.Фракинг и 10. Бунга-бунга. Мога да обясня, защо за [...]

• 12:02

  Пътешествие към началата

   » ‎ Ruritania Press
  Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 2, в колонката „Думи срещу думи“. Милен Русков. „Възвишение“. ИК „Жанет-45“, 2011. Цена: 13 лв. За „Възвишение“ вече доста се изписа и изговори; романът си спечели почитатели и отрицатели, отчете добри продажби и … Continue reading →

• 8:36

  Off topic – за кърменето

   » ‎ Панаира на Vira
  Една приятелка наскоро роди бебче и сега се опитва да се справи с кърменето. Което не е толкова лесно, колкото би трябвало да бъде. Попита ме, защото се беше притеснила, че няма достатъчно кърма. И й казах единственото, което знам от опит – че човек трябва да е спокоен. Притеснението, безпокойството са основното, заради което [...]

• 7:52

  Критическият квартет [Милен Русков, „Възвишение”]

   » ‎ Dualis
  Критическият квартет говори за: „Възвишение” Време: 24.01.2012 г.,  19.00 часа Място: Червената къща, зала „Пеша Николова“ С участието на: Ангел Игов, Мария Калинова, Николай Аретов.

• 5:05

  Подробно за Book Crossing

   » ‎ Издателство "ЛИК"
  Book Crossing е световно движение за освобождаване и споделяне на книги. Как работи? Всяка книга се регистрира в няколко бързи стъпки в сайта bookcrossing.com и след това получава уникален код, наречен BCID (book crossing i.d. – т.е. буккросинг идентификационен номер). … Continue reading →

• 3:14

  „Ангелски намерения” от Теодора Манова – открояващ се дебют на български автор

   » ‎ Книголандия

     В началото на седмицата гост по книголандските ширини  е Христина Христова, която освен върл читател се занимава с организацията на специални събития, за които на мен ми е още рано :)
      Представям ви ревюто й на “Ангелски намерения” на Теодора Манова, която ми е отдавна препоръчвана и от други източници, та май скоро ще я прочета и аз…

     Признавам си, че винаги съм била леко скептична към съвременната българска литература. Липсвало ми е надскачането на плоското и до болка познато ежедневие, липсвало ми е универсалното послание, което да ме грабне и да ми каже нещо повече от това, което вече знам. Или пък да ми разкрие нещо, което нарочно съм подминавала в себе си, макар и да съм била на косъм от него. „Ангелски намерения” обаче ме грабна и ме трогна, а най-изненадващото е, че успя да ме просълзи. И някак си да ме смали. Сякаш тази книга е написана от дете. Чиста и лека, усмихната и тъжна едновремнно. Естествена, без мисловни напъни. Кара те да й имаш доверие и да се наведеш, за да я чуеш добре. И да я погалиш – за да й отвърнеш със същото.

     Повествованието е интересно и примамващо, някак си те води  неусетно към Нещата, които живеят Тук и Сега своя видим и невидим живот. През цялото време, докато я четях, имах чувството, че това е малката „Майстора и Маргарита”. Далече съм от мисълта да сравнявам Теодора Манова с Булгаков, но съм сигурна, че и двамата автори са пили жива вода от един извор. Фантастичното не е ситуирано някъде Там, не е и в паралелни времена и пространства, а се усмихва в нашия свят и смело навлиза в него, като разсъблича своята мистичност. Духчето, което живее в бойлера, Малката русалка, която мечтае да се върне в морето, ангелите-хранители на всеки един от нас – всички те са някак плътни и реални, като естествено продължение и проекция на най-изконния копнеж в душата на всеки един от нас. И в същото време са част от един наистина увлекателен сюжет, който не ти позволява да четеш книгата дълго и с почивки, а усмихнато те принуждава да я прочетеш на един дъх.

     Най-силно в тази книга ме впечатли фактът, че тя е лишена от претенция. В същото време е изненадващо убедителна, честна и някак скромна – явно е попила чертите на автора си. Досега Теодора Манова се е изявявала като сценарист на телевизионни предавания и творчески проекти за деца, автор е и на една прекрасна детска пиеса, която се игра в Кукления театър – „Неспящата красавица”. Радвам се, че се е осмелила да напише своя първи роман и се надявам да има още. Повярвах на всяка дума в тази книга и приех нейната искрена усмивка. И после дълго мислих – обратно пропорционално на времето, за което я прочетох. Мисля, че това е било и ангелското намерение на автора й.

    След този прекрасен текст как да не прочета книгата?!

  

  

• 3:09

  Ако искаш

   » ‎ Панаира на Vira
  Ако искаш да дойдат гълъби пред твоя прозорец, дай им трохи. Ако искаш да дойдат кучета пред твоя прозорец, дай им месо. Ако искаш да дойде дракон пред твоя прозорец, дай му сърцето си. Ако искаш да откриеш десетата земя, намери я – в теб. Filed under: дневник, поезия Tagged: Диана Павлова, поезия, творчество

• 0:58

  6. шабат с Али Фарка, Хейл и Боп (21 януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова Шабат би трябвало да е посветен на отдание и единение с Бога, на тихи молитви, медитация и други духовни практики. Но тъй като не съм религиозна, мога да си правя каквото си искам или да не правя нищо само по собствената си свободна воля, благодарение на което повечето ми съботи са осъзнато приятни [...]

• 0:49

  babyface clan 4.02.2012

   » ‎ Art and Bulgaria

  

  babyface clan 4.02.2012 club Basement

  

• January 22, 2012
• 23:30

  Artist of the Week – Марина Додова

   » ‎ Public Republic
  Интервю на Христина Мирчева по повод изложбата на Марина Додова „Изгубени портрети от Рая” в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив Марина Додова е родена на 24.10.1975 г. в София. Възпитаник на НАТФИЗ “Кр. Сарафов” – моден дизайн с художествен ръководител доц. Мария Блажева. Носител на “АСКЕЕР 2005″ за костюми на постановката “Абсолвента”, ДТ “Сълза и Смях” с реж. Ивайло [...]
• 23:25

  Под чадърa

   » ‎ Public Republic
  Радостина Ангелова Снимка: Robert Swier дърпа спиците на колелото от плат и над главата й душ-ва дъжд струни на арфа мокрят настроението й забравеният в главата грамофон пука (вилката й прескача) и стърже хладна песен за лимонено дърво без джин (just another lemon tree) но джинът е просто задължителен за да може самотата й да танцува в мократа жега (макар че има жертви които не се превръщат в изкуство) Първата онлайн [...]
• 23:10

  Критическият квартет говори за: „Възвишение”

   » ‎ Public Republic
  24 януари (вторник) 2012, 19.00 ч. зала „Пеша Николова” Критическият квартет говори за: „Възвишение” (Автор: Милен Русков, ИК „Жанет – 45”, 2011) дискусия Втори сезон на Критическия квартет. Опитваме се да създаваме пространство на срещата и общностното говорене, където говорещите заедно с присъстващите интерпретират конкретно литературно произведение от случващата се тук и сега българска литература. Място, където звучи [...]

• 15:06

  Сън

   » ‎ Панаира на Vira
  Пак рисувам картина – къща в края на селото, много къщи край улицата и край къщите – рози. А нагоре по хълма – кадифени поляни и пътека към залеза с дъх на див карамфил. Аз седя до пътеката, няма никой наоколо, само залезно слънце наднича в очите ми. Само нежният вятър си играе с косите [...]

• 9:16

  ●

   » ‎ all is full of love
  
  Доста отдавнашни рисунки за любов. PUNKT пожелаха да им вдъхнем нов живот,
  в нова форма да ги подредим, да ги споделим.
  ...
  Working on a new project with PUNKT.
  Some old drawings about loneliness, meeting The One...and taking care of the relationship.
  We want to give them new life in a special form. But can't say more for now.

• 7:00

  Росица Чернокожева: “Човек, който не вярва в чудеса, не е реалист”

   » ‎ Public Republic
  Интервю на Димитър Ганев с Росица Чернокожева Росица Чернокожева пожела да се срещнем в Националната библиотека, където ми каза, че има работа. Заварих я над куп книги. Разкажете ми с какво се занимавате в момента. Ето, сега чета Фройд, защото ми трябва за магистратурата, която уча. Каква е тя? Артистични психо-социални практики. Тя е към НБУ и [...]
• 4:06

  5. убийства (20 януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова Петъкът обичайно е само вечер, вечер за забавления и този не прави изключение. Преодолявам, с удоволствие този път, предпазливата си резервираност към подобни прояви, за да подкрепям с окуражителни погледи приятел, който представя своите убийства. Не, не е наемен убиец в следствието, където едва ли щяха да ме пуснат да подкрепям когото и да [...]

• 2:42

  Кратка история на симетрията

   » ‎ elmodovar pictures
  
  
  Елица Матеева
  Светът отдавна е избягал от идеята да търси началото си и автоподобия, да се измерва чрез познатото, макар че е добре от време–навреме да се „загубва” в кафето от уморени, познати физиономии. Съизмерването спрямо другите (обекти, знаци, чувства) е признак, че сме подчинени на идеята за симетрия, на някаква привична подреденост и контрол. В Япония хайкуто, архитектурата, икебаната не са подвластни на симетрията, дори колкото по-колоритно е вътрешното безподобие, токлова по им се получават нещата - на японците...
  
  13 истории, с автор Захари Карабашлиев*, обединени под паролата „Симетрия” се сгушиха в одеалото ми от коледни сънища. (А)симетрични разминавания между съдби и герои, които препускат като влакове-бегълци между Америка, Добруджа, морето на централния варненски плаж. Някъде между интервала от вдишване и издишване откривам, че днес разказите му са придобили онази коричка, предпазваща одрасканата повърхност на ранената кожа от инфекция. Ако в първите по страниците тичаше едно босоного, учудващо се от света Аз, то върху запетайките, препинателните въглени на новите истории, Аз е като обрулен лист - може да падне, но и да се вдигне отново (според метеорологичната прогноза на битието).
  
  В „Симетрия” витаят спомени, биографични заемки от личния профил на създателя им. Понякога, там, везните на съдбата флиртуват с болката, със смъртта, но има и дни-истории, когато те предпочитат да си общуват лежерно с читателя, да не му изяждат възможността да усети мига. В „Симетрия” среднощен Бруклин се оглася от мъркането на котарака Джони Чорапи, в „Симетрия” Калифорнийската карма не е за всеки, в „Симетрия” думата „томато” е единствената връзка с корените. И както казва мъдър барман (всички по природа са мъдреци-гурута), герой на една от историите, дори когато животът ни е хаос: „На пръв поглед е така...”, защото „симетрията е навсякъде”!
  
  *Захари Карабашлиев е писател и драматург, автор на книгите: „18%сиво”(преиздаван 9 пъти, превеждан и отличаван с наградите Роман на годината на Фондация "Едуард Вик", "Цветето" на читателите на Хеликон, номинация Елиас Канети). „Кратка история на самолета” (награда Хеликон и "Цветето" на читателите), „Откат” (сборник от пиеси, награждавани с Аскеер и Нова българска драма). Авторът работи и живее в Калифорния.
  
  
  текстът е писан специално за най-новото он-лайн списание FORMALNO.COM
  http://www.formalno.com
  

• January 21, 2012
• 23:30

  Низината им вълшебна, майстер

   » ‎ Public Republic
  Ваня Стефанова Снимка: graphia Странстваш ли още? Ето, бях на нивата ти – сетне (по слънцестоене), стръковете се поклониха и прав остана единият. Пак рано за растеж; късно за [...]
• 23:10

  Из “Енергични за цял живот”

   » ‎ Public Republic
  Виктория Бутенко Снимка: havankevin Революцията на зелените смутита По време на проучването ми направи впечатление, че шимпанзетата обичат зелените листа. Спомням си как се вълнуваха шимпанзетата в зоопарка, когато получаваха свежи клонки от акация, млади палмови листа или къдраво зеле. Гледката така ме вдъхнови, че отидох до най-близкия храст и опитах самата аз да хапна акациеви листа. Те [...]
• 23:05

  „Снежно Габрово за деца“

   » ‎ Public Republic
  В „Снежно Габрово за деца“ авторът Момчил Цонев разказва на най-малките габровчета за родния град. „Снежно Габрово за деца“ е пътеводител за всичко най-важно и най-габровско през зимата – най-малките ще могат да прочетат забавни разкази за габровската котка без опашка, как са празнували едно време Коледа и Нова година в Габрово, кои са най-важните [...]

• 14:18

  „Станете като децата“

   » ‎ Панаира на Vira
  Принцесата ми е такова чисто същество със малкото неща, които знае. Тя знае как да слезе по стълбите, знае как да се качи по стълбите, знае дори, че от пианото можеш да изтръгнеш музика. Не прави нищо, за да разбира този свят, не прави нищо, за да бъде обичана, и е обичана. Тя не знае [...]
• 2:35

  Има жени

   » ‎ Панаира на Vira
  Има жени, чиито пътища са ги извели в някаква невъзможност. Чиито ходила дълго са стъпвали в снега – боси. Те не крещят. Просто остават по-дълго будни вечер, в тъмното, когато няма никой. И, гледайки в своите стъпки, в своите изранени ходила, лекуват раните си със сълзи. А после от тях се откъсва само най-чист стон. [...]
• 1:38

  Хората, които трябва да забравиш

   » ‎ Панаира на Vira
  Нали знаете – има хора пред църквите, които се прехранват от милостиня. Винаги са там – на сватби и кръщенета, непознати хора, не ги наричам просяци, защото не просят. Просто се хранят от храната, която други са занесли. Имаше снощи една жена. Тя всъщност не яде нищо. Приличаше на онези хора пред църквите, но не [...]

• January 20, 2012
• 23:30

  Супергероят се изнася от къщи

   » ‎ Public Republic
  Катерина Стойкова-Клемър Снимка: o5com В най-малкия куфар на жена си опакова: четка за зъби, още един чорапогащник. В дълга редица със сълзи и сополи, размазани по бузите, децата му го наблюдават. Приближава се към вратата, но звънецът за вечеря го спира. Искаш ли да ядеш с нас? Жена му се появява от кухнята, увързана с престилка. За последен път той сяда на челно място, с гръб към прозорците с греховни [...]
• 23:15

  Малка, незначителна подробност

   » ‎ Public Republic
  Георги Милев Снимка: Vince Alongi Пия вече трето кафе и естествено очаквам Младшия, моят колега, да ми позвъни. Ако не ме е събудил в три след полунощ, винаги го прави в седем сутринта. Не знам защо постъпва така, едва ли е, за да ме ядоса, и все пак винаги успява. Как пък веднъж не звънна в 7.05!? [...]
• 23:10

  „Малък театър под земята” – нов театър в Пловдив!

   » ‎ Public Republic
  Едно ново пространство за театър и провокация се открива в Пловдив. Името му абсолютно точно отговаря както на местоположението, така и на идеологията му. „Малък театър под земята” цели да покаже малки театрални форми – камерни спектакли, монодрами, модерната напоследък stand-up-comеdy, сценични импровизации. Всичко това без никаква претенция и далеч от институциите и сложната машина [...]
• 14:31

  4. рибките-прелъстителки и Кронос (19 януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова Днешният ден е кратък и няма тема. Минал е четвъртък и последвалата го вечер, без да остави никакво, дори и най-бегло влечение, никакво усещане за неудовлетвореност поради несбъдването на поне едно, макар и дребно и банално, желание, никаква жажда, никаква умора. Един несъществуващ в скромната ми биография ден, за който, при други обстоятелства, бих [...]

• 8:15

  Защо

   » ‎ ЧОВЕК С МАГИЯ
  Защо съм се вторачил в нея ли?Защото ме обича точно сега, когато знае, че ми е най-трудно.Защото знам какво е изтърпяла.Защото помня, когато изражението на лицето и беше съвсем друго.Защото понякога изпитва такава любов, че не може да я скрие от никой, който е наблизо.Защото ни е приятно дори да мълчим, когато сме заедно. Но ни е още по-приятно да си говорим. Когато сме сами.Защото е казала за

  
  

  

• 7:07

  Присъствие

   » ‎ Панаира на Vira
  Дори не в думите, във всички малки жестове, изпълващи с присъствие живота ми, деня ми… На всяка моя крачка – присъствие във мислите ми, в цялото ми същество. Успокояващо, когато съм уплашена, вълнуващо, когато ми е пусто, и силно, когато съм дълбока. Присъствие, осмислящо ме цялата, и даващо посоката на мислите ми. И вече не [...]

• 7:00

  Огледалото и обърнатият свят

   » ‎ Public Republic
  Проф. дфн Томислав Дяков Снимка: Muffet „…Бъдещето като цяло аз го виждам ясно, като в огледало…” Ив. Вазов, „Караджата” І. Отразяващата повърхност и още нещо В митологиите, фолклора и литературата огледалото е понятие с малко по-широко значение – то е всяка повърхност (метал, стъкло, вода), която е достатъчно гладка, за да отразява. Още древните са забелязали магическите му свойства, защото [...]

• 3:51

  “Свят без край” продължава в коловозите на “Устоите на Земята”

   » ‎ Книголандия

     200 години след “Устоите на Земята” пак сме в Кингсбридж. Под мъдрото водителство на църквата цивилизацията не е мръднала и на милиметър напред, напротив – деградирала е. Величествената катедрала, около строежа на която тече действието в първите две книги, тук е построена и властва над околността, но начело й са религиозни пиявици, които оправдават своята алчност и суета с желанията на своя бог. Нищо ново под слънцето в коя да е епоха.

     Писана 20 години по-късно, първата част на “Свят без край” умело се напасва към вече издълбаните коловози… и не ги напуска. Да, страхотно написана книга от голям майстор, но… вече сме я чели. Структурата, героите, фабулата, дилемите… всичко е едно към едно с предишната книга, което носи едно постоянно чувство за дежа вю и елиминира всякаква изненада. Може би втората част на книгата ще тръгне по друг път, но за това ще видим по-натам, когато излезе.

     Въпреки това няма как “Свят без край” не може да не донесе удоволствие на всеки фен на “Устоите на Земята” (особено след лично мен разочаровалата ме “Крахът на титаните” (първа и втора част)), дори може и спокойно да се чете без нея. Историята се върти около споменатата вече катедрала и прилежащия град Кингсбридж, които се намират в постоянно балансиране между интересите (откровеното тунеядство) на духовниците и исканията на търговците и гражданите за повече свободи и възможности за развитие. Над двете фракции се намират и местните благородници, които наистина правят каквото си искат, но малко по малко започва да им се налага да се съобразяват с настроенията на жителите на подоепчните им земи.

     Събитията се нагнетяват, когато най-важната артерия на града – мостът над реката – рухва и традиционният панаир, крепител на благостъстоянитето на Кингсбридж, е заплашен с отмиране. Строенето на нов мост сблъсква алчността на новия приор с младия строител Мертин и неговата любима Карис, дъщеря на един от богатите търговци в града. От странатаx на злото е братът на Мертин – Ралф, егоистично копеле, което се интересува само от привилегиите, които му дава воинската длъжност, и търпи постоянна деградация, подобно на граф Уилям от “Устоите…”. Покрай тях има още няколко паралелни истории, които противопоставят раждането на новия предприемачески дух на закостенялото религиозно мислене.

      В “Свят без край” Фолет е прехвърлил положителните черти на приор Филип върху женската част на религиозната общност, която е остракирана и постоянно търпи отвратителния сексизъм на монасите, горди в своето измислено превъзходство. Женските характери в романа определено имат силно преимущество над мъжките и това е любопитно решение за времена, когато за слабия пол няма много възможности за живот вън от ролята на слуга на мъжа си или на бог. И в двата случая – пропилян напразно живот.

     Очаквам с нетърпение втората част, искрено се надявам Фолет да има доблестта да излезе от сянката на първия роман и да насочи книгата в нова, оригинална посока. Това очаквам от сериозен автор, не като безкрайните поредици псевдопсихологически книги на евтини пенкилерници като Хорхе и Куелю, в които пише едно и също нещо, обилно захаросано с лековати историйки.

  

   

     Другите романи на Фолет:

  

  

  

• 3:08

  Ненужни мисли

   » ‎ Панаира на Vira
  Оттеглете се за малко, глупави мисли – мисли за изложбата – какво ще облека и как ще се придвижа до там, и как ще се чувствам. Оттеглете се, защото ще бъде хубаво, без значение как съм облечена, дали съм гримирана, в мен има нещо много по-силно от дрехите. Затова се оттеглете, ненужни мисли, и ме [...]

• 1:16

  Животът на Кийт Ричардс или ефектът „Уау!“

   » ‎ Библиотеката
  Една от най-очакваните музикални биографии на рокаджии се появи на българския край в края на миналата година. Мемоарите на Кийт Ричардс, емблематичният китарист и съосновател на „Rolling Stones“ бяха издадени от „Сиела“ в доста внушителен том от над 500 страници, простичко озаглавен „Life“. Дори само името на автора може да произведе ефекта „Уау!“ при вида на [...]

• January 19, 2012
• 23:20

  Кукутис говори за своята къща

   » ‎ Public Republic
  Марцелиюс Мартинайтис Превод от литовски: Аксиния Михайлова Из „Балади за Кукутис“ Снимка: jar() Къщата, която имам, е с две половини. Поглеждам през прозореца – слънцето изгрява, поглеждам през другия – слънцето вече залязва. В единия край овощната градина цъфти, а в другия – ябълките окапват. От тази страна пълно с народ: оре, жъне, в другата – пусто та пусто. В единия край въвеждат младата ми невеста, а в другия – поглеждам – вкочаненото [...]
• 23:10

  „.Ластици” – нова галерия за фотография отваря врати в София

   » ‎ Public Republic
  Галерия „.Ластици” е замислена като първото пространство, специализирано изцяло за продажба на фотография в София. Имаме желание да представим автори от различни направления, стилове, тенденции; да предложим богат избор от техники, както и размери на копията. Обединяващ… ще е високият художествен стандарт. „. Ластици” е галерия, магазин, къща за фотография, място за общуване, обмен на [...]

• 16:07

  Вечност

   » ‎ Панаира на Vira
  Във всяка цялост има две неща – небе и земя, нощ и ден, мъж и жена. Във всяка цялост. Тайнството ти е красиво, Цялост, но истината ти е жестока. И аз не искам да я разбирам докрай. Вечност, за да го има нашия дуален свят, те не могат да се слеят в едно. Но копнеят [...]

• 11:46

  3. Amor mundi (18 януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова Какви прекрасни и обичливи хора, лоялни и услужливи! Такива глупости ми се въртят из главата, докато се опитвам да си разкопчая палтото с някакви ледени клечки, израснали на мястото на обичайните ми пръсти, с които съм си свикнала и не разбирам къде са се дянали, точно когато ми трябват. Цял ден съм тичала хаотично [...]

• 4:23

  Разсъждения за поезията

   » ‎ Панаира на Vira
  Искам да пиша поезия. Красива поезия. Когато прочета някое истински красиво стихотворение, си казвам – такава трябва да бъде поезията – въздействаща само със своята крехкост и красота. Излязла от душата и влизаща направо в другата. Чувство в чувство. Думите са посредници, които трябва да бъдат много тихи и незабележими, ненатрапващи се. Това е истинската [...]

• 2:09

  Golden Pages били партньор на Google (maps) … wtf

   » ‎ ambientdefocus weblog

  Не помня вече за кой път попадам на запис в картите, подаден от Golden Pages автоматично, които се рекламират по следния начин (препратено ми от клиент):

  По повод днешния ни разговор по телефона, приложено като прикачен файл изпращам на Вашето внимание най-новото ни предложение, което е резултат от партньорството на Google и Golden Pages от края на миналата година…

  За да се убедите, че участието Ви работи във Ваша полза, Nielsen online ще Ви предоставят и статистика за успеваемостта. Ще Ви съдействам и за оформлението на профила Ви, ако пожелаете.

  Не знам какво разбират под оформление на профила, но не се сещам за един път дори, в който локацията да е добавена абсолютно точно (винаги е изсипана, където са приели от Google Maps, че трябва да е адреса, без да се позиционира финно). Един път дори не се сещам фирмата да е изписана както трябва (обикновено на английски се изписва с Шльокавица, което няма нищо общо с международното име, под което е позната фирмата). И нито един път не помня да са добавени правилните категории (които са силен фактор в SERP). За текущи промота, отзиви, работно време, лого на фирмата и рекламни графични материали… изобщо не говорим. Нито за това, че нямате достъп до управление на бизнеса си в картите.

  За Бога, не си давайте информацията в Golden Pages, после отнема време и много нерви да се трият локации (ако изобщо проявят разбиране) и да се правят като хората!

• 1:17

  Магьосници

   » ‎ Панаира на Vira
  Ще разкажа една история, която звучи като приказка, но е истинска. Разказа ми я леля ми. А леля ми трябваше днес да има рожден ден. Затова ще я разкажа в нейна памет. Историята е за нейната баба и моя прабаба – казвала се е Донка. Ще я наричам баба Донка, защото така съм свикнала, въпреки [...]

• 0:36

  Силно да любиш и мразиш: “Ние бяхме (в) Сектор Б”

   » ‎ Книголандия

      Без последните петдесетина страници тази книга навярно щеше да получи негативно ревю. И това при цялата ми любов към синия отбор, при цялата ми фенска страст и непримиримост в мнението, че червеното отборче трябва да бъде закрито както заради незаконорождението си, така и заради престъпната си колекция трофеи, завоювани по всеки възможен и различен от спортния начин. Защо негативно – защото в “Ние бяхме (в) Сектор Б” на Владимир Стоев и Милен Панайотов далеч не става дума само за футбол - доста място е отделено на безкрайна редица побоища между футболните агитки, разказани от първо лице.

     Авторите са двама от най-заклетите сини фенове, пракарали последните десетилетия по стадионите, преживели изумителни неща и станали свидетели и на най-светли, и на най-черни сцени. Това е тяхната историята, тяхната истина и в нея няма нищо балансирано, нищо замъглено или преоценено – това е истината, зъбатата реалност на крайната фенска любов, която неминуемо се изражда в омраза към врага. А те са видели много – повече, отколкото може да си представите, дори минават през кошмарите на затвора заради любовта си към отбора на народа. 

     Това е разказ, какъвто до момента не е излизал на бял свят – без официозни условности – от фенове за фенове. И се разказват неща, за които аз лично не знаех. Авторите свидетелстват, че по време на соца за побоищата между агитките в медиите се е пишело рядко, почти никога, наказателните акции рядко са били осуетявани от органите на реда, а чак в наши дни ролята на полицията става много по-водеща от тази на агитките в ред случаи, които помним. Владо и Милен минават пунктуално през десетки и десетки мачове, през многобройни наказателни акции, “наказания” на шалове, провокации, кражби на знамена и побоища.

     Те описват пространно времената преди 90-те, когато синьото присъствие на всеки стадион е унищожително, когато сектор Г е зелен заради докараните под строй войничета, задължени да викат за червения отбор на властта. Онзи, който бе създаден винтче по винтче, без грам естественост на този процес. И още съществува в името на бизнеса.

    Истината е обаче, че намирам тази книга за опасна. Тя е документ за времето си, документ за малкото начини една взривоопасна енергия да бъде освобождавана, когато това негодувание от сковаващия начин на живот е можело да бъде изкрещявано на воля. Но не знам как ще го прочетат днешните подрастващи фенове. Мисля, че ще го прочетат като книга за оправдаване на омразата. За засилване на агресията, на оправдание за всяко деяние. А това ще бъде страшно. Дано не съм прав.

     Защо започнах с последните петдесетина страници? Защото там книгата става различна, става зряла и показва погледа на двама души, израсли сред бушуващата фенска война, но прозряли докъде може да доведе тях; видели как всички ценности в агитките и футболните клубове биват премахвани, как на мястото на публиката-семейство идва разеденена маса, която е способна в миг да се разтърси от междуособна битка. И осъзнават моментите, когато нещата са поемали в грешна посока.

     Сред страниците видях много неща, които няма как да приема – възхвала на насилието, агресията и злобата, безпричинни побоища. Видях рядко оправдана омраза към провинциалните жители, обидни квалификации към немалко от тях само въз основа на различната им фенска принадлежност. Това, разбира се, не е повсевместно, авторите се спират и на близките отношения с фенклубовете от страната, с приятелите, които идват в столицата и при които се ходи на гостуванията.

     От друга страна, видях и ценности, които днес липсват по стадионите. Видях задружност, приемственост, една различна, не задължително лоша, школа на сините фенове, които са най-великата българска публика и това е вън от всякакво съмнение. Синята публика, която е най-важният фактор във всички мачове на “Левски” и националния отбор от десетилетия насам, която взема дейно участие и в множество политически прояви през 90-те години като една от малкото организирани извънвластови маси от хора.

     В крайна сметка смятам, че книгата е важна, някои уроци не бива да остават ненаучени. Но наистина смятам, че на по-младите и радикални фенове-читатели трябва да се обясни, че да се хвърлят бомби сред чуждите агитки не е ок, че побоят само заради различния цвят на шалчето е безумно нещо. Фенската любов е винаги крайна, но всичко си има граници.

      Ясно е, че “Левски” е отборът, който винаги ще бъде символ на футбола у нас и вярвам, че ще се въздигне от кошмарните последни няколко години. Тази книга ми вдъхна доверие, че публиката на сините е и ще си остане най-великата, с всичките й кривини и грехове, но и с феноменалната й подкрепа и отдаденост на любимия отбор. Надявам се бъдещето да намали агресията и да усили любовта, да даде път на различните начини на изразяване на принадлежност и гордост, а не на примитивни и низки страсти.

    За още инфо вижте страницата на книгата - www.ultrasbooks.com и фенстраницата във “Фейсбук”.

  

• January 18, 2012
• 23:32

  Моите срещи с Елин Пелин

   » ‎ Public Republic
  Кристин Димитрова Снимка: BFS Man По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела “Тъй рече Заратустра” в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел. И като кажеше “яз така”, “яз иначе”, потъвах от срам. “Аз” се [...]
• 23:10

  Премиера на книгата “Обикновени убийства” от Георги Милев

   » ‎ Public Republic
  20-ти януари (петък), 18.30 ч., ул.”Граф Игнатиев” 18, ет.4, кафе-книжарница “Ориндж” Във времена, в които опаковката продава, иронично декларираната обикновеност още в заглавието задава бягството от обичайната кримка. “Обикновени убийства” на Георги Милев е сборник с 13 истории, които се четат с удоволствие и за удоволствие. Крими сюжетите, “взети” от днешния ден, са [...]
• 11:37

  2. наслаждения (17 януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова Всеки има своите удоволствия. От безобидно досадни за околните до перверзноопасни. Има мили и обичливи хора, които от детството си събират носни кърпички с щампи на човечета в национални носии, не ги подреждат особено прецизно, но се гордеят с колекциите си и за нищо на света не биха се разделили с тях. Други са [...]

• 8:10

  Visita del “Lycée Francais Victor Hugo” – Посещение от Френския лицей „Виктор Юго”

   » ‎ Biblioteca "Sergio Pitol"
  Ayer nos visitaron de nuevo los alumnos de español del “Lyéee Francais Victor Hugo” de Sofía junto con su profesora Antonia Ivanova. El objetivo de la visita era desarrollar una actividad de su clase de español que consistía en buscar textos históricos, obras literarias, cuadros, cine y música   sobre “Las luchas por la independencia a [...]

• 8:09

  Най-четено в сайта.

   » ‎ Александър Кат

  Минаха вече три години откакто си направих сайт. По този случай, ви представям класация за най-четените публикации от тогава до сега. Взимал съм в предвид само посещенията от сайта ми. :

  Най-четените истории:

  Историите винаги са ми били основен фокус, макар и по различни причини за различните периоди. Причините нямат значение, важното е, че все още обожавам да пиша проза и планирам в скоро време да спретна още няколко кратки разказчета, които по план трябва да са по-добри от тези.

  1.Не се страхувайте сай-фай (170 стр)	Първата ми по-дългичка история е най-посещавания текст в сайта ми. Предполагам, че това е защото за разлика от всички останали, тя не може да се прочете на един път толкова лесно, но така или иначе това е номер едно за сега: историята за свръхестествения феномен, познат като “Явлението” и за двама приятели, които решават съвсем сами да разберат какво означава то. За този текст получих по-малко отзиви отколкото очаквах, но затова пък всичките бяха позитивни.
  2.Момиче на име Иванка Криминале (3 стр)	Второто място е на първата ми публикация в медия, която освен това я има и в един сборник за българска литература). По повод нея дадох и първото ми интервю (а това интервю беше и първия път в който някой ме цензурира).  Но нека не се отклоняваме. Този разказ наистина е един от най-сполучливите, които съм писал, макар и да е по-стар. Просто при него нещата се навързаха перфектно, като че ли сами. И това, с което се гордея най-много: от всички, хора с които съм си говорил за него, засега няма нито един, който е казал  ”Веднага се досетих се какъв ще е края”.
  3.Елит Сатира(3 стр)	Първата чернова на този разказ се получи много нескопосано и наивно - историята не беше мой тип, не пасваше с моя начин на разказване, затова и я захвърлих. Около два месеца по-късно докато четох разказа за скачащата жаба на Марк Твен  ми хрумна как да реша този проблем: Ако историята не пасва на стил на разказване, тогава ще накарам някой друг човек да я разкаже за мен. По-точно, мой герой, който ще изобретя специално за целта. Сещате се, история в историята. Резултатът е в ляво, а също и в коледния брой на Капитал лайт, за по-миналата година.
  4.Швейцарското Ножче Криминале(18 стр)	Исках да напиша разказ, който е нещо като мини-роман: с корица, отделни глави и сюжет с много обрати който обаче се развива много бързо и може да се събере в малко страници. Корицата, както и оформлението са мое дело (между другото същото важи и за “Не се страхувайте”), а разказа… За него можете да прочетете в познатияви вече ви сайт Аз чета, както и в блога  Първи впечатления от последно прочетено. Аз не се сещам какво да добавя.
  5.Стая 404 Сай-фай(1 стр)	Петото място пък е за най-краткия ми разказ. В него третирам темата за реалността в медиите и фейсбук, което беше и тема на курсовата ми работа в университета(откъс от нея). Интересното беше, че той стана популярен точно заради медиите и фейсбук. Но това не е за първи път. И Нийл Постман разказва как са го канили в телевизионни предавания да говори за вредните ефекти на телевизията. Хората харесват тази история, че е забавна и ги кара да се замислят. Което е търсен ефект.

  6.Черните рози 7.Teh Defragmenting 8.Номер две 9.Сега е мой ред 10.Хепиенд

  Honorable mention:  Ударът защото и до днес си остава един от най-четените разкази в интернет страницата на Капитал.

  Блог

  В началото не планирах да обръщам особено внимание на блога ми, направих си го предимно за да публикувам линкове към сайтове, които писали за мен,  и за да не е сайта ми постен. Постепенно открих, че от време на време ми хрумват разни идейки, които искам да споделя със света. Както и мнения за разни неща, които ме дразнят. Ето и най-четените ми блог-публикации, (без ревютата на книги и филми).

  1.Иновация 2.Как да повишим нашето самочувствие? 3.Относно живеенето в собствен свят 4.Българските филми са тъпи 5.Колко хващаща трябва да е една книга? 6.Гайд за оцеляване в народна библиотека Кирил и Методии. 7.Философа и инженера 8.Каква е идеята зад “Стая 404″ 9.През комунизма 10.За литературните конкурси

  Honorable mention: Три любими мои статии, които останаха извън класацията: Смелостта да знаеш, За страха, както и Пътят на идеите.

  Това е за сега. Очаквайте още от същото.

  Share on Facebook

  Още от: Александър Катев, най-доброто, Не се страхувайте
  

• 6:17

  Ателие рисувана коприна

   » ‎ Издателство "ЛИК"
  В ателието ни за рисувана коприна ще се докоснем до ефирната нежност на естествената коприна. Естествената коприна е Примата на текстила. И като всяка прима тя е не само прекрасна и луксозна, но и доста капризна. Художничката Дима Недялкова-Каприева ще … Continue reading →

• 5:15

  При мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото

   » ‎ Dualis
  Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ ви кани на форума: При мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото Време: 19.01.2012 от 19.00 часа Място: 292 аудитория (северно крило, 4 етаж), Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“ Поет: Амелия Личева Музика: Mytrip Учен палеoнтолог: доц. д-р Марин Иванов Снимки от събитието Форумът „Грация [...]

• 4:30

  Небе и земя

   » ‎ Панаира на Vira
  Чувам отнякъде един глас на птиче и зимната утрин е съкровена. Усещам се цяла от това, че обичам, усещам се лека и вдъхновена. Усещам се цяла като в нощите летни, когато не спя, а гледам звездите. И е извор душата ми, а тялото – цвете, в което небе и земя се преплитат. То повяхва от [...]

• 4:03

  2011 – годината на доволните клиенти

   » ‎ Андрей Хадживасилев

  Макар да мина под знака на кризата, 2011 беше една хубава и творческа година изпълнена с шарени и разнообразни проекти. За мен и колегите от Revive Vision films studio беше изключително успешна, защото почти всички наши клиенти се върнаха да работим заедно за втори или дори трети път, което означава, че са доволни от услугите ни. Явно сме постигнали перфектната златна среда от качество на достъпна цена, доказано от голямата серия  реклами за мебели „Арон“, супермаркети „CBA“ и фирма “Олинеза“. 

  В музикална насока също бяхме изключително продуктивни, създавайки повече музикални клипове през 2011 отколкото през предишните две години взети заедно. За това имат голяма заслуга и музикантите, с които работим. Повечето от тях издадоха нов албум през 2011: група „Атлас“, Искрен Пецов, Калин Вельов, Бате Сашо.

  Пожелавам си да мога да се похваля със същото в началото на 2013 година и най-вече да не дойде края на света

  Може да се насладите на разнообразието от музикални авторски видеоклипове и реклами в Youtube канала ми – [www.youtube.com]

  • Tweet This!
  • Share this on Facebook
  • Post this to MySpace
  • Share this on LinkedIn
  • Blog this on Blogger
  • Add this to Google Bookmarks
  • Post on Google Buzz
  • Add this to Google Reader

• January 17, 2012
• 23:30

  Всяко лято ме захвърля в предишното

   » ‎ Public Republic
  Христина Мирчева Снимка: plastAnka но едно най-вече – когато летяхме заедно от разстояние. Първата онлайн публикация на текста е в Public Republic.
• 23:25

  Sagrada Familia

   » ‎ Public Republic
  Иво Орешков Най-красивото произведение на изкуството, което видях в Барселона, е катедралата Sagrada Familia. Създадена от архитекта Антонио Гауди, тя впечатлява ежедневно хиляди туристи от цял свят. Започната е преди повече от 120 години, в края на 19-ти век, строежът ѝ продължава през 20-ти и до днес, през 21-ви век. Може би само Бог, на [...]
• 23:15

  Средата на зимата

   » ‎ Public Republic
  Георги Мерджанов Снимка: Владислав Христов Беше средата на зимата, когато дойде лятото. Затоплянето започна рано сутринта. Снегът се превърна в киша, после в широки реки по улиците, а до обяд всичко беше вече изсъхнало. Новините по телевизията бяха шокиращи. Всички си мислеха, че това е кратка климатична аномалия, но времето се задържа така почти седмица и нямаше изгледи [...]
• 23:10

  „При мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“

   » ‎ Public Republic
  Културният център на СУ “Св. Климент Охридски” ви кани на форума: „При мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ Време: 19.01.2012 от 19.00 часа Място: 292 аудитория (северно крило, 4 етаж), Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“ Поет: Амелия Личева Музика: Mytrip Учен палеoнтолог: доц. д-р Марин Иванов Форумът „Грация и гравитация“ се преражда в „При мамута: учени, поети, [...]
• 13:28

  1. сънища (16.януари)

   » ‎ Public Republic
  Ваня Константинова … делник е. Излизам рано да се шляя, незабележима сред онези, които бързат, сънни и небрежни са и се оставят да бъдат наблюдавани. Не е джогинг или тренировка по бързо ходене, не е дори тридесетминутно ходене пеша. Просто сутрешното ми мотаене. В ранната утрин на понеделник жените изглеждат предимно приятно недоспали, установявам. Носят отпечатък от [...]

• 13:12

  „АМЕРИКАНСКА РУЛЕТКА”- ДА ЖИВЕЕ МАСОВОТО ЗЛОБОДНЕВИЕ!

   » ‎ elmodovar pictures
  
  „АМЕРИКАНСКА РУЛЕТКА”- ДА ЖИВЕЕ МАСОВОТО ЗЛОБОДНЕВИЕ!

  „Американска рулетка” от Александър Мардан, първата премиера за 2012 година е на 18 януари, Сцена Филиал, 19.00 ч. Предпремиерата е на 17 януари, а в края на месеца, на 27 януари, ”Американска рулетка” ще има и трето представление.
  
  Постановката е дело на режисьора Костадин Бандутов, сценограф Тодор Игнатов, участват актьорите: Петя Петкова, Милена Кънева, Николай Божков, Илиян Марков, Нели Вълканова, Мариела Станчева, Даниела Викторова и Юлияна Чернева. Музика на живо – Владимир Стоянов.
  
  
  Театралният пейзаж е повече от предсказуем. Струва ми се, че днес неговото предназначение е: да ни отчуждава от катарзисното предчувствие за смисъла на изкуството. За сметка на това театърът се превръща в чудна, масова машина за масово веселие, което ще бъде възнаградено с масово посещение. Важното е да има публика, т.е. да има в действие удоволствие на масите. Така се осъществяват и приходи и театрална реформа!
  
  След поредното премиерно заглавие на ТМПЦ – Варна, „ Американска рулетка” от Александър Мардан, което според режисьор (К.Бандутов) и артистичен екип отговаря тематично на идеята за съвременна „злободневност”, се питам дали няма нещо сбъркано в системата: учиш 4 години в театрално училище, учиш се на естетика, учиш се на майсторство, на художественост на образа и на финала попадаш в условия на икономическа криза, която ти диктува други практики за оцеляване. Тук няма място за идеали. Днес ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ от идеалите си остават ГЛАДНИ ГЕРОИ!
  
  Не вярвам в компромиси, които убиват елитарния смисъл на театъра! Не искам да забравям, че на сцената на Варненския драматичен театър е поставял Стоян Камбарев, за когото БУДНОСТТА на сетивата бе като свръх задача! Сещам се за него, защото ми липсва идеята му за мисловна неуютност и неконвенционалност на зрителските възприятия.
  
  Масовият характер на театъра днес убива тренирането на зрителските възприятия. Зрителят, попаднал в днешния театър, е като дете, което никога не е виждало цвете, но работи съвършено с интернет. Разбира се, това е хипотетичен пример, но твърде реален, защото всички сме свидетели на ценностния социален разпад в глобален контекст. Мисионерското начало на театъра се измести от флирта с публиката. Кому е нужно в условия на криза от сцената да ни посрещат мъчителни, екзистенциални гърчове? Нека зрителят се забавлява така, както се храни: обилно и напоително, високо калорично с цялата Менделеева таблица. А къде остана душата?
  
  Размислите се появиха спонтанно, не защото „Американска рулетка” е лош спектакъл, какво лошо може да се открие в една приятна драматургия, пригодена за обслужване на масовия вкус... ”Американска рулетка” ще се радва на публика, именно заради умишленото търсене на масовостта в театралния салон. Зрителят вероятно ще се отъждестви с персонажите от пиесата на украинския съвременен автор Александър Мардан, ще се посмее на воля, няма да се затруднява в разгадаването на мизансцен и режисьорски ходове.
  В „Американска рулетка” битовият абсурд и лекият фарсов елемент на ситуациите са като сиамски близнаци, залепени в едно - чудесно, значи има интрига, приключения, динамика...Само че... форматът е познат, до болка предъвкван и с нищо не се различава от телевизионните забавления, в които актьори правят смешки пред публика.
  
  Излиза, че заради прилагането на реформата театрите „лъжат” зрителя като му предлагат евтино развлечение, и ако заради нея (реформата-бел.авт) 80% от футуристичния репертоар на ТЕАТЪР „X” е медиавестичен бульон от банални и неангажиращи съзнанието проекти, а 20% е добра, но овехтяла драматургична класика, то ТЕАТЪРЪТ в родния пейзаж губи стойността си на КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ и все повече се превръща в музейна експозиция.
  
  Такава е варненската театрална рулетка в началото на 2012, нито е страстна, нито е опасна. Няма рискове - няма и възбуда до припадък. Да живее масовото злободневие!
  
  
  Елица Матеева

  Една статия от: www.why42.info публикувана на 17.01.2012

• 7:00

  Чернокоска и живото въже

   » ‎ Public Republic
  Приказка от Диана Петрова Снимка: Leshaines123 Преди много години, край едно планинско езеро, в една колиба, живеела стара магьосница. Тя не пускала никой да се къпе в езерото и предупреждавала, че ако някой го направи, лошо му се пише. Разказвала на всички, че някой ден ще дойде една хубавица, която ще заживее на дъното му и това [...]

• 6:26

  Лодка

   » ‎ Панаира на Vira
  Лодка съм и много други лодки има, вълни и брегове, земи и фарове. Но виждам само своя бряг и само своя фар и се стремя към светлината му. Такава малка лодка по вълните съм. Понякога небето се сгъстява, тогава виждам своя бряг и фара със сърцето си и то ме води. И този фар не [...]

• 5:07

  Проектът “Град в бутилка”

   » ‎ Public Republic
  Четирима пловдивски автори обговарят градските пространства в проекта „Град в бутилка“. Снимка: John Althouse Cohen Поезията на Станислава Станоева и Димитър Краев и прозата на Елеонора Пенева и Ина Иванова се потапят в живота на модерния градски човек. Авторите поглеждат иронично на урбанизираната джунгла, обхождат тъжните й улици и равнодушни тротоари. Търсят своите отговори в отраженията на [...]

• 5:00

  Дизайн на корици

   » ‎ Издателство "ЛИК"
  Клик върху картинките ще ви заведе до оригиналната публикация в сайта bookcoverarchive, посветен на красиви корици на книги. designer: Gabriele Wilson art director: Carol Devine Carson designer: David Pearson designer: David Pearson designer: Christopher Brand art director: Rodrigo Corral designer: … Continue reading →

• 2:38

  Със сигурност съществувам, със сигурност съм човек

   » ‎ Панаира на Vira
  Толкова много неща ми се въртят в главата, че не мога да се откъсна от тях и да напиша нещо хубаво. Постоянно си мисля за едни бариери и как се преодоляват. Мисля и за други неща. За Рене Декарт. Давид писа есе за „Мисля, следователно съществувам” и доста разсъждавахме заедно докато той си изясни какво [...]

• 1:08

  Бестселъри без маска и грим

   » ‎ Книголандия

       Внимание, това е хейтърска статия и не бива да се чете без съответната психическа подготовка. Изготвена е въз основа на официалната класация на най-продаваните 50 книги във верига книжарници “Сиела” за 2011 г., като съдържа 49 книги, защото първата позиция в класацията държи “Продукт”. Книжарницата и класацията са избрани случайно и непреднамерено, същите заглавия доминират почти навсякъде.

      Изрично уточнявам, че не целя да обидя никой – нито издателствата, нито читателите, просто искам да представя личното си виждане за “бестселърите” по нашите ширини. Книгоиздаването е бизнес и всеки може да отпечатва книги по свое усмотрение, особено с любимия ми довод “Това се търси”.

     Да, аз съм краен, да, не приемам опростачването на вкуса и продаването на безкрайни редици от сълзлива псевдопсихология, селф-хелп слабителни за душата, политико-фантазни жълтуревини и всякаквите клонирани боклуци, които се излагат на купчини с лъскави опаковки, а платени клакьори ги славословят по медиите.

     Сред заглавията има книги, които харесвам (шест по-точно), има и такива, които искрено ненавиждам със или без прочит. Общо съм прочел едва 9 от 49-те и съм доста доволен от този факт – изчитането на този списък (с малките изключения) със сигурност би довел до тежки психични отклонения относно реалността. Не искам да ги чета, не искам да ги представям в Книголандия, нито да ви ги препоръчвам през Книга за теб. Просто не искам. Те не си заслужават.

     Ето и списъка, като наистина се надявам да е ясно, че това е хумор, или поне книголандската му версия.

   

  1. “Трите въпроса” – Хорхе Букай
  С питане до всеки джоб се стига.

  2. “Нека ти разкажа” – Хорхе Букай
  …как се каляваше вселенската премъдрост.

  3. “Любов” – Елиф Шафак
  Поезия, любов, бог, страсти, Турция, болка, последният да затвори вратата…

  4. “Аз, Бойко” – Сценаристите на Слави
  Вогонска поезия в проза…

  5. “Лили Иванова. Истината”
  …такава, каквато можеше да бъде.
  

  6. “iЛидерът” Джей Елиът и Уилям Саймън
  Как можеше на света да съществува такъв красив и умен, и прилично богат, и храбър, и прекрасен във всяко отношение мъж, какъвто си ти, Джобс Великолепний Гениалний Безгрешний!
  

  7. “Скритият дар” - Джериес Авад
  Притчова патология на премъдростта.

  8. “Петдесет велики разказвача”
  Много хубаво не било на хубаво. Невярно.

  9. “Да се обичаме с отворени очи” – Хорхе Букай
  Жената и сълзата интимно.

  10. “Разказвай с мен” – Хорхе Букай
  Пий с мен, пей с мен, мисли с мен… опа, не, това не.

  11. “Опаричване” – Тери Пратчет
  Опаричване за “Вузев”, както си е редно.

  12. “Яж, моли се и обичай” - Елизабет Гилбърт
  Не обичай да ядеш, молим те, молим те, лет ми да те молим те!

  13. “Игра на тронове” - Джордж Р. Р. Мартин
  Полезната субстанция преди разреждане.

  14. “Аномалия” – Людмила Филипова
  Аномално наричано “роман” и “литература”, още повече “readable”.

  15. “Монахът, който продаде своето ферари” - Робин Шарма
  Думам ти Енцо, сещай се Ейбрахамчо.

  16. “Формулата на щастието” -
  Бриджит Гренвил-Клийв, Илона Бониуел
  Философски камък под формата на книга. Надайте се.

  17. “Петдесет велики разказвача”, том 2
  Още хубаво и все си е на хубаво.

  18. “Приказки за размисъл” – Хорхе Букай
  Епистоларната форма на логорея как се нарича?

  19. “Проницателят” - Анди Андрюс
  Проницва в джоба от раз със страст…

  20. “Тайната” – Ронда Бърн
  Яж, лежи си и мечтай, щастието е по поръчка,
  а Вселената - услужлив келнер…

  21. “Алеф” - Паулу Коелю
  Предната инкарнация на Хорхе.
  Вече ми липсва.

  22. “Формулата на дългия живот” - Д-р Триша Макнайр
  За вечен живот, за повече купени книги
  и по-малко запомнено от тях!
  

  23. “iСтив: Словото на човека прозрял в бъдещето” -
  Джордж Беъм
  Пророците трябва да се уважават и цитират,
  че инак – на кладата на свободомислието…
  

  24. “Мини речник – английско-български”
  Изходът е през Терминал 1, а…

  25. “Сблъсък на крале” – Джордж Р. Р. Мартин
  Хомеопатичният разтвор още не е готов,
  трябва динамизация.

  26. “Копелето на Истанбул” – Елиф Шафак
  Още любов, страст, Турция…
  абе телевизията да не е намалила сериалите?
  

  27. “Танц с дракони” - Джордж Р. Р. Мартин
  Разреждането е готово, шансът да се срещне молекула от първоначалната субстанция е нищожен.
  

  28. “Английският съсед” – Михаил Вешим
  Анджък, с малко бурен маркетинг
  и доброто може да се продаде!

  29. “Правопис и пунктуация на българския език”
  Полезна придобивка за библиотеката,
  ма много прах събира там…

  30. “Подсъзнанието може всичко” - Джон Кехоу
  При липсата на съзнание
  безсъзнанието ще спасява положението.

  31. “Малкият принц” – Антоан дьо Сент Екзюпери
  Наръчник за мъдри статуси във “Фейсбук”.

  32. “Не пипай тази книга” - Ян ван Хелсинг
  Нямам и намерение.

  33. “Любовни упражения” – съст. Ваня Щерева
  От всеки по нещо и накрая нищо.

  34. “Няма значение” - Иво Сиромахов
  Наистина няма.

  35. “Вихър от мечове” - Джордж Р. Р. Мартин
  Буря от томове.

  36. “Стив Джобс. Биография” - Уолтър Айзъксън
  Патентът защитава правоъгълната форма на книгата,
  направата й от хартия,
  слагането на лице на корицата
  и др. забрани, които ще бъдат оповестени скоро.

  37. “Дванайсет странстващи разказа” - Габриел Гарсия Маркес
  По-добре късно, отколкото никога.

  38. “Писма до Клаудия” - Хорхе Букай
  Още и още воайорщина към душевините на Хорхе.

  39. “Пир за врани” - Джордж Р. Р. Мартин
  Пир за издатели, пир за фенове.

  40. “Нашингтон” – Михаил Вешим
  Светене с отразена светлина.

  41. “Волният народец” – Тери Пратчет
  Сите че ви изтепам, Нак Мак Фигъл требе са най-отпреде!

  42. “Нова хронология на историята. Комплект Т.1-2” -
  А.Т.Фоменко
  И тая е грешна, не почва с Бойко.

  43. “Богат татко, беден татко” - Робърт Кийосаки
  Искам да си богат, сериозно.
  Просто купи и тази книга и готово.

  44. “Малкият Никола пак тръгва на училище”
  - Рьоне Госини
  Учи, мамо, да емигрираш.

  45. “Звездният отбор” - Джон Гришам
  24-ят, 25-ят? Загубихте ли бройката?
  

  46. “18% сиво” – Захари Карабашлиев.
  Малко сивота като цветно петно сред калта.
  

  47. “Дневникът на един Дръндьо” - Джеф Кини
  То името си е само по себе си смешно.

  48. “Колибата” - Уилям Йънг
  Срещи с бог –
  само на закрито и отдалечено,
  че инак в лудницата.

  49. “Съкровищата на пътешественика” - Анди Андрюс
  Още стъкълца за размяна с местните аборигени.

  

• January 16, 2012
• 23:30

  Сатирата – почти в анфас

   » ‎ Public Republic
  проф. дфн Милена Кирова Здравка Евтимова. В гръб. Изд. Жанет 45, Пловдив, 2010 Преди сто години, създавайки своя Втори портрет на Алеко Константинов, д-р Кръстев написа за „великата културно-историческа роля на злото в живота на обществата”. Според него Щастливеца щеше да си живее в „щастлива безизвестност”, ако не беше усетил върху себе си и своите близки „грозната [...]
• 23:20

  Брус Спрингстийн – „The Boss”

   » ‎ Public Republic
  Даниел Авдала Оригиналност и синтез на традициите в рок музиката Снимка: CaBLe27 Някои го наричат „бъдещето на рока”. Славата си дължи изцяло на сцената. Концерти, напомнящи футболни мачове, обожание, невиждано от времето на Елвис Пресли и Мик Джагър. Сто хиляди души на колене от всички крайща на света пеят „Роден в САЩ”. Брус [...]
• 23:10

  Изповед

   » ‎ Public Republic
  Димитър Ангелов Снимка: Sección Madrid - При мен виденията са още по-истински от лъжите – каза той и направи кратка пауза като се прекръсти с едно опростено движение. – Те са въпрос на памет – виждаме онова, което ни се иска, но само паметта решава кога и къде. И тъй като тя не е нищо повече от [...]
• 11:47

  15.01.2012 Бяло

   » ‎ Public Republic
  Радостина Ангелова Денят на слънцето, не-делникът… За пръв път в “моя” седмоднев ми се иска да се отклоня от хронологичното представяне на реални събития, които жанрът “дневник” предполага. Защото денят ми е пухкав и ухаещ на детски шампоан от сутринта, защото мирише на филийки с масло и шарена сол, защото над чашите с портокалов сок кръстосваме [...]

• 10:23

  Представям ви „The Magic of Acrista“: моят нов каталог

   » ‎ acristaCafe

  Нова доза свежа артистична магия ви очаква в новия ми каталог, който е факт от първите дни на тази година. каталогът „The Magic of Acrista“ е създаден като чудна книга – ще ви очарова с елегантен дизайн, близо 50 страници с картини и ръчно рисувани фонове, а стиховете, импресиите и мислите за изкуството са на български и на английски. работата по създаването му отне месеци, но да си призная – резултатът е повече от удовлетворяващ (лично аз като зърнах първата мостра, исках да си я сложа под възглавницата :о)) с две думи, подходящ е за подарък на любим човек, за любители на изкуството и ценители на изящното.
  тук е мястото да поблагодаря! за прекрасния превод на стиховете – на Милена Вълканова, за превода на останалите текстове – на Александър. за снимките на картините – на Ния Касабова. специално благодаря на Диди от Когнито – за това, че дизайнът е точно това, което имах в представите си и тя го пресъздаде великолепно! благодаря и на печатницата, която удовлетвори всичките ми лудости за каширане, биговане и цветове, и тушира всичките ми производствени опасения :о)

  та, това уникално четиво, моят нов каталог, ще можете да си поръчате срещу 9.99 лв като идвате на гости в ателието или като ми пишете на acrista@acrista.com. за повече от 3 броя, 1 е подарък с посвещение ;о) и както пише накрая на каталога, подарявайте си изящност и красота ежедневно – животоспасяващо е!

• 7:58

  Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян (2012)

   » ‎ ЧОВЕК С МАГИЯ
  Електронно списание „Сборище на трубадури“ обявява конкурс за кратък фантастичен разказ до 1000 думи, по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян на 10 март 2012 г.Очакваме разказите Ви в обем до 1000 думи (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници), написани на кирилица, във формат .doc или .rtf.Жанр — всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси,

  
  

  

• 7:00

  Самопредставата на детската литература според спомените на детските писатели

   » ‎ Public Republic
  Таня Стоянова Снимка: Фестивал на приказката Когато става въпрос за детската литература, почти винаги се започва с уговорки относно нейни характеристики, приемани от някои априори, оспорвани от други или разбирани при определени условия, които литературата за възрастни не дискутира. Уникалността на тази литература се търси в интенциите на автора да пише за дефинирани възрастово читатели. От друга [...]