КУЛТУРНА ПЛАНЕТА

« Expand/Collapse

Unread items (100)

September 02, 2010
15:29
Да цениш любовта тук и сега – „Един ден, един живот“, Никълъс Спаркс
» ‎ Библиотеката

Някои хора обожават 14-ти февруари и цялата суетня, която върви с него. На тях им харесва показността на чувствата, харесва им другите да наблюдават и да оценяват романтичните им жестове, думи, погледи, изненади… Други пък смятам, че любовта трябва да се демонстрира всеки ден от годината, не само на Свети Валентин, но единствено пред човека, [...]

12:35
Този август.. (постинг за баща ми)
» ‎ Последни постинги в candysays.blog.bg

В последния ден на август, на 31-ви, вторник, татко получи инсулт. И вечерта (толкова студена, че се облякох като през зимата почти..) аз, брат ми, мама и мъжа ми се събрахме да чакаме лекарите да ни кажат нещо пред интензивното /или спе...

11:54
РОБЪРТ ХАРИС
» ‎ книжна трапеза

Харесвам Робърт Харис.
Не, не онзи другият Харис с доктора-канибал Ханибал Лектър. Вярно, той написа много добри трилъри като “Червеният дракон” и “Мълчанието на агнетата”. Но накрая си продаде душата за пари и написа “Ханибал”. Поне аз така мисля.
Робърт Харис е друго нещо.
Харесах го още от първия му роман, който прочетох – “Фатерланд”. Жанрът трудно може да се определи, вероятно е алтернативно-историческа фантастика. Но сюжетът беше наистина увлекателен. Криминално-политическа интрига в една съвременна Европа, където на власт е Третият райх. Една история за диктатурата, за истината, за човешката съвест и за това, че в крайна сметка лъжата не може да остане скрита завинаги. Писателското умение си личеше във великолепното пресъздаване на обстановката, в описанието на грандоманските титанични строежи в Берлин… и в споменаването за някакви си кресливи музиканти от Ливърпул, които със своята музика подривали духа на доблестната германска младеж.
Всъщност… сега, докато пиша, осъзнах, че във всичките си книги Робърт Харис се придържа към една класическа традиция на трилъра – действието да се развива за броени дни, при което героят е принуден да взима съдбоносни решения и да се бори не само с външните заплахи, но и със самия себе си.
Така е и в любимия ми роман от Харис – “Помпей”. Той обхваща само десетина дни в периода преди и след гибелното изригване на Везувий. Един млад специалист по акведуктите пристига в града… и малко по малко осъзнава надвисналата заплаха за живота на десетки хиляди местни жители. Но интригите и корупцията в градската управа не му позволяват да предотврати ужаса.
Великолепен роман според мен. И най-любопитното е, че звучи удивително съвременно – сякаш действието се развива в наши дни, просто декорите и костюмите са различни. Може би точно затова въздейства много по-силно от другите исторически романи.
Заслужава си да спомена и последния засега роман на Харис – “Сянката”. Отново политически трилър за истината. Простичък сюжет – за един майстор подобни сюжети често са най-добри. Историята на един специалист по написване на автобиографии. Читателската публика жадува да опознае живота на знаменитостите, но те често не са способни да вържат две думи на кръст. Тогава на помощ идва безименният герой на “Сянката”. Срещу добро заплащане той ще изработи същински бестселър. Но се оказва, че дори тази невзрачна професия крие рискове. Особено когато трябва да се напише автобиографията на бивш британски премиер, замесен в нечисти деяния на ЦРУ. И когато вече един човек е загинал заради работата си над ръкописа.
Не съм абсолютен фен на Робърт Харис. Неговата “Енигма” беше добър роман, но нищо повече. В “Архангел” той доказа за пореден път, че западнякът не е способен да разбере руската душевност. А жалко, защото сюжетът на “Архангел” беше страшно интригуващ.
Накратко: ако не сте чели “Фатерланд”, “Помпей” и “Сянката”, препоръчвам ви ги. Вярвам, че няма да съжалявате. Имаше и добра екранизация на “Фатерланд” с участието на Рутгер Хауер (когото също харесвам). Неотдавна Роман Полански направи и екранизация на “Сянката”. Още не съм го гледал, но казват, че бил много добър…

11:15
The Final Frontier на Iron Maiden - траклист
» ‎ Последни постинги в artdnes.blog.bg

Новият албум на Iron Maiden The Final Frontier дебютира на върха на класациите в над 20 държави. Още за него, прочети тук!

8:35
Отсъствия
» ‎ Public Republic

Иванка Могилска Photo: Lel4nd Там, където те срещам, няма улици, няма хора, няма небе. Няма теб – там, където те срещам. Там, където те няма, най-дълги са улиците, непознат е градът. Непознат е град, в който те няма. Първата електронна публикация на текста “Отсъствия” е в Public Republic.
8:20
Митът за хуманизма на Йовков
» ‎ Public Republic

проф. дфн Милена Кирова Един от най-дълбоко вкоренените митове в българския литературен канон разказва за „хуманизма” на Йовков. Той изглежда толкова естествен и нужен, така ясно се подразбира „от само себе си”, че никога досега не е бил предизвикван и не е пораждал желанието да бъде оспорен, дори осъзнат като културна конструкция. Макар и [...]

1:47
Подножието на вечерята на Мария Калинова
» ‎ ЯRсен ВасилеВ

September 01, 2010
22:25
Конкурс за фенове: „Моят Джулай“
» ‎ Библиотеката

В началото на месец септември на книжния пазар у нас излиза едно дългоочаквано заглавие – „Blood On The Highway„, Биографията на Кен Хенсли от легендарната рок група „Юрая Хийп„, представена от издателство „Махалото“. Създателят на култовото парче „July Morning“ се разкрива пред българския читател в откровен разговор за живота си. По този повод „Библиотеката“ и Издателство „Махалото“ [...]

20:35
Вторник, 31.08.
» ‎ Public Republic

Албена Стамболова Придвижването в София е такова, че човек се стяга дълго преди да е стигнал там, закъдето е тръгнал. Избрала съм да се движа или пеша, или с трамвай – най-бързите пътища. Днес трябва да отида в Орландовци и то на място, където един автобус минава отвреме навреме. Избирам такси, по принуда – ако това [...]

19:07
“The photo book” – с вкус на ценители
» ‎ Книголандия

     За тези, които обичат или се интересуват от фотография, книжката е добре дошла. А при мен това е едно от многото ми амплоа (пак крада думи на шефа – a.k.a. Христо Блажев).

     Снимките вътре са от миналият век, предимно черно-бели и по-скоро в онзи откачен стил фотография, в който трябва да си блъскаш главата или просто да се оставиш. Препоръчва се второто, но не прекалено много, някои фотографи имат навика да те довеждат до гадене. Разбира се, вътре има и доста известни попадения, но пък обитава и доста смърт. Някои снимки я показват доста явно, катастрофи, войни, Ирак, удавени трупове, неприятни гледки общо взето. Към всяка има кратко инфо в горната страница, текста е мъчително дребен и както сигурно сте се досетили е на английски.

     Вътре дори има снимки на звезди като Кейт Мос и Мадона, и за къде без най-великата блондинка, Монро.

     Нямам какво повече да ви кажа, за това пък ще ви покажа, нали за това е фотографията...

     < Една изключително известна фотография на Alfred Eisenstaedt – V-J Day in Times Square, повечето от вас няма как да не са я виждали някъде си, много често използвана е, ясно е какво точно се мъдри на нея, по-интересното е, че снимката е от 1945 и има много голяма вероятност повечето души на тази снимка да са мъртви.



     > Тази снимка ми направи изключително впечатление в момента, в който я видях. Тя е на Diane Arbus и е направена през 1962-ра, носи описателното име Child with Toy Hand Grenade…. Ето го и описанието към нея:

     “The grenade, grimace and claw-like hand seem to point in to a desperate future, hysterical and militarized. The picture works because the strangeness of the boy is staged within a kindly natural scene; there is even a rhyme between those painted tree trunks and the child’s spindly legs. Arbus’s subject, here and elsewhere, is the discrepancy between imagined and idealized worlds, represented here by the trees and the sunlight in the park, and the violence apparently promised by the child. She imagined dystopia, but always regarded in from the point of view of the Garden ot Eden…”

     < Още една много популярна снимка на фотографа Joe Rosenthal, името на снимката е Iwo Jima. Заснета през 45-та, по-късно тя се превръща не само в паметник, но и репродукция за гей обществото.

     > А тази е просто пленяваща, тя е на Ben Shahn и е заснета през 1935. Името й само говори за нея – Blind Street Musician.

     Това са малка част от снимките в книжлето, които си заслужават, но пък си заслужават!

15:59
Сами
» ‎ Последни постинги в radost4e.blog.bg

Докторе, имам проблем

13:35
Conquering Lion и Dub Caravan на Earth Sky Veggie Pie
» ‎ Последни постинги в artdnes.blog.bg

Conquering Lion Conquering Lion е дъб/реге/хардкор група от Тетово (Македония) създадена през април 2007.

10:06
Деньо Денев: „ Лъжата е насилие над истината, омразата – над любовта! ”
» ‎ Public Republic

Интервю на Ангел Г. Ангелов с Деньо Денев Деньо Денев по образование е инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Издал е двадесет книги с поезия, литературна критика и публицистика, сред които: „Ахилесова душа”, „Соло за пеещ часовник”, „Азбука за дишане”, „Книга за мама”, „Сол, вода и звезди”, „Подслушани дихания”, „Есенен апокалипсис”, „Блуждаещ [...]
9:07
Трънен венец
» ‎ Public Republic

Деньо Денев Photo: hannaneh Този пясък – живота – какво да го правя? Всеки миг и завинаги той безпощадно изтича… Облак от сажди горчиви е земната слава, затова не си струва след нея да тичам. Най-напред трябва да стегна родната къща, за да посрещам спокойно първия сняг. Взетите заеми трябва навреме да връщам, за да имам очи да поискам пак. На свиждане трябва да ходя [...]
8:15
От сянката на историята
» ‎ Public Republic

Магдалена КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА На фона на добре разработените полета на литературната ни история, изследването на историята на българската литература, писана от жени, е област, която все още няма достатъчно традиции в България. Женското творчество като част от общите културни усилия на нацията, в различни теоретични текстове, които се стремят да обхванат едрите щрихи на културните процеси, често [...]
8:10
Из “Четири след полунощ”
» ‎ Public Republic

Стивън Кинг Photo: aka_kath ГЛАВА 1 Лоши новини за капитан Енгъл. Сляпото момиченце. Ароматът на дамата. Бандата на Далтън пристига в Тумбстоун. Странната ситуация по време на полет 29. 1. Точно в 22.40 Брайън Енгъл докара до изход 22 самолет “L 1011″ на компанията “Американ прайд” и загаси светещия надпис “ЗАТЕГНЕТЕ ПРЕДПАЗНИТЕ КОЛАНИ”. Изпусна през зъби дълга въздишка и охлаби колана [...]

August 31, 2010
23:14
Exam (Изпит)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Изпит (Exam.2009.BDRip.XviD-AVCDVD.NoRar.www.crazy-torrent.com). HR urban legend или фолклор от света на бизнеса... Като се замисли човек колко народ по света прекарва ежедневието си зад бюро, с химикалка в ръка и примка на врътовръзка ...

21:56
Хосейни описва ада да си жена в Афганистан в “Хиляди сияйни слънца”
» ‎ Книголандия

    Изумителният роман “Ловецът на хвърчила” още упражнява магическо влияние върху ми. Това бе мъжката част на Хосейни – животът на властващия пол в Афганистан, а жените остават само като пренебрежим фон.

   “Хиляди сияйни слънца” е на другия полюс. Роман-откровение за жените в тази изстрадала страна. Тези, които са омъжвани насила на 14-15 г. за старци. Които след идването на талибаните са заключени в къщите си. Забранено им е да се образоват, да се трудят, да бъдат по улиците без придружител мъж. Забранено им е да са хора.

    Хосейни прокарва нишките на разказа си през живота на две жени – Мариам, незаконородено дете на богаташ, осъдена насила за възрастен обущар. Тя извършва най-тежката простъпка – не успява да му роди мъжка рожба и скоро се превъръща в домашна прислужница, жертва на тежки побои.

    Години по-късно сред това ежедневие се появява четиринайсетгодишната Лайла, загубила и родителите, и любовта си, загинали в бушуващата наоколо война. Обущарят бърза да я обсеби и да получи жадуваната рожба. В този абсурден триъгълник Хосейни завърта като вихър всички крайни човешки страсти – от най-долните до най-възвишените…

   Хосейни наистина е феномен. Изключителният му стил на писане, щриховането на фона на действието – безкрайна война всеки срещу всеки, на човешките емоции сред тази вакханлия, на попилените животи, на смачканите мечти… всичко е изпипано до последния детайл.

   И все пак тази книга не ме грабна като “Ловецът на хвърчила”, може би по чисто полов признак. Още повече, че ме издразни края – твърде холивудски, твърде лъскав след предхождащите го страници на страдания и мизерия.

   Лична оценка: 11/13.

   Книгата ми бе любезно предоставена от издателство “Обсидиан”.

18:41
Понеделник, 30.08.
» ‎ Public Republic

Албена Стамболова От всички разнообразни първи дни, най-неумолимият е понеделник. А този днес е понесъл в себе си и цялото отминало лято. Уж е първи, а сякаш е последен. Няма как, ще го преживея, казвам си, един ден е все пак. Подготвях отдалече нещата, които очакват началото си в понеделник, но той взе че свърши преди [...]

16:22
ХАДЖИ ФИЛЮ И ВТОРИЯТ ЗАКОН НА НЮТОН
» ‎ книжна трапеза

Веднъж Хаджи Филю гостувал на своя приятел Исак Нютон, който имал навика винаги да си носи бележник, за да записва мъдрите мисли, които го спохождат. Но тъй се случило, че при игра на крокет великият физик си изкълчил ръката и затова помолил своя български приятел да води записките за няколко дни.
Докато двамата се разхождали из една ябълкова градина, върху главата на Нютон паднала тежка ябълка. Ударът бил твърде болезнен и ученият не се въздържал от нецензурно (и малко несвързано) възклицание:
- Fucking mother apple!
Тук Хаджи Филю изпаднал в сериозно затруднение. От една страна неговото вродено благоприличие не му позволявало да запише подобни приказки. От друга страна – нямало как да наруши поетото задължение. След дълги размишления той решил да направи компромис и записал съкратено в бележника:
Върху главата на Нютон падна ябълка.

F = m. a
Няколко години подир този случай Нютон се ровел из старите си записки и открил трите загадъчни букви. Дълго се чудил какво може да означават, но така и не проумял. Накрая махнал с ръка и ги публикувал като Втори закон на Нютон.

14:01
Teenage Dream на Katy Perry - траклист
» ‎ Последни постинги в artdnes.blog.bg

Траклист на новия албум на Katy Perry - Teenage Dream , който вече е на българския пазар от Анимато Мюзик/EMI, с медийната подкрепа на Mp3.bg: 1. Teenage Dream - 03:48

12:04
Предстоящо от издателствата
» ‎ Библиотеката

Рубриката „Предстоящо от издателствата“ стартира от днес! Какво ни готвят най-популярните издателства, какво можем да очакваме по книжарниците в следващите седмици, но най-вече какво от всичко това ни е направило впечатление - ще ви покажем в „Библиотеката“. Тук ще споделим заглавията, които очакваме с интерес. Някои от тях вероятно ще видим и по-късно със собствени ревюта. [...]

11:09
Гражданин от Тахсин Юджел - откъс
» ‎ Последни постинги в artdnes.blog.bg

За романа "Гражданин" от Тахсин Юджел четете тук!

Permalink for 'Art_and_Bulgaria/2010/08/31/%d0%94%d0%92%d0%90_%d0%9f%d0%aa%d0%a0%d0%a4%d0%9e%d0%a0%d0%9c%d0%90%d0%9d%d0%a1%d0%90'

11:02

ДВА ПЪРФОРМАНСА

» ‎ Art and Bulgaria

ДВА ПЪРФОРМАНСА
Ултрафутуро (Боряна Росса и Олег Мавроматти) и Евгений Лосик
5 септември, неделя
Ателие Пластелин / ул. Цар Симеон 48
20.00 часа
"Комунизъм-римейк" на Евгений Лосик и "Кравата на желанието" на Ултрафутуро са два пърформанса, които ще бъдат представени в Ателие Пластелин в една вечер.
Евгений Лосик (а.к.а Био-Нихил) работи в Баухаус, Ваймар и въпреки младостта си е вече известен в областта на пърформанса, арт-активизма и нойз музиката. Автор на повече от двадесет радикални акции най-вече в Германия, Лосик обединява в творчеството си лоу-тек и работа със собственото си тяло. В "Комунизъм-римейк" той използва стари грамофони, декларирайки отказ от традиционната електроника, семплерите и даже компютрите.
"Кравата на желанието" на Ултрафутуро е критически жест визиращ ритуалните жертвоприношения както в областта на изксутвото, така и извън неговите предели. Ултрафутуро е група известна с радикалния си политически поглед върху обществото, технологиите, науката и екологията, изразена в провокативни жестове и работа с тялото.
[roboriada.org]
с подкрепата на Studio Dauhaus

__._,_.___

powered by: VENTSISLAV ZANKOV contemporary art foundation http://foundation.zankov.info Art and Bulgaria [art-bg.blogspot.com] [elektrik_bg] more info on: [zetmag.org] moderator:ventsislav zankov http://zankov.info

Your email settings: Individual Email|Traditional
Change settings via the Web (Yahoo! ID required)
Change settings via email: Switch delivery to Daily Digest | Switch to Fully Featured
Visit Your Group | Yahoo! Groups Terms of Use | Unsubscribe

__,_._,___

Permalink for 'Art_and_Bulgaria/2010/08/31/%d0%b0%d1%80%d1%82_%d0%b0%d0%ba%d1%86%d0%b8%d1%8f_%d0%a3%d0%bd%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d1%80%d1%81%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0_%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0__art_akzija_Universalna_sreshta'

11:00

арт-акция Универсална среща/ art-akzija Universalna sreshta

» ‎ Art and Bulgaria

Универсална среща, арт-акция с интерактивни роботи
09.09.2010, 18.00-21.00 - Попа + кино Одеон 10.09.2010, 18.00-21.00 - Царевец + езерото Ариана 11.09.2010, 18.00-21.00 - Телефоните + стълбите на Ректората
Стар фотьойл, малко шкафче и телефон – това ще виждат чакащите за
среща на Попа, Царевец и Телефоните (Софийски университет) на 9, 10 и
11 септември от 18 до 21 часа. Всеки, който седне на фотьйла, ще бъде
подканен с телефонен звън да вдигне слушалката. Осмелилият се ще може
да чуе една от десетте градски приказки, написани от млади автори
специално за проекта.

Автор на арт-акцията „Универсална среща", в която можете да участвате,
е художничката Албена Баева. Приказките са написани от Иванка
Могилска, Андрей Симеонов, Ангелина Рангелова и Гергана Баева и
разказани от актьорите Ирина Андреева и Златин Цветков. Осъществява се
с подкрепата на Национален фонд "Култура", фондация „Арт Офис",
сдружение „Терра Алтера" и Robotev.com.

За повече информация моля вижте http://the-rest-art.blogspot.com.

Албена Баева

…………………………………..

Universalna sreshta, art-aktsiya s interaktivni roboti
09.09.2010, 18.00-21.00 - Popa + Kino Odeaon 10.09.2010, 18.00-21.00 - Tsarevests + ezeroto Ariana 11.09.2010, 18.00-21.00 - Telefonite + stalbite na Rektorata
Star fotjoil, malko shkafche i telefon - tova shte vizdat chakashtite
na Popa, Tzarevetz i telefonite (Sofijski universitet) na 9, 10 i 11
septemvri ot 18 do 21 chasa. Vseki, koito sedne na fotjoila, shte bude
podkanen s telefonen zvun da vdigne slushalkata. Osmeliliqt se shte
moje da chue edna ot desette gradski prikazki, napisani ot mladi
avtori specialno za proekta.

Avtor na art-akciqta "Universalna sreshta", v koqto mojete da
uchastvate, e hudoznichkata Albena Baeva. Prikazkite sa napisani ot
Ivanka Mogilska, Andrej Simeoonov, Angelina Rangelova i Gergana Baeva
i razkazani ot aktiorite Irina Andreeva i Zlatin Tzvetkov.
Osushtestvqva se s podkrepata na Nacionalen fond "Kultura", fondaciq
"Art Ofis", sdruzenie "Terra Altera" i Robotev.com.

Za poveche informaciq, molq vizte [the-rest-art.blogspot.com].

Albena Baeva

Permalink for 'Art_and_Bulgaria/2010/08/31/Eastern_European_Scholarship_in_MediaArtHistories'

10:57

Eastern European Scholarship in MediaArtHistories

» ‎ Art and Bulgaria

First International Masters of MEDIA ART HISTORIES : EASTERN EUROPEAN
SCHOLARSHIP
(Low residency; English language, international faculty)

The Department for Image Science is pleased to announce a half-tuition
scholarship for the Master of Arts (MA) course starting in November
2010!

=> Eastern Europe Scholarship for Media Art Histories
The scholarship should help artists and researchers from the Eastern
European countries working in the field of documentation curation and
research of media arts or for persons outside the region dedicated to
researching this field in Eastern Europe.

=> FIRST INTERNATIONAL MASTER OF MEDIA.ART.HISTORIES
The postgraduate program MediaArtHistories opens a passageway into the
most important developments of contemporary art through a network of
renowned international theorists, artists and curators like: Erkki
HUHTAMO, Lev MANOVICH, Christiane PAUL, Paul SERMON, Monika FLEISCHMANN,
Alain DEPOCAS, Martina LEEKER, Nat Muller, Darko FRITZ, Edward SHANKEN,
Jens HAUSER, Sean CUBITT, Christa SOMMERER, Gerfried STOCKER, Knowbotic
Research, Frieder NAKE, Miklos PETERNAK, Irina ARISTARKHOVA, Gunalan
NADARAJAN, Oliver GRAU and many others. [www.donau-uni.ac.at]
mah

Artists and programmers give new insights into the latest and most
controversial software, interface developments and their
interdisciplinary and intercultural praxis. Keywords are: Strategies of
Interaction & Interface Design, Social Software, Immersion & Emotion and
Artistic Invention. Genres like computer animation, net art,
interactive, telematic and genetic art as well as the most recent
reflections on nano art, CAVE installations, augmented reality and
wearables are introduced. Historical derivations that go far back into
art and media history are tied in intriguing ways to digital art.
Important approaches and methods from Image Science, Media Archaeology
and the History of Science & Technology will be discussed.

MediaArtHistories MA is based on the international practice and
expertise in Curation, Collecting, Preserving and Archiving and
Researching in the Media Arts. Thus setting the conditions necessary for
a wider consideration of media art works and the integration of new
media into the international contemporary art scene. New databases and
other scientific tools structuring and visualizing data provide the
contexts to enhance and develop new understanding in the histories of
media art.

=> DANUBE UNIVERSITY - located in the UNESCO world heritage Wachau is
the first public university in Europe which specializes in advanced
continuing education offering low-residency degree programs for working
professionals and lifelong learners. Students come twice a year for 2
week blocks to Monastery Göttweig in Austria.

With its new modular courses the DEPARTMENT FOR IMAGE SCIENCE at Danube
University Krems offers an educational program unique in Europe. Without
interrupting their career, students have the opportunity to learn
through direct, hands-on experience, social learning in small groups and
contacts with labs and industry. They gain key qualifications for the
contemporary art and media marketplace. [www.donau-uni.ac.at]

The Center in Monastery Göttweig, where most MediaArtHistories courses
take place, is housed in a 14th century building, remodeled to fit the
needs of modern research in singular surroundings. International experts
analyze the image worlds of art, science, politics and economy and
elucidate how they originated, became established and how they have
stood the test of time. The innovative approach at the Department for
Image Science is reinforced by praxis-oriented study.
[traveler.nationalgeographic.com]

Application documents (digital) :
- Letter of Motivation
- Application form
- Copies/scans of certificates
- Copy/scan of passport

Application Deadline: 30th, September 2010

Further Information:
[www.donau-uni.ac.at]
www.virtualart.at
www.mediaarthistories.org

Contact:
Andrea Haberson
Department for Image Science
Danube University Krems
Dr.-Karl-Dorrek-Str. 30, A-3500 Krems
Tel: +43(0)2732 893-2569
andrea.haberson@donau-uni.ac.at
www.donau-uni.ac.at/dis

______________________________________________
SPECTRE list for media culture in Deep Europe
Info, archive and help:
[post.in-mind.de]

8:30
Смляната на малки късчета мъгла…
» ‎ Public Republic

Олег Юрев /Олег Юрьев/ Превод от руски: Мария Липискова Снимка: celiashock *** Смляната на малки късчета мъгла се изсипва през решетките в стъкления огън – птицата-игла се пробужда и лети към изтънялата луна. Разтваря се светещия зрак – разтваря се свистящия мрак. Здравей мъгла моя, ясна, зимна, здравей, нощ, светещо кълбо – птицата-игла-Полихимния се завръща в белия пожар. Зеленият вятър върху заснежния плац – вълкът улавя фаталната овца. Превод от [...]
8:20
Люда
» ‎ Public Republic

Здравка Евтимова Photo: jumpinjimmyjava – iKIVA …. you can KIVA too Лозята издъхваха в жегата, жълти като небето, което се беше объркало и посред лято трупаше облаци, но и в тях нямаше прохлада. Те бяха клещи, в които лятото се огъваше от умора. Люда пет пари не даваше за него. Лозята нямаха край, тя ги обхождаше, яхнала кон. [...]

0:37
Aly and Fila - Future Sound Of Egypt 149 - 30.8.2010
» ‎ Българският блог за транс музика

Най-талантливите транс DJ-и на Египет - Aly & Fila представят тяхната селекция за седмицата от най-горещите транс тракове. Радиошоуто се излъчва всеки понеделник от 23:00 българско време по транс канала на DI.FM и носи името Future Sound of Egypt. Продължителността му е един час. Не го пропускайте!

Tracklist
Soon

Download Fileserve.com

August 30, 2010
22:57
Shelter (Подслон)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Подслон (Shelter.2010.LiMiTED.DVDRip.XviD-ALLiANCE). Хладномрачен филм ала X-Files за човешко тяло, в което са събрани множество души на умрели (Спойлър ли? Еми да не сте чели CineBlogBG...). Започва като стандартен психиатричен случай ...

20:58
Неделя, 29.08, 19ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш Както на много други нейни предшественички, поели риска да се обвържат с мен, и на тази неделя й е писано да премине попътно. След толкова много пропътувани дни и нощи се питам: на прав път ли съм? Обичайният ми маршрут сочи, че се движа между едни и същи точки, тоест, най-общо казано, [...]

20:32
Anjunabeats Worldwide 189 - with Mark Pledger - 29.8.2010
» ‎ Българският блог за транс музика

"Anjunabeats Worldwide" e седмично радио шоу на Anjunabeats. Основан преди шест години от Above & Beyond, Anjunabeats си спечели репутацията на един от най-добрите независими транс лейбъли и релийсите им са станали важна част от колекциите на много световно известни DJ-и.
"Anjunabeats Worldwide" представя някои от най-добрите нови DJ-и на Транс сцената. Всеки месец в първите 3 шоута миксират James Grant, Mark Pledger и Super8 & Tab, а четвъртото има специален гост DJ от списъка с автори на Anjunabeats.
Любопитен е фактът от къде идва името на шоуто и лейбъла:
Anjuna е името на плаж в Goa, който се намира на западния бряг на Индия. През 60-те и 70-те години на 20 век е бил популярна дестинация на хипитата и все още е популярен с походите и туристите си.

Tracklist
Soon

Download Fileserve.com

19:11
“Град от кости”? И подарък?
» ‎ Книголандия

     „Що пък за чудо е това”, ей така звучаха първите ми думи, понеже никъде в описанието не беше писано за вампири или върколаци останах ей така О.О от началото когато излезе книгата. После дълго се чудих за какво я хвалят като никъде не се казва за какво се разправя, излезе и втората. И прас, един ден по случайност, книгата се озова при мен. Втрещих се при вида на големината й, не го очаквах! Като започнах да я чета обаче се стъписах още повече...

     Това, което още повече подмамва е, че на задната корица се разправя за някакви ангели. Но започнете ли да четете ще се озовете някъде точно между блудкавият свят на вампирските евтини романчета и невероятният свят на Анита. Е, малко сме далеч от последната персона, все още не съм отрила роман, който да може да достигне нивото на Анита Блейк, но пък книжката се откроява с добре измислена и вкопана в миналото история. Все неща, с които досега не сме се сблъсквали, това е точно нещото, което най-много търся в подобните му книги. Тук получаваме челен удар с демони и ловци на сенки, на заден план естествено са всички ‘долни’ – вампири, върколаци, феи, магьосници и всякакви други мистични същества.

     Клеъри Фей е персоната, около която се вият върволицата от неочаквани обстоятелства, прашасала история и секси ловци на сенки. Въпреки, че пак попадаме в история със сополанковци тинейджъри това изобщо не се усеща в книгата или пък аз съм започнала тотално да изперквам след клетвата, че ще прочета всички книги за Пърси (Д, Дж, Джа, Джак, Джакс...). Книгата си е доста дебеличка, вярно е, но пък я прочетох за отрицателно време. Започнах и край, ненадейно, свръх неочаквано. Любов от пръв поглед ако щете. На няколко пъти си отнесох скандала, че чета на масата, но пък си заслужаваше. Радвам се, че все още има хора, които пишат стойностно фентъзи за луди тийнове.

     Разбира се, такъв роман без любов не може! Касандра Клеър тук според мен е малко сбъркала като е избрала такъв тъп развой на нещата, но пък всеки луд с номерата си казват, пък писателите са доста ненормални. Коктейл семейни неприятности, големият злодей, без който не минава нито една история и малко свеж и остър хумор, съвсем малко, но добър! За вас не знам, но при мен втората книга пристига тази седмица, леле, откачих...

     В добро настроение съм нещо, така че след кратката почивка нека видим дали сега сте готови да печелите книги!

     Този път ще подаря на един от вас „Музика на душата” на Пратчет, условията ще са малко по-различни от предните пъти. Оставете коментар под тази статия като в него опоменете мейла си. Така няма да казвам кой печели, а ще се свържа с този от вас, който съм избрала докато държа другите на тръни. Няма да ви измамя, спокойно. Ако той не ми отговори, ще избера друг. Така, че ако ще участвате хвърляйте по някое око на пощата си да не си изпуснете шанса ей така.

     Другото условие е статията да събере 11 оригинални коментара до 23:57 на 2-ри Септември. А да ви видим сега...

14:00
Спечелих София Поетики!
» ‎ ЯRсен ВасилеВ

12:44
Траклист на Fly Me To The Moon
» ‎ Последни постинги в artdnes.blog.bg

Траклист на новия албум на Rod Steward - Fly Me To The Moon, който излиза на 19 октомври, като част от мултиплатинената колекция Great American Songbook:

12:16
„Олив“
» ‎ acristaCafe

„Olive“
16 x 16 cm
маслени бои / грундиран картон
© acrista-studio

8:30
Artist of the Week — Йони Видал
» ‎ Public Republic

Интервю на Десислава Берндт с китариста и композитора Йони Видал Превод от английски: Анелия Ангелчева Йони Видал: „Влагам цялата си същност в моята музика, така че слушайте не само с ушите си, но и със сърцето си” Йони, какво означава музиката за теб? За мен музиката е комбинация от различни звуци, които запазват хармонията и колорита [...]
8:10
Седмицата – летни бури с Бертран Ръсел
» ‎ Public Republic

Мисли и афоризми на Бертран Ръсел Бъртранд Артър Уилям Ръсел (Bertrand Arthur William Russell), (1872-1970), британски математик, философ, логик Снимка: Topyti Животът е незначително, краткотрайно и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям шум, освен ако не си лично заинтересован. Снимка: shellorz Вселената може би наистина има цел, но нищо не [...]
8:09
Истинският Хосе
» ‎ Public Republic

Палми Ранчев Photo:evilerin Прекрачи встрани от асфалтовата алея и влезе сред храстите. Беше сигурен, че дори ако някой от пенсионерите по пейките му е обърнал внимание, и е забелязал бутилката с ракия в ръката му, скоро щеше да го забрави. Отпи, задържа горещата глътка в устата си. Ракия като ракия. Намери бутилката до кофа за боклук. Вече [...]

August 29, 2010
21:30
Айн Ранд и “Химн” – когато “Аз” е дума, която води до кладата
» ‎ Книголандия

    Какво става, ако думата “Аз” изчезне от речника на хората? Ако “ние” става естествено обозначаване на принадлежност, а идеята за индивидуалност е незаконна и считана за срамна и отвратителна?

    Първото впечатление от “Химн” е именно сложната конструкция на изреченията, която изключва личната гледна точка. Ето как се представя главният герой: “Казваме се Равенство 7-2521, както пише на стоманената гривна с името, каквато всички носят на лявата си китка. На двайсет и една години сме. Висок сме метър и осемдесет и три и това е тегоба, защото няма много хора с този ръст.”

   Героят е с дух на откривател, но в неговото общество няма право на избор на бъдеще – назначен е за метач. В разрез с установените и ненарушими правила решава да се влюби и по-лошо – да нарече любимата си с лично име. И така да й придаде индивидуалност. Да я отличи от масата. И проблемите започват…

   Ранд рисува утопичното общество с присъщия й пламък. Тя с лекота изтрива от лицето на планетата досегашната цивилизация и поставя на нейно място едно примитивно общество, гордеещо се с откриването на свещите. Строгата йерархия се подразбира, но само се загатва, авторката търси съвсем различно нещо – довеждането на колективистичните идеи до тяхната ултракрайност. Нещо, което прави още по-реалистично в тритомния си шедьовър си “Атлас изправи рамене”.

   Не забравяйте кога пише творбите си Ранд - „Химн” е издаден през 1938 г., между дебюта й с „Ние, живите” (1936) и „Изворът” (1943). Именно в тази плоскост трябва да погледнем към “Химн” – като апел да не се толерира крайнолявата пропаганда, а да се погледне отвъд нейните измамни картини.

   “Изток-Запад” и “МАК” предоставят възможността “Химн” да бъде чут на аудиодиск в изпълнение на Татяна Лолова, аз лично останах изумен колко различно е внушението на творбата при слушане и при четене.

    Книгата ми бе любезно предоставена от издателствата “Изток-Запад” и “МАК”.

    “Химн” може да закупите от онлайн книжарницата на издателство “МАК”.

21:25
Събота, 28.08, 18ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш Кощунствено е да загърбиш Истанбул, без да си му определил следваща среща. Затова на тръгване прошепвам в едно от ушите на акведукта, който като гръбнак преминава през най-старата историческа част на Града, точния ден и час, в който ще премина отново под него. Някога той е бил мост, по който водата е [...]

20:05
Свободният пазар и неговите врагове
» ‎ Блог за книги

Aвтор: Лудвиг фон Мизес
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Серия от лекции на Мизес, който е един от най-големите икономисти на 20 в. и изобщо. Лекциите са от 50-те години и касаят различни въпроси, които са били релевантни тогава – златния стандарт, инфлацията, международната валутна търговия, икономиката на СССР. Общо взето неща, които вече отдавна са доказани, не са нищо ново или кой знае колко интересно, дори бих казал леко разхвърляни и безцелни. Поразителното е само едно нещо…

(...)
Read the rest of Свободният пазар и неговите врагове (337 words)

CC Longanlon в Блог за книги, 2010. | 1 коментар | Aвтор и тема: капитализъм, Лудвиг фон Мизес
19:31
Туп!
» ‎ Блог за книги

Aвтор: Тери Пратчет
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Има два вида книги на Тери Пратчет. Единият вид е удивително отражение на обществото, в което живеем, иронизирано и поднесено на тепсия така, че да станат очевидни всичките му абсурди. Те са неистово смешни, когато си на 18 и неистово сериозни, когато си на 25. Такива книги стават култ и заради тях Пратчет е велик писател. Туп! е от другия вид.

(...)
Read the rest of Туп! (112 words)

CC Longanlon в Блог за книги, 2010. | 1 коментар | Aвтор и тема: Тери Пратчет, фентъзи

13:10
ЕЛЕСАР-2
» ‎ книжна трапеза

ЧАСТ ПЪРВА
ПЪТЯТ КЪМ СИВИТЕ ЗАЛИВИ

Щом зима се озъби пак
и камък пука в леден мрак,
замръзва вир, замръзва лес –
не тръгвай в Пущинака днес!
Дж. Р. Р. Толкин
“Властелинът на пръстените”

Глава първа
Юле

След топлата, благодатна есен на 861 година настана ранна и мразовита зима. Първият сняг падна още в началото на ноември и продължи да се трупа ден подир ден, докато покри полята, нивите, горите и хълмовете на цялото Графство с дебел пухкав килим. Затрупани чак до покривите, градчетата и селцата на хобитите се разпознаваха само по дългите стълбове синкав пушек, увиснали неподвижно над всеки комин в спокойния, кристално чист въздух. Беше настанал любимият за всички хобити месец пред-юле* – време за отдих и изобилна трапеза.

* Отговарящ приблизително на нашия декември.

Но докато родителите им се отдаваха изцяло на удоволствията на самостоятелни или общосъседски гощавки, излизайки само от време на време колкото да разчистят пъртината в двора и преспите около прозорците, малките хобитчета бяха навън от тъмно до тъмно. Всяко що-годе прилично баирче се превръщаше в тяхно царство за пързаляне с шейни или върху дъното на собствените панталони, за бой със снежни топки, правене на снежни тролове, въргаляне из преспите и увековечаване на собствени “портрети” чрез падане по гръб върху снега с разперени ръце. А там, където нямаше възвишения, те мъкнеха усърдно вода и си устройваха пързалки направо на улиците, без да се обезсърчават от възмутените съседи, които често засипваха с пепел лъскавите ледени писти.
Ала за хобитчетата от Голям Дълбалник на Белите ридове имаше още една зимна радост – да гостуват в ранните вечери на стария пощальон Арвиболд Многознай.
Загубил цялото си семейство през страшната Година на Сянката, старият Арвиболд обичаше безумно децата, а те, усещайки инстинктивно неговата искреност, му се отплащаха със същата привързаност. Не минаваше ден, без поне десетина от тях да му гостуват – напролет и лете се събираха под високия бряст в задната градина, а през есента и зимата идваха на печени кестени в дома му, край камината. Макар и не твърде заможен, Арвиболд не жалеше угощенията за своите многобройни гости. Но не скромните лакомства привличаха тълпите от хобитчета, а неизчерпаемите приказки, предания и увлекателни истории, които старият пощальон знаеше със стотици. Насядали край буйния огън, малките гости го слушаха със зяпнали уста и сякаш се пренасяха в някакъв друг свят, изпълнен с чудеса и вълшебства. На неизменен успех се радваше любимата приказка за добрия трол, който месел погачи и всевъзможни сладкиши за своите приятели. Щом историята започнеше, хобитчетата почваха възторжено да се въртят на трикраките табуретки, а към края не издържаха и подхващаха в хор заедно с разказвача:

На Стария трол по вратата заблъскаха,
завикаха заедно всичките:
“Погачи, о, молим те, вкусни и лъскави
за нас да омесиш ти искаме!”*

* Откъсът е от стихотворението на Толкин “Лакомника Пери”, превод на Невена Кръстева.

Често обаче историите на Арвиболд бяха мрачни и страшни – за Берен Едноръки и чудовищния вълк Кархарот; за малкия отряд стрелци на храбрия хобит Вавелукс, които се сражавали заедно с кралската армия срещу злия чародей от Ангмар; за страховитите ходещи дървета от Старата гора отвъд Брендивин и още безброй предания и легенди от древни времена. Сред звънтящата тишина малките гости слушаха прехласнати глухия, леко дрезгав глас на разказвача, и нерядко се случваше да подскочат от страх, когато в огнището изгърмеше пукнат кестен. Времето като че спираше и никой не усещаше кога е отминал краткият зимен следобед. Навън падаше блед теменужен здрач, сетне настъпваше мразовита нощ и в небето изгряваха хладни елмазни звезди, а долу, по склона на Белите ридове, грейваха като техни отражения топлите светлинки на безброй кръгли прозорчета.
Тия дълги вечери в уютната, топла стая край разпаленото огнище, сякаш нямаха край. Ала когато очите на най-малките почнеха да се затварят и тежкият бронзов звън на стенния часовник отмереше десет часа, старият Арвиболд прекъсваше поредната история и обявяваше:
- За днес стига толкова. Бягайте си по къщите.
Строгата повеля неминуемо биваше посрещната с буря от протести, дори от страна на задрямалите дребосъци. Но тъй като пощальонът не приемаше никакви възражения, хобитчетата се примиряваха с перспективата да изчакат до утре, надяваха шапки, палта, шалове и ръкавици, пожелаваха на Арвиболд лека нощ и тръгваха вкупом да се прибират по улица Пощенски ями, като зяпаха с интерес наоколо.
А за зяпане имаше доста, защото това бе най-представителната улица в Голям Дълбалник. Изградена върху малка рътлинка високо на склона на Белите ридове, тя предлагаше една рядка възможност – смяловете да имат преден и заден двор. В горния й край бяха Кметството, Дома на матомите и Пощенската кантора (заедно с жилището на главния пощальон); следваха домовете на седмина от най-заможните хобити в града, и накрая идваше кръчмата “Трите пътя”, разположена точно на кръстопътя за Язови бърлоги и Малък Дълбалник. За разлика от заведения като “Последната халба” или “Трънката и лисицата”, в “Трите пътя” идваха само солидни, уважавани хобити, чието мнение тежеше в целия град и околностите, а беседите край масивните дъбови маси обикновено се отличаваха с благоразумие, сдържаност и дълбокомислие.

Не такъв обаче бе разговорът в тази късна вечер на последния ден от годината. И навярно достопочтеният пощальон би бил много учуден, ако можеше да узнае, че тъкмо той е станал причина да се разпалят страсти в това реномирано заведение.
Всичко започна от една небрежно подхвърлена реплика, която изигра ролята на искра в купа слама. Докато тъпчеше лулата си с изобретената лично от него смес от мащерка, риган и ситно счукана букова шума, кметът Уилифраст Къртокоп разсеяно сподели:
- Не ще и дума, много поздравителни картички ми се натрупаха за празника тая година. Лично ги броих по пладне: точно сто осемдесет и седем бройки, а може и следобед да е пристигнала още някоя. Чудя му се на стария Арвиболд как ли насмогва. Здрави нозе иска професията на пощальон, а пък неговите годинки хич не са малко, ще знаете.
- Мене ако питаш, кмете, време му е вече да се оттегли – обади се кръчмарят Тод Подсладидънер иззад тезгяха, където точеше халба светло пиво.
- Тъй, тъй – подкрепи го от любимото си място до огнището дядо Дигнилист. – Дето се вика, всичко си има край, само наденицата има два края.
И след като изчака да види как всички одобриха с кимване тази мъдра мисъл, той на свой ред извади лулата си.
- Право думаш, старче – обади се отново кръчмарят. – Тая работа е за млад, енергичен хобит, дето да може по цял ден да търчи по Ридовете, а не да си седи у дома на топло и да мъти главите на дечурлигата с разни небивалици.
Този път репликата му бе посрещната малко по-хладно. Не че присъстващите не бяха съгласни. Старият Арвиболд определено имаше нужда от млад помощник и историите, които разправяше на малките хобитчета, определено излизаха извън рамките на благоразумното – с всякакви там елфи, вълшебници, Големи хора, тролове, магии и приключения, моля ви се! Но от друга страна в душата на всеки от тях, макар и съвсем слабо, тлееше споменът за далечните зимни вечери, прекарани край камината на някой подобен вуйчо-чудак, чиито нелепи (както им се струваше сега) истории разтваряха вратите към забравени днес светове на вълнуващи чудеса. И за да не разбуждат отново този сладко-мъчителен спомен, който глождеше като трънче в петата, те предпочитаха да избягват всякакви разговори, насочващи към него.
- Недейте да го мислите стария Арвиболд! – отсече малко раздразнено Алф Мишеход, собственик на въжарска работилница, уважаван в цялата Западна околия. – Има си кой да му помага. Младият Галдо е хобит на място, бих рекъл аз, а като поулегне, ще стане пощальон за чудо и приказ. Още отсега върши половината работа на Арвиболд, а и пипето му сече здравата. Кой измисли пощенския печат, а?
За момент в кръчмата настана мълчание, нарушавано само от пращенето на пламъците в камината. Доводът беше железен и на нито един здравомислещ хобит дори не би му хрумнало да спори. Кръчмарят обаче преглътна с усилие, пое си дълбоко дъх и пренебрежително отсече:
- Чудо голямо, измислил някакъв си печат! Че кому е нужен тоя печат? Само излишни разправии според мен.
- А-а-а, не е така! – възрази убедено дядо Дигнилист. – Ами че нали ако няма печат, всеки може да тръгне да разнася писма както си иска.
Всички присъстващи заклатиха глави и замърмориха, ужасени от подобна перспектива, а Алф Мишеход дори боязливо надникна през прозорчето, сякаш очакваше всеки момент по улица Пощенски ями да се зададе фалшив пощальон с цяла камара писма без печати.
Спорът навярно щеше да приключи дотук, ако кметът Уилифраст Къртокоп не бе добавил с добродушна задявка:
- Знаем какво ти е на душата, Тод, ама няма да те огрее. Не става за пощальон твоят дангалак и толкоз. То не е само да лапаш на чуждите трапези, трябва и малко ум за тая работа.
- А пък ти, кмете – отвърна ядосано Подсладидънер, – си гледай кръглите зъби, вместо да се месиш в чуждите работи!
Обстановката в кръчмата мигновено се нажежи, защото темата за кръглите зъби бе едно от най-болните места на кмета. Преди години той се бе сдобил от един пътуващ търговец с бастун от странно черно дърво с кръгла костена топка на върха. Търговецът уверяваше, че това било зъб от земеслон и гордият Къртокоп побърза да се похвали из целия Голям Дълбалник с новата си придобивка. Хобитите обаче благоразумно отказаха да повярват, че на света може да съществува животно с кръгли зъби и кметът стана за присмех на цялата Западна околия. Тъй като бе надарен с непоклатимо упорство, той продължи да си носи бастуна, но подигравките зад гърба му, макар и пооредели, така и не секнаха окончателно.
Засегнат на чест, Уил Къртокоп по стар навик прибягна към най-сигурния си аргумент в подобни спорове. Като размаха застрашително из въздуха въпросния бастун, той запита:
- А ти, Тод Подсладидънер, искаш ли да разбереш как хапе зъб от земеслон?
Между двамата вече започваха да прехвърчат искри и не се знаеше как би могла да завърши свадата, ако дядо Дигнилист не бе подхвърлил дипломатично:
- Абе, чудя му се на това момче откъде изникна по нашия край. Не е тукашно, а и не съм чувал да има роднини около Ридовете.
Сблъсъкът тутакси бе забравен, защото нито един хобит не е в състояние да устои на разговор за произход, потекло и роднини. Не че някой в кръчмата не бе чувал печалната история на младия Галдо, но всички бяха готови да я изслушат отново до най-дребни подробности.
- Чакай, дядо, сега ще ти обясня… – започна Уил Къртокоп.
- Прощавай, кмете, ама аз знам по-добре от теб – прекъсна го дърводелецът Хоб Бърлогсън. – С момчето сме от едно село и баща му, дето се вика, ми е дал хляба в ръцете. Добър човек беше Гордо Бързолък, много го уважаваха в Малък Дълбалник, а и из околните села му се носеше славата. Освен това беше от стар род. Разправят, че един негов далечен прадядо участвал в битката срещу злия чародей от Ангмар. Голяма челяд имаше, все възпитани и трудолюбиви деца. Аз чиракувах в неговата работилница, та ги знаех всичките и рядко се е случвало майстор Гордо да се скара на някого. А и за госпожа Хортензия само хубави думи мога да кажа. Въртокъщница беше, клетата, и имаше златно сърце. Като ги погледнех двамата с майстор Гордо, все си виках, че са от онези двойки, дето им е писано да доживеят до дълбока старост и да си отидат в един и същи ден. Ама, както казват старите хора, никой не знае какво ще го сполети. Нали я помните онази година…
За миг гласът му заглъхна и откъм сенките из ъглите сякаш повя зловещ хлад, пронизващ до костите с неприсъщо за Графството чувство на ужас и безнадеждност. Хобитите тревожно приведоха глави и хвърлиха наоколо боязливи погледи, сетне бавно въздъхнаха от облекчение, виждайки само познатите дъбови маси.
- Помним, помним – бързо изрече Алф Мишеход. – Карай по-нататък.
Хоб Бърлогсън помълча, търсейки изтърваната нишка на спомена, сетне продължи с бавен, унесен глас:
- Отидоха си тогава и майстор Гордо, и госпожа Хортензия, и цялата им челяд. Седнали една вечер да се нагостят с гъби… и тъй ги намериха на другата сутрин около масата. Само малкият Галдо се отърва, щото го бяха сложили да си легне по-рано. Голяма трагедия, казвам ви. Съвсем невръстен остана кръгъл сирак, без друг роднина освен дядо си по майчина линия – нали го знаете, стария билкар Зак Остролистник от Малък Дълбалник…
- С него сме далечни роднини – побърза да вметне с известна гордост дядо Дигнилист. – Родът Старолистови има клонове из цялото Графство и трябва да ви кажа…
- Чакай да довърша – прекъсна го Бърлогсън. – Остана, значи, горкото дете кръгъл сирак и дядо му трябваше да го вземе при себе си на пчелина. На много неща го научи Зак, ама нали знаете какви са момчетата като поотраснат. Стана му скучно в онова малко село, все търсеше нещо по-интересно и много се радваше, когато Арвиболд идваше на гости при дядо му. Тъй де, пощальон от големия град, при това не какъв да е, а такъв, дето знае цял куп старовремски истории. И ето че един ден нашият Арвиболд рече на Зак: “Слушай, защо не дадеш това момче при мен да се учи за пощальон? Уважаван занаят е това, пък и иска млади, пъргави нозе, тъкмо като на твоя Галдо”.
- Е, на това му викам аз нахалство! – вметна троснато Тод Подсладидънер. – Да си търси чирак из затънтените села, вместо да избере някой млад тукашен хобит! – Той помълча малко, сетне в рядък пристъп на откровеност призна: – Ама и моят Кларентин си е за бой. Ушите ще му скъсам, ако разбера, че пак се мъкне с онзи Галдо.
И като се обърна към масата да нареже още малко наденица, той промърмори замислено:
- Абе, къде се затри големият нож?…

Почти същите думи прозвучаха като ехо в другия край на улицата, където трима млади хобити се бяха свили в сенките под един страничен прозорец на Дома на матомите.
- Къде е големият нож? – прошепна дрезгаво най-високият от тримата и безспорен предводител на групата, Мирто Търнокопсън.
- Тук е, тук е! – бодро отвърна Кларенс Подсладидънер и се потупа по пазвата. – Още следобед го задигнах от моя старец.
Мирто го перна по главата и очите му сърдито просветнаха между ниско нахлупената шапка и широкия шал, с който бе закрил половината си лице като същински разбойник.
- По-тихо, тикво зелена! Ей къде е кметството. Ако те чуе старият Уил Къртокоп и изскочи със земеслона, не знам къде ще се дяваш.
- Няма, няма! – увери го Кларенс със същия бодър тон. – Той сега седи в “Трите пътя” и няма да си тръгне по-рано от час.
- Не се препирайте бе, момчета – подметна плахо Галдо Бързолък, като се озърташе през прелитащите редки снежинки. – Дайте по-бързо да свършваме, че вижте кое време стана.
- Дадено – съгласи се веднага кръчмарският син. – Хайде, повдигнете ме.
- Ще те повдигнем, ама друг път – възрази Мирто, удържайки желанието да го перне повторно. – Я се виж каква си върлина! Заставай до стената и подложи ръце. Галдо ще се качи, той е най-лек. Дай му ножа.
- А-аз ли? – заекна слисаният Галдо.
- Ами да – потвърди Мирто. – Ти си най-лек. Какво толкова? Влизаш, грабваш каквото трябва и додето се усетиш, вече си вън. Действай!
Галдо усети как го побиват тръпки. Досега бе приемал начинанието като забавно, макар и малко рисковано приключение, но сега го виждаше в съвсем друга светлина – като едно от ония редки нарушения на закона, с които хобитите не си поплюваха. И то нарушение на закона, в което щеше да изиграе главната роля.
Но нямаше време за възражения. А и втренчените погледи на другите двама просто не му оставяха път за отстъпление. Кларенс измъкна ножа от пазвата си и го пъхна в ръцете му, после опря гръб на стената под прозореца, леко подгъна колене, намести се по-стабилно и преплете пръсти пред корема си. С чувството, че някой друг върши всичко това вместо него, Галдо стъпи с десния крак върху дланите му, усети как Мирто здравата го побутна изотзад и изведнъж излетя нагоре. Стъклото на прозореца се озова току пред лицето му. С треперещи от вълнение пръсти той пъхна ножа между долния перваз и черчевето. Изпървом острието заяде, после хлътна до край; Галдо натисна настрани, усети съпротива, натисна по-силно и чу как щракна прозоречното резе. Подхвана ръба, напъна нагоре и рамката се вдигна със скърцане, което навярно бе съвсем тихо, но сякаш отекна чак до другия край на улицата.
Младият хобит дълбоко си пое дъх, подири опора с левия крак (“Не ми стъпвай на главата!”, възмутено изпъшка под него Кларенс), опря корем на перваза, напрегна длани и се прекатури в сенките отвъд.

Причината за противозаконното начинание на Галдо и неговите приятели се криеше в един отколешен хобитов обичай. По традиция през нощта на празника Юле младите хобити обикаляха по къщите и чифлиците да раздават подаръци и да прогонват “злите сили”. Обикновено подаръците се оказваха никому ненужни матоми, а в “злите сили” никой не вярваше, но стопаните обичаха посещенията на юленарите и им се отплащаха щедро с гевречета, курабийки, захаросани ябълки, питки с ким, резени баница и прочие благини.
През последните три години отрядът на Мирто Търнокопсън, в който участваха Кларенс, Галдо и още неколцина приятели, жънеше неизменни юленарски успехи из цял Голям Дълбалник. Сегашният празник обаче пристигна с една ненадейна и гибелна катастрофа.
Както е редно, юленарите започваха подготовката си отрано – още от лятото събираха даровете, приготвяха си тояги, които в навечерието на празника украсяваха с венци от зелени елови клонки… и разбира се, избираха подходящ костюм за “злата сила”. В групата на Мирто всичко изглеждаше наред – до сутринта преди празника, когато фаталната новина се стовари като гръм от ясно небе.
Бяха се събрали в пощенската кантора (старият Арвиболд бе излязъл да разнася поздравителни картички и нямаше кой да ги смущава). Мирто Търнокопсън огледа петимата от отряда си и с деловит тон започна проверката на инвентара:
- Торби?
- Налице – звънко отвърна Галдо. – Още миналия месец ги уших от стари пощенски чували.
- Подаръци?
- Всичко е готово у нас, под сайванта – гордо рапортува най-младият юленар Халфи Гнездобер. – Днес следобед двамата с Галдо ще ги наслагаме по торбите.
- И гледайте да не ми сложите само матоми както миналата година! – строго предупреди Мирто. – Добре, продължаваме. Тояги?
- Вече ги украсих – съобщи дребният Понто Забързак. – Много хубави станаха.
- Ще видим – кимна Мирто и завъртя глава към Кларенс. – Доспехи?
Мълчание. Из пощенската кантора натегна оная особена тишина, която безпогрешно вещае идването на някаква небивала катастрофа.
- Доспехи? – повтори тревожно Мирто.
Всички бяха отправили погледи към кръчмарския син. Той смутено пристъпи от крак на крак, облиза устни, изкашля се и с усилие измънка:
- Ами… ъ-ъ-ъ… такова… няма ги.
- Няма ги? – повтори с недоумение Мирто. Гласът му стана заплашителен. – Как тъй ги няма? Казвай веднага, делво кръчмарска!
При други обстоятелства Кларентин не би простил никому подобно заяждане с достойния му произход, но сега само наведе глава, сякаш проявяваше особен интерес към кръговете, които чертаеше по пода с върха на палците си.
- Ами аз, момчета… разбирате ли… нали ми ги дадохте на съхранение…
Той се озърна с надеждата да срещне разбиране и съчувствие, но в очите на цялата група нямаше нищо друго освен хладно очакване на вестта за поредната му дивотия. Кларенс въздъхна и тъжно призна:
- Бях ги скрил на сигурно място, в мазето зад бъчвите. Отивам снощи да проверя, а от тях няма и помен. Попитах стария, пък той рече, че още през есента ги намерил и ги продал за старо желязо на джуджетата от Сините планини.
Този път в мълчанието на хобитите нямаше нищо друго освен униние и безнадеждна покруса. Кръчмарят Подсладидънер им бе нанесъл непоправим удар. Какво ти юленуване без “зла сила”? За такова мизерно представление стопаните и мухлясал геврек нямаше да дадат. А “зла сила” без доспехи и страховит меч би била като баница без плънка или халба прокиснала бира – с две думи, нещо недостойно за празника и противно на всяка хобитова душа.
- Ония от дружината на Фалто Зеленак използват кожи – плахо подхвърли Халфи. – Да направим и ние като тях.
- Глупости! – сопна се Мирто. – Зла сила е това, не някакъв си язовец или мечок, да речем. Не, доспехи ни трябват на всяка цена! Мислете, момчета! Откъде можем да намерим доспехи?
Всички, дори и виновният Кларенс, усърдно направиха замислени физиономии. Не ще и дума, въпреки дългите векове на мир и покой, в Голям Дълбалник все още можеха да се намерят доспехи – обикновено закачени над камината, а понякога и някой ръждив меч висеше до тях, или пък стърчеше войнствено от поставката за чадъри. Но издирването на подобни антики, измолването им от собственика и пригаждането им за юленарски цели би изисквало време, с каквото малката дружина не разполагаше. Доспехите им бяха потребни незабавно – още тази вечер, или празникът се проваляше най-позорно.
И в този момент, без дори да подозира как само с няколко кратки думи променя целия си живот до неузнаваемост, Галдо изрече:
- Аз знам къде има доспехи.

Сам съм си виновен, помисли Галдо, докато се надигаше от пода и хвърляше поглед наоколо. Кой ме би през устата да споменавам за Дома на матомите? Все някак щяхме да изкараме празника и без доспехи, а сега… Право казваше дядо, бързата приказка е като пчелен рояк – изпуснеш ли го веднъж от кошера, върви го гони после.
Големият сумрачен смял, изпълнен с неясни купища вехтории, приличаше на драконова бърлога и Галдо усети как неволно го полазват студени тръпки. На дневна светлина тия вещи, трупани тук от поколения пощальони, навярно изглеждаха колкото странни, толкова и жалки в своята непотребност. Но сега, сред мрака на зимната нощ, от тях се излъчваше някаква особена, заплашителна тревожност, натрупана заедно с вековния слой прах. Право пред него стърчаха дръжките на ръчна количка, попаднала тук неизвестно защо. В нея бяха натрупани прашни фигурки от дърво, стъкленици с незнайно съдържание, картон с набодени по него пеперуди, рог от елен, скъсан колчан за стрели (Галдо го отдели настрани) и нещо, което му заприлича на рогат шлем, но при по-внимателен оглед се оказа ръждясал чайник без дъно.
Той завъртя глава. Сенките криеха купища безформени, тайнствени предмети, които при по-внимателно вглеждане се оказваха какво ли не: чадър от пожълтяла дантела (ама че щуротия, такова нещо не би опазило притежателя си от дъжд и половин минута), пукнати медни чинели, огърлица от грижливо пробити речни камъчета, нещо кръгло и усукано от ковано желязо, проядена от молци жилетка, градинарско гребло с няколко липсващи зъба, череп от неизвестно горско животно, грозд лилави кристали…
Ненадейно облаците навън се разкъсаха, един лунен лъч проникна през прозореца и Галдо зърна право пред себе си нечия зловещо опулена физиономия. Всъщност нямаше нищо страшно – това беше просто портрет на знаменития Бандобрас Тук в онзи пословичен момент, когато според легендата успял да повдигне кон – но незнайният художник се бе постарал здравата. Легендарният герой гледаше тъй заплашително, а рошавите му бакенбарди стърчаха тъй страховито, че младият хобит уплашено отскочи назад, препъна се в нещо и едва не падна.
Погледна зад себе си. Отблясък от лунния лъч трептеше в мътно зеленикаво стъкълце върху нещо черно, плоско и леко извито. Галдо се приведе, присви очи… и не повярва на късмета си. На пода лежеше нагръдник – вехт, почернял от мръсотия нагръдник без ремъци, нащърбен от едната страна. По нащърбеното място ръбовете изглеждаха неправилни и удебелени, сякаш някога ги бе разтопил мощният огън на ковашка пещ. Галдо въздъхна. Находката му се струваше отблъскващо грозна и това впечатление само се засилваше от зацапаното зелено стъкълце, закрепено отпред. Но пък от друга страна – нали точно това търсеха, доспехи за зла сила. Нямаше и капка съмнение, че който си сложи подобно нещо, моментално ще заприлича на орк. (Не че някога Галдо бе виждал орки, но според думите на стария Арвиболд те бяха най-грозните и противни твари на тоя свят.)
Е, задачата беше свършена наполовина. Той протегна ръце, пръстите му докоснаха изцапания нагръдник… и в този миг се случи нещо странно, необикновено и страшно. Сумрачният смял изчезна, в очите на хобита грейна дневна светлина, замъглена от сивите пушеци на пожарища. Сякаш от много високо зърна голи, безплодни планини, по чиито склонове като мравки пъплеха многохилядни армии. До ушите му долетяха звън на оръжие и приглушени крясъци на ярост и болка, сетне право пред него изникна озъбената грамадна муцуна на страховит черен дракон, от която насреща му бликна огън.
Ужасното видение трая само секунда, но Галдо бе тъй изплашен, че дъхът му спря и не изпусна нагръдника само защото пръстите му се бяха вцепенили. Още малко стоя като вкаменен, после трескаво изхвърли навън нагръдника, отчаяно се озърна за шлем, но не видя нищо друго освен продънения чайник, махна безнадеждно с ръка, метна чайника през прозореца и изскочи подир него.

Тази вечер безметежната атмосфера в “Трите пътя” така и не се възстанови. Наистина, разговорът за потеклото на Галдо Бързолък донякъде разреди напрежението (накрая дядо Дигнилист се впусна в толкова пространни обяснения за рода Старолистови, че всички престанаха да да го слушат), но къчмарят и кметът продължаваха да си разменят неприязнени погледи. Накрая Уил Къртокоп стана от масата, взе си бастуна, грижливо си върза дебелия вълнен шал, плетен от скъпата му Фуксия, и се отправи към къщи, където навярно вече го чакаше празничната трапеза.
Някъде към средата на улица Пощенски ями насреща му се зададоха трима млади хобити. Най-дребният крачеше умислен зад другите двама и мъкнеше някакво почерняло от мръсотия желязо. Приятелите му обаче дотолкова се бяха увлекли в разговор, че дори не забелязаха кмета.
- … по-бързо, че Халфи, Понто и Мунго сигурно са измръзнали да ни чакат – подканяше единият, в когото Уил разпозна кръчмарския син Кларенс Подсладидънер.
- И да бързаме, и да не бързаме, все тая – отвърна кисело другият. – Дружината на Фалто Зеленак вече ни е изпреварила. Сега те ще си пълнят торбите, а ние има да обираме огризките. Най-добре да отскочим до някое близко село. Ще ги смаем с нашето представление.
Ех, младост, младост, усмихна се с умиление Уил Къртокоп, докато разговорът им заглъхваше зад гърба му. В паметта му изплуваха спомени за юленарски песни, тояги със зелени венци, пълни торби и богати трапези. А мисълта за трапеза го накара да ускори крачка и докато минаваше покрай Дома на матомите, той изобщо не забеляза, че единият страничен прозорец зее широко разтворен, а снежинките вече затрупват следите под него.

8:35
Иван Димитров: “Не пиша биографична проза, но това не означава, че не се опитвам да пиша откровено”
» ‎ Public Republic

Интервю на Галя Младенова с Иван Димитров Иван Димитров е роден на 17 септември 1983 г. Има бакалавърска степен по Българска филология и магистърска степен по Културна антропология. Автор е на художествени и журналистически текстове в списанията “Егоист”, “EGO”, “Едно”, “Капитал Light”, “Интро”, “Една седмица в София”, в. “39 грама” и др. През 2009г. печели [...]
8:30
апартаментът
» ‎ Public Republic

Антина Златкова Photo: racheocity кухнята патладжанената ти рокля дъха на мащерка и зехтин следобед френски шансони зелената кухня те усмихва с плитките чесън и китката розмарин в мачканата коприва и пръстените тави лъхваш ментово не готвиш яхния а ме опиваш в дъхав зехтин дневната денят ти умира между стените в бордо запъхтяни от дим и канела старите филми и нина симон котката казваш заради мене избяга или съседката с бегониите я взела искаш да учиш френски да свириш на саксофон колко си хубава с бялата рокля обсебваш [...]
8:05
Измама
» ‎ Public Republic

Анна Аркадиевна Photo: linh.ngân Хрус. Хрус. Мляс. Мляс. Мляс. Колко отвратително. Звукът на трошащото се между зъбите кашу отеква във всяка кост от черепа й. Защо е толкова дразнещо?! Хрус. Мляс. Поглежда мъжа си – не прави нищо по-различно от друг път, просто дъвче ядки пред телевизора. Тя не чува нито музиката, нито говора от екрана – [...]

August 28, 2010
22:11
Solitary Man (Самотник)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Самотник (Solitary.Man.2009.BRRip.XviD.AC3-SANTi). Понякога на мъжете, преминали 60-те, им се отдава да водят живот като на 19 годишни... не на всички и с променлив успех. На някои изпълненията на стария играч (Майкъл Дъглас) ще се стор...

20:12
Петък, 27.08, 17-ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш За повечето домакини от улицата, на която се намира квартирата ми, и петъчният ден точно както всички останали дни от свещения месец Рамадан започва в три през нощта, когато ги събужда думкане на преминаващ под прозорците им тъпан – сигнал, че трябва да се захванат с подготовката на закуската „сахур”, след която [...]

20:00
Книги за боклука
» ‎ Книголандия

   Днес трябваше да пиша за новата книга на “Изток-Запад” и “МАК” – “Химн” на Айн Ранд, но една тъжна находка промени намеренията ми. Утре ще четете как имагинерното колективистично общество смазва индивида. Днес ще ви кажа как реалното общество около нас решава, че книгите са за боклука.

   Да, намерих тези три книги върху една кофа за боклук. Наредени една върху друга, те стояха гротескно стихнали, сякаш нахвърляни трупове един върху друг в общ гроб. Книгите не заслужават да се редят легнали. Те трябва да са изправени една до друга, в стройни редици. Живи.

    Дотам ли я докарахме? Знам, че хиляди книги се изхвърлят на вторични суровини за жълти стотинки. Не е водещо желанието за печалба. Просто за мнозина книгите пречат. Те са излишно наследство от предишни поколения. Тези трите сигурно са били заклеймени като “комунистически” според годините им на издаване (1971, 1972, 1983). Но не са – това са три класики, издадени с хубави, твърди корици, без излишна пазарноориентирана шарения по тях.

   И трите са по-стари от мен, а две от тях с доста. Не ще да са четени доста, напълно запазени са. Не знам каква е била съдбата им, едва ли ще науча.

   Знам едно. Мястото им не е върху кофата за боклук. Нито в нея. Мястото им е в библиотека. И в ръце и пред очи. Ако има ум и сърце, които да ги оценят.

   Преди седмица приютихме у дома две изхвърлени кученца, на които не съумяхме да намерим стопани. Сега обаче намерих книги-сирачета, които са попаднали на точното място. При мен, в моята библиотека, която ще стане дом за тях.

   Ще ги прочета скоро. Сигурно има причина точно аз да ги намеря.

   А този, който ги е изхвърлил… съжалявам те.

8:22
Да
» ‎ Public Republic

Антон Баев Photo: claudiogennari Свободата не ме прави по- свободен. Правдата не ме прави по- справедлив. Любовта не ме прави по- добър. И все пак. Въпреки това. Все още. Свободата! Правдата! Любовта! Първата интернет публикация на текста е в Public Republic
8:11
Любов към природата и политиката[1]
» ‎ Public Republic

Морис Фадел Когато се занимаваме с нашите изказвания, често мислим какво и как се твърди в тях, но никога или твърде рядко обръщаме внимание на казването. Какво значи да видиш в изказването казването? Значи да се обърнеш към носещата основа на изказа, към онова, което го прави възможен, благодарение на което той се осъществява. Но [...]

1:18
Roger Shah - Magic Island - Music for Balearic People Episode 120 - 27.8.2010
» ‎ Българският блог за транс музика

Roger Shah стартира новото си радиошоу "Magic Island - Music for Balearic People". То е с продължителност 2 часа - първият час час звучи по-трансърско, а във вторият час звучат по-дълбоки и създаващи настроение песни от Balearic стилът . DJ Shah се е доказал като успешен продуцент, създавайки по-спокойни песни. Самият Shah описва музиката си като Balearic-чна, защото е много емоционална и "лятна". Ако трябва опишем структурата на музиката му то тя се състои от китари с променлив характер, tribal бийтове и транс звуци. Радиошоуто се излъчва по онлайн радиото Digitally Imported.

Tracklist
1st hour:
1.pedro del mar ft ridgewalkers - tears of the dragon (mike foyle remix) [magic island]
2.sound quelle - sedy (magnet remix) [andromeda]
3.pluton & b-fairy - rainbow (rene ablaze remix) [redux]
4.oceanic - second sight (original mix) [tcd]
5.proyal - intuition (original mix) [terminal 01]
6.vascotia - verano 2010 (sean tyas remix) [enhanced]
7.running man - revelation (original mix) [silent shore]
8.oliver v & shokey - after rain comes the sunlight (shokey remix) [silent shore]
9.sebastian sachov - proper line (paul miller remix) [music en route]

2nd hour:
10.roger shah pres sunlounger ft inger hansen - breaking waves (album mix) [magic island]
11.dinka - elements (edx's 5un5hine remix) [unreleased]
12.eddie thoneick & erick morillo - nothing better (an21 & max vangeli remix) [sublimal]
13.andrew bayer - the taxi driver (original mix) [anjunabeats]
14.amir atme - the outsider (dennis sheperd remix) [proxoz]
15.the temper trap - sweet disposition (axwell & dirty south remix) [infectious]
16.felix da housecat - thee anthem (eric prydz remix) [pryda friends]
17.michael angelo & solo - everything we said goodbye (dub mix) [high light]
18.rozza pres gallagher - lost in time (jpl remix) [alter ego]

Download Fileserve.com

1:14
Аrtnewscafe представя Young & Bulgarian 2010
» ‎ Public Republic

От 17 август до 17 септември ще се проведе фотографската изложба на Брита Пиментел в artnewscafe в град Пловдив Темата на проекта “Young&Bulgarian” 2010 е провокирана от първото посещение на Брита Пиментел в България през пролетта на 2009 година. Любопитството й към това какви са младите българи вдъхновява проекта й за фотоизложба. Около година по-късно идеята [...]

August 27, 2010
23:02
Trance Around The World #335 - with Above and Beyond, guest Passive Progressive - 27.8.2010
» ‎ Българският блог за транс музика

Trance Around the World (често съкращавано TATW) е името на седмично радио шоу хоствано от транс диджеите Above & Beyond. Шоуто е във формата на двучасов микс излъчван директно от студиото на Above & Beyond в Лондон всеки петък от 21:00 часа. Всяко излъчване включва два трака като Web Vote Winner и Record of the Week също и записан сет от гост DJ (Guest Mix). Anjunabeats Radio е станцията, по която се излъчва шоуто. Всеки епизод може да бъде чут на живо в сайта на Trance Around The World (тук) и също така има възможност да преслушвате последното шоу.

Tracklist
1. Arty "Twilight Tonight" [Arty Remode] (Enhanced Progressive)
2. Audien "Eleven Eleven" [Tom Fall Remix] (Enhanced Progressive)
3. BT & Andrew Bayer "The Emergency" [Today Is The Day Mix] (Nettwerk / Black Hole)

Record Of The Week
4. Oliver Smith "Chordplay" (Anjunabeats)

5. Dennis Sheperd "Left Of The World" [Mike Shiver's Garden State Dub] (Euphonic)
6. Duderstadt "Stranded in NYC" [Original Mix] (Anjunabeats)
7. Arty "The Wonder" (Anjunabeats)
8. Super8 & Tab feat. Jan Burton "Empire" [Lovetone Remix] (Anjunabeats)
9. Ummet Ozcan "Arcadia" [Original Mix] (Doorn)
10. Adam Nickey "Altara" (Anjunabeats)
11. Jaco "Beautiful Days" [Juventa Remix] (Enhanced)

Web Vote Winner
12. 7 Skies "Sushi" (Anjunabeats)

13. Bram "Aquamarine" [Vullcan Remix] (Neuroscience Deep)
14. Joonas Hahmo "Mojito" [Original Mix] (Hahmo Recordings)
15. Zoo Brazil feat. Rasmus Kellerman "There Is Hope" [Daniel Kandi's Progressive Mix] (Black Hole)
16. Stephen J. Kroos "Mnenosyne" (Anjunadeep)
17. Schodt feat. Aida Fenhal "White Tiger" [Matt Lange Remix] (Silk)

Passive Progressive Guestmix
1. Moving Mountains "Bottom Feeder" (Deep Elm)
2. The Soldier Thread "Rock N Roll" [Passive Progressive Remix] (CDr)
3. Ellie Goulding "Starry Eyed" [Max Vangeli & AN21 Remix] (CDr)
4. Sebastian Ingrosso "Laktos" (Refune)
5. Passive Progressive feat. Jonathan Mendelsohn "My Own Demise" (CDr)
6. Person L "Wooden Soldiers" [Passive Progressive Remix] (CDr)

Download Fileserve.com

20:43
Leaves of Grass (Трева?)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Трева (Leaves Of Grass.2009.DvdRip.Xvid {1337x}-Noir). Както се казва в някои по-претенциозни кинокритики "истински tour de force by Edward Norton".

20:34
“Пътешествие по Екватора” – обиколката, която си заслужава
» ‎ Книголандия

      Съвсем спокойно мога да кажа, че това бе една от най-интересните книги, които съм чела през живота си. Експедицията или пътуването, или както щете го наречете на Майк Хорн по екватора ме караше почти да осъмвам и да се превивам над книгата от умора три нощи подред. Имаше моменти, в които очите ми толкова натежаваха и напълно се затваряха, но просто не можех да спра. Исках да знам, исках да видя, да почувствам края.

     Историята е кратка и по-скоро наситена с описания и факти отколкото напразно бръщолевене. Това те държи непрекъснато, хваща те в силните си ръце и не те пуска до самият край. Имаше много неща в нея, от които си нямам абсолютно понятие. Описанието на лодката и платната, и плаването, въжета и катерене, все неща, от които нищичко не разбирам, но нито за момент не успяха да ме отдалечат от историята, напротив, не мисля, че бих се справила без тях.

     Това не е една от първите експедиции на Майк Хорн, разрових се за него и се оказа, че е тип, който е решен да покорява. Но е истина, че точно след тази следват повечето му завоевания, до ден днешен той продължава да прави подвизи. За тях можете да научите на сайта му, който лично за мен е малко неориентиран и едва се справих по отношение на намиране на по-старите му експедиции. В сегашен план дори можете в реално време да виждате къде е той благодарение на екипът му.

     Още по-изумително е това, че в повечето ситуации, с които той се сблъсква му липсва абсолютно всякакъв опит. Дори когато се среща с картелите на кокаин успява да се измъкне, а накрая дори печели и подкрепата им, минава през много воюващи страни където го закрилят държавни глави или войници дори, няколко пъти бива арестуван, няколко пъти се сбогува със сериозни пари. Доста пъти се разминава точно на косъм, понякога дори му се налага да пристъпва законите, за да оцелее. Непрекъснато му се случват пагубни неща, сякаш всичко е против него, но той ги преодолява с пълната идея, че започнал веднъж, няма друг изход освен смърт.

     Мотото на Майк ("The impossible exists only until we find a way to make it possible"), което той следва неизменно го прави абсолютно луд в повечето ситуации. Но благодарение на хората, независимо от какви раси или принадлежности са, той успява. Това, което казва в началото на книгата е нещо като, „мисля да обиколя света, днес ще изляза през предната врата, а след 17 месеца ще се прибера през задната врата на къщата си”.

     Шапка му свалям или направо както обичаше да казва един приятел „ако можех и глава щях да му сваля”. Такива хора наистина съществуват, и не ги води тренинга или помощта, а вярата им. Вярата им в себе си!

     П.П. Бългърската обложка е същата, но не можах да я намеря в голям формат, а забравих да снимам книгата. Името на това издание е “Latitude zéro”, което е името на тримарана му.

17:40
Четвъртък, 26.08, 16ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш Може би сте забелязали, че в дневника си не описвам цели дни. Това е така, защото един що-годе пълноценно изживян ден в Истанбул спокойно би могъл да се равнява на седмица, прекарана на някоя от другите ми пресечни точки със земната повърхност, и това от своя страна правопропорционално да рефлектира върху дължината [...]

16:20
Най-креативните полици за книги
» ‎ Библиотеката

Бленувайки за деня, в който ще имам собствени големи и чудесни дървени лавици за книги за все по-нарастващата ми домашна библиотека, попаднах на любопитна статия за „30-те най-креативни лавици за книги“ на сайта за интериор и дизайн „FRESHOME“. Някои от тях, признавам си, далеч не считам за особено креативни, а други дори ме плашат с [...]

12:43
ЗА ХАДЖИ ФИЛЮ И МАРИХУАНА
» ‎ книжна трапеза

Пътувайки из Южна Америка, Хаджи Филю се залюбил със знойна колумбийска красавица на име Хуана. Ала скоро забелязал, че тя има вредния навик да пуши някаква странна билка.
- Мари Хуано, какви ги вършиш ти? – възмутил се Хаджи Филю и отказал да има каквото и да било общо с порочната хубавица.
Скоро подир това той напуснал Колумбия, а на нещастната Хуана не й останало нищо, освен скръбни спомени и прякор, роден от неговите последни думи. Не минало много време и тя издъхнала от несподелена любов. А проклетата билка била наречена на нейно име – марихуана.
Поука: Дечица, не пушете трева.

8:37
Снимка
» ‎ Public Republic

Васил Балев Photo: mshades Два гълъба, скъпа, се бият за парче хляб, докато ги дебне котка. Това е класическа композиция. Котката е далеч, но перата им сияят като ножчета наточени… Гълъбите виждат. Тъпите, гладни гълъби, скъпа! Те ще се откажат от хляба – ще отлетят на покрива, за да стоят един до друг, един без друг с перата меки, сиви, посипани с цимент… [...]
8:20
Телефон на зрителя
» ‎ Public Republic

Кристин Димитрова Photo: bobby Люси крачеше по тъмния коридор и преговаряше наум ключовите изрази. Всъщност той въобще нямаше нужда да ги преговаря, защото ги знаеше наизуст, но това упражнение му помагаше да се настрои на вълната. Ако беше в ефир, щеше да го каже “на вибрациите”. Любослав работеше като екстрасенс в една от самоделните кабелни телевизии на ръба [...]

August 26, 2010
23:33
Beautiful (Красиво?)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Красиво (Beautiful 2009 DVDRIP Xvid - ZMV). Съмнително напомня на дипломна работа на завършващ невръстен режисьор. Неизживяна тийнейджърска мечта: ококорен младеж с фотоапарат (на вид като роднина на Фродо Бегинс), девойка, която трябва...

23:10
Armin van Buuren - A State of Trance Episode 471 - 26.8.2010
» ‎ Българският блог за транс музика

A State of Trance (често съкращавано като ASoT или ASOT) е заглавието на седмичното радио шоу продуцирано от известния DJ - Armin Van Buuren. Стартирало е през Март 2001 год. по радио ID&T (предшественика на Slam!FM), шоуто е под формат на 2-часов микс в стил транс. Избраните тракове се представят по време на шоуто, за да се помогне на промотирането на нови автори и рилийзи. Когато радио ID&T си променило стила през Януари 2005 год. ASOT било премахнато от програмата им. Към наши дни шоуто се излъчва в над 25 страни по целия свят и 6 милиона души го слушат всяка седмица. Едно от най-популярните радиа по което се излъчва шоуто, е онлайн радиото DI.FM (важно е да се отбележи, че новите епизоди се излъчват първо по тази радиостанция, а след това по всички други).

Tracklist
1. Tom Fall & Something Good - Reflections
2. TyDi feat Audrey Gallagher - Calling (Blake Jarrell Remix)
3. Funkagenda vs Switchfoot - Always Astana (First State Bashup)
4. Andy Duguid feat. Leah - Miracle Moments [Songbird]
5. Gareth Emery - Arrival [from the album 'Northern Lights'] [Garuda]
6. George Acosta featuring Fisher - Love Rain Down (First State Remix) [Songbird]
7. Mory Kante - Yeke Yeke (Mark Eteson Rework)
8. Jonas Stenberg - EmoDist (Wezz Devall remix)
9. Chicane - What Am I Doing Here (Walsh & McAuley Rework) [Bootleg]
10. Audien - Eleven Eleven [Enhanced]
11. Aly & Fila feat. Sue Mclaren - I Can Hear You (Beat Service remix) [FSOE]
12. TUNE OF THE WEEK: Ali Wilson & Lee Osborne - Absolute [High Contrast]
13. Ummet Ozcan - Arcadia [Doorn]
14. Hammer & Bennett - Language (Phynn Remix) [Coldharbour]
15. Greg Downey - From Above [Reset]
16. Vast Vision Feat. Fisher - Behind Your Smile (Suncatcher Remix) [Enhanced]
17. The Flyers & Mike Sonar - Cherry Ave (Ferry Tayle & Stephan R. Remix) [Infrasonic]
18. Mark Eteson & Ben Nickey - Altitude [Vandit]
19. Gareth Emery - All Is Now [from the album 'Northern Lights'] [Garuda]
20. Emotional Horizons & X-Ploration feat. Aneym - Nobody knows (Sonic Element mix) [Afterglow]
21. Infinity - Understand Me (Trance Arts Dub mix) [Trance All-Stars Recordings]
22. ASOT Radio Classic: Evoke – Arms of Loren (Ferry Corsten remix)

Download Fileserve.com

21:56
Най-скъпата книжка в живота
» ‎ Библиотеката

Коя е най-скъпата книжка в живота на човек? Дали някоя енциклопедия с твърди корици и още по-твърда трицифрена сума за цена? Или някоя библиофилска рядкост, писана преди столетия? Ето моята. Най-скъпата ми, първата ми книжка. Моят буквар! Годината е била 1993 и думите, този безценен дар, са били предизвикателство за хлапето първокласник. Е, не и [...]

21:42
Сряда, 25.08, 15ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш Микробусът, който според сайта на университета би трябвало да се нарича „совалка”, прави меко кацане на „Таксим”, който пък, въпреки че е най-известният площад в цяла Турция, заради стълпотворението от градски автобуси напомня по-скоро за най-обикновена автогара. Това вероятно е и причината да го възприемам не като дестинация, а като точка на засичане [...]

21:01
Markus Schulz - Global DJ Broadcast Ibiza Summer Sessions (26 August 2010)
» ‎ Българският блог за транс музика

Global DJ Broadcast е радио шоу за транс музика, продуцирано от световно известния диджей - Markus Schulz. Историята на това шоу започва още през март 2002 г. Маркус живее в Маями, Южна Флорида, където се намира радиото за денс музика Party 93.1. Шоуто започва през март 2002 г. по време на WMC - Winter Music Conference. След кратко прекъсване, то става седмично от май месец същата година. Години наред (до разпада на Party 93.1 през 2005) Маркус води 3-4 часови шоута, с гостувания на диджеи от целия свят. След като Party 93.1 променя формата си на рок и става Rock 93.1 (през март 2005 г.), Markus решава да си търси ново радио. И го намира. То се казва Digitally Imported и в момента е едно от най-големите онлайн радиа за електронна музика. Шоуто на Markus променя формата си - от 3-4 часово се превръща в двучасово. Излъчва се всеки четвъртък от 19:00 часа българско време.

Tracklist
Markus Schulz
01. Marco V & MoHawk - Zero One
02. Markus Schulz Featuring Khaz - Last Man Standing (Karanda Remix)
03. Dave Horne - For So Long
04. tyDi Featuring Audrey Gallagher - Calling (Blake Jarrell Remix)
05. Ashley Wallbridge - Smoke
06. Sied van Riel - Crossroads
07. The Suppliers - Lost Count (D-Slide & Docks Remix)
08. Shogun Featuring Emma Lock - Imprisoned (Vocal Mix)
09. D-Mad - I Promised
10. Funkagenda & Michael Woods - Alchemy (Original Club Mix)
11. Kino Oko - Lovely Serenade (Eelke Kleijn Remix)

Cosmic Gate
01. Cosmic Gate Featuring Tiff Lacey - Open Your Heart (Steve Brian Remix)
02. Cosmic Gate Featuring Jades - Seize the Day (Cold Blue Remix)
03. Mat Zo - Land of the Free
04. Modulation - Spirits (Kyau & Albert Remix)
05. Arty - Twilight Tonight (Arty Remode)
06. Cosmic Gate - F.A.V. (Arty Remix)

Back with Markus Schulz
12. Timmy & Tommy - Unit 29
13. Lentos - Forget About Us (tyDi Remix) [World Premiere | Coldharbour 100]
14. Mr. Pit - Sky Traffic
15. Michael Woods - Dynamik [Global Selection]
16. Virtual Vault - Default

Download Fileserve.com

20:34
Стивън Хокинг разказва за гигантите, на чийто рамене е стъпила съвременната наука
» ‎ Книголандия

   Сигурно всяко момче като малкo е билo запленено от космоса и неговите загадки, дори и само след прочитането на Одисеята на Артър Кларк. Тази страст никога не ме е напускала, а изпитвам и нестихващ интерес към хората, развили науката до висините, които е достигнала в момента.

   Затова и мигновенически се влюбих в двете изключителни книги на Стивън Хокинг, които моето издателство пусна на пазара в последните дни. Едва дочаках да сложа алчните си читателски ръце върху първите отпечатани бройки и да се усамотя у дома с налудничав блясък в очите. Не сбърках.

   Стивън Хокинг за мен е нещо изключително, най-малкото като човек, който е преодолял чудовищно заболяване и продължава да предизвиква загадките на Вселената. Мисля, че всеки трябва да прочете биографията му, за да спре да мрънка, че животът не му е дал шансове.

   Заглавието на “Стъпил върху раменете на гиганти” е цитат от едно писмо на Нютон, в който той признава, че достиженията му са резултат на учени, натрупали знания преди него. Книгата на Хокинг според мен е точно това – отдаване на заслужени почести към предшествениците му.

   Сред страниците физикът е разказал накратко за живота на Коперник, Галилей, Кеплер, Нютон и Айнщайн. Ценното в книгата обаче е друго – откъсите от научните трудове, които са направили тези хора учени от звездна величина.

    Да, сложни са, на много места напълно неразбираеми за човек с минимални познания по физика и астрономия. Но никога не се бях допирал така директно до начина на изразяване на тези титани, особено на първите трима, които пишат толкова натруфено, характерно за времето си.

   Но стига съм се възторгвал, книгата ще ви впечатли, убеден съм - оформена е страхотно, а илюстрациите са страшно качествени. За беда качеството си иска цената, а тя никак не е малка.

    Ще завърша с цитат на думи на Нютон, които ме впечатлиха силно: “Не знам какъв изглеждам на хората, но за себе си съм само едно момче, което си играе на морския бряг и се забавлява, като от време на време намира по-гладко камъче и по-красива раковина от обикновено, докато пред него лежи неоткрит целият океан на истината.”

    Книгата ми бе любезно предоставена от издателство “Изток-Запад”.

16:02
Иън Макюън: На плажа Чезъл
» ‎ Литературата Днес

Прочетох „На плажа Чезъл” преди около месец и половина и може би спомените ми за детайла са леко поизбледнели. Това обаче не ми пречи абсолютно с ръка на сърцето да препоръчвам романа на Иън Макюън на всеки, който ме пита „Какво да чета?”

Впечатляващото при Макюън, което се вижда и в „Изкупление”, и в „Събота” е дълбокият психологизъм, който сякаш идва просто ей така. Уж разказът си тече лековато, не се случва нищо, а се оказва, че в крайна сметка някакси си се оказал в главите на героите – в случая двама влюбени в часовете след сватбата им.

Той, малко недодялан, много интелигентен и девствен младеж. Тя, убедена в миналото му на опитен плейбой, влюбена до полуда, но отвратена и погнусена от възможността той да вкара онова нещо там.

Книжката е съвсем кратичка, съвсем лесно може да се публикува даже в периодика. Лично аз я изчетох във влака София-Пловдив, като някъде около гара „Септември” бях приключил, бях я прибрал в раницата и не ми оставаше нищо друго освен да размишлявам върху нея до Пловдив.

В крайна сметка стигнах до заключението, че Иън Макюън е идеален стилист и прикрито те убеждава в нещото, към което с наглед плоското си повествование те води. Както Петко Тодоров от „Книжарница Книжен ъгъл” казва, „Без всякакви литературни игри. Той просто разказва. Той припомня, че литературата е незаменимият инструмент за обясняване на хората – извън личностите им, миналото им, невежеството и страховете им, опит, религиозност, национален произход, класова принадлежност и История.”

Зори от „зорините озорени прозрения” пък определя „На плажа Чезъл” като рядко коварна книга – нещо, с което няма как да не се съглася почти на 100%. Някак не е за вярване, че за смешните 150 странички Иън Макюън може да ти каже толкова много без въобще да си разбрал в течение на четенето, че ти говори.

Накратко, „На плажа Чезъл” на Иън Макюън си е бисер отвсякъде – абсолютно разкостен, без мидата, която да го скрива. Просто бисерът, лъснат, почистен, шлифован и изложен на показ. Не е нужно да вникваш в романа, искаш или не, той вниква в теб.

П.С. – Любопитно ми е какво има да каже колективът на Книголандия за книгата на Макюън.

П.С.2 – За Бога, подарявам третата част на “Милениум”, а вие не я искате?!

15:38
За поредицата книжки "Световна галерия"
» ‎ Последни постинги в candysays.blog.bg

Много хубава поредица наистина. Малки книжки, джобен формат. Издателството е ICON/ ИКОН. Печат и подвързия (с твърди корици са) - "Образование и наука" ЕАД. Преводни са - "съставителство и концепция Анн Кенинс". Съдър...

8:35
Едоардо Чиоли: “Винаги има още какво да се направи, какво да се научи”
» ‎ Public Republic

Петрана Петрова разговаря с Едоардо Чиоли Снимки: Минчо Мундрев и Петрана Петрова Превод от италиански Цветанка Гергинова От 5 до 11 юли т.г. в Царево се състоя Отворен танцов фестивал „Усмивки, танци и море”, организиран от БСТФ, БТО, община Царево и НЧ „Георги Кондолов” – Царево. В рамките на фестивала се проведоха 6-дневни семинари в стиловете диско денс, [...]
8:30
Маршрути
» ‎ Public Republic

Иванка Могилска Photo: Reinante El Pintor de Fuego Трябва й една улица. Няма я на картата. Никой не я е снимал. Безименна е. „Знам, че я има – ядосва се – и не мога да проумея!” И с мърморене отминава по нея. Първата електронна публикация на текста “Маршрути” е в Public Republic.
8:00
Multimedia Box: Великолепие в прегръдките на Андите
» ‎ Public Republic

Анелия Ангелчева Geysers de Tatio Сътворено сякаш от Божиите ръце, едно изумително дело на природата се извисява на 4200 м над морското равнище, в самото сърце на Андите. Това неземно творение е известно като Ел Татио и всъщност представлява обширно геотермално поле, което се простира на територията на Чили, в близост до границата с Боливия. Присъствието на [...]

August 25, 2010
23:11
The Ghost Writer (Писател в сянка)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Писател в сянка (The Ghost Writer.2010.DvdRip.Xvid {1337x}-Noir). Филм, който не се отличава с никакъв блясък. Гланц не успяват да му придадат нито Броснън, нито МакГрегър, нито нескопосано трилърната фабула (за госпожата, изпаднала от ...
22:20
Cop Out (Скатавки)
» ‎ Последни постинги в cine.blog.bg

Скатавки (Cop.Out.DVDRip.XviD-ARROW). Такава небрежна симпатично-задушевна лигня не бях гледал от когато се произвеждаха масово.. през 80-те. Само дето не се раздават удари по главата като в Бъд-Спенсър-и-Терънс-Хил-овите филми. Тогава...

19:18
NEW FREQUENCY OF TRANCE @ 38 with J Mozz (24.08.2010)
» ‎ Българският блог за транс музика

Tracklist:

01. Swedish House Mafia - One (Original Mix)
02. GNX - Fuzz Junkie (Genix Re-Rub)
03. Steve Angello - Knas (Original Mix)
04. Golden Coast - Ivory (Dj Scot Project Remix)
05. Deadmou5 - Whispers Feat. Mellee Fresh (remix)
06. Zoo Brazil - Late At Night (Tocadisco Remix)
07. Arnej - Ping Pong
08. George Acosta Feat. Fisher - Beautiful (Acosta's Fantom Mix)
09. G-Tek - Cryptographer (original Mix)
10. Zoltan Kontes Ft. Tania Zygar - Take Hold Of Me (Original Mix)
11. Dustin Zahn - Stranger To Stability (Len Faki Podium Mix)
12. Guy Mearns - Obese
13. Leon Bolier And Marcus Schossow - 2099 (Original Mix)
14. Mr. Pit - This Room Is Not Big Enough (Tech Mix)
15. Lang & Yep - Workshop (beat Service Remix)
16. Ralph Novell - Shadows Of The Past (Mark Sherry Vs. James Allen Remix)
17. Will Rees - Drop Acid
18. Remo-con - Bleep On Love (Reaky Remix)
19. Dr. Willis & Vandall - Tech Ho (Dj Scot PRoject Remix)
20. Marcel Woods - Advanced ( Dj Scot Project's K.K.E Hold My Breath Bootleg)
21. Simon Patterson - Thump
22. Simon Patterson - Taxi
23. Simon Patterson - Smack
24. Simon Patterson - Always
25. Sean Tyas Pres. Logistic - One More Night Out (Original Mix)

Гласувай за NFOT 38 with J Mozz от тук: VOTE!

with mediafire

17:54
Вторник, 24ти август, 14ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш В 6.36, т.е. малко след като съм си легнал, будилникът, заврян от съвременните технологии в дън гори тилилейски на мобилния ми телефон, се опитва чрез звукова хипноза, нямаща нищо общо с музиката на небесните сфери, да ми внуши, че след четвърт час трябва да поема към площад Таксим, където ще ме чака [...]

11:18
ЗА “ЕЛЕСАР ИЛИ ВЕСТОНОСЕЦЪТ НА ИСТАРИТЕ”
» ‎ книжна трапеза

Над тази история работя вече повече от десет години. Трябва да ви кажа, че сега разбирам Професора. Истинският, хубавият разказ се нуждае от бавно узряване. Доказват го онези 14 тома с чернови и записки на Толкин, от които и до днес се изхранва цялата му фамилия… и от които виждаме как са се променияли неговите идеи докато достигнат своя съвършен вид.
За мен тия десет години бяха време на узряване на идеята, тръгнала от съвсем простичката мисъл: Самият Толкин казва, че продължение на “Властелинът на пръстените” е невъзможно. Той е опитал да напише нещо подобно – и се е отказал само след пет-шест страници.
Изводът беше логичен. Историята е приключена и не може да бъде продължена, защото заедно с края на романа идва и краят на Третата епоха. А Четвъртата епоха вече е епоха на хората. Нещо свързано с “Властелинът на пръстените” може да бъде написано или след това – през Петата епоха, или преди времето на Билбо и Фродо.
Първата идея ми даде сюжет за епично фентъзи, наречено “Сивият път”, което все още (почти) не е започнато и засега само трупа идеи и записки. Някой ден може да ви разкажа тук за този замисъл.
Втората идея роди “Вестоносецът на Истарите” (заглавието “Елесар” добавих по-късно).
Признавам, в момента все още съм до под кривата круша – предговорът и 6 глави. Смятам да пускам тук по една глава на всеки 10 дни, а докато изминат два месеца, може и да съм напреднал. В края на краищата целият сюжет вече е ясен, конструиран и с готови отделни епизоди и образи.
Между другото – както казва една поговорка, “Великите умове мислят еднакво”. Една-две години след като написах пролога (той беше публикуван в сборника “Звяр незнаен”) се разтърсих из мрежата за карти на Графството и с радост се натъкнах (не повярвах на очите си) на Пощенска карта на Графството, съставена от Том Маринджър, чиято печална история ще ви разкажа някой ден. Картата е нарисувана доста любителски, но от сърце и лично мен силно ме вдъхновява. Погледнете я и вие: http://www.shirepost.com/ShireMapLarge.html
11:18
ЗА “ЕЛЕСАР ИЛИ ВЕСТОНОСЕЦЪТ НА ИСТАРИТЕ”
» ‎ книжна трапеза

Над тази история работя вече повече от десет години. Трябва да ви кажа, че сега разбирам Професора. Истинският, хубавият разказ се нуждае от бавно узряване. Доказват го онези 14 тома с чернови и записки на Толкин, от които и до днес се изхранва цялата му фамилия… и от които виждаме как са се променияли неговите идеи докато достигнат своя съвършен вид.
За мен тия десет години бяха време на узряване на идеята, тръгнала от съвсем простичката мисъл: Самият Толкин казва, че продължение на “Властелинът на пръстените” е невъзможно. Той е опитал да напише нещо подобно – и се е отказал само след пет-шест страници.
Изводът беше логичен. Историята е приключена и не може да бъде продължена, защото заедно с края на романа идва и краят на Третата епоха. А Четвъртата епоха вече е епоха на хората. Нещо свързано с “Властелинът на пръстените” може да бъде написано или след това – през Петата епоха, или преди времето на Билбо и Фродо.
Първата идея ми даде сюжет за епично фентъзи, наречено “Сивият път”, което все още (почти) не е започнато и засега само трупа идеи и записки. Някой ден може да ви разкажа тук за този замисъл.
Втората идея роди “Вестоносецът на Истарите” (заглавието “Елесар” добавих по-късно).
Признавам, в момента все още съм до под кривата круша – предговорът и 6 глави. Смятам да пускам тук по една глава на всеки 10 дни, а докато изминат два месеца, може и да съм напреднал. В края на краищата целият сюжет вече е ясен, конструиран и с готови отделни епизоди и образи.
Между другото – както казва една поговорка, “Великите умове мислят еднакво”. Една-две години след като написах пролога (той беше публикуван в сборника “Звяр незнаен”) се разтърсих из мрежата за карти на Графството и с радост се натъкнах (не повярвах на очите си) на Пощенска карта на Графството, съставена от Том Маринджър, чиято печална история ще ви разкажа някой ден. Картата е нарисувана доста любителски, но от сърце и лично мен силно ме вдъхновява. Погледнете я и вие: http://www.shirepost.com/ShireMapLarge.html

11:02
Самотни хора или прости числа
» ‎ Библиотеката

Простите числа се делят само на себе си и на единица… Понякога човек се чувства точно така – едно просто число, което се дели на себе си, разчита само на себе си и живее само заради себе си. Повечето хора изживяват този момент на несигурност, на самота, но се оказва, че изобщо не са прости [...]

9:27
Религиите на Ерик-Еманюел Шмит
» ‎ Книголандия

Една поредица на Ерик-Еманюел Шмит под името „Кръговратът на незримото”, в която книгите са прекалено кратички, за да ги разглеждаме поотделно.

Докато италианската литература е като сладка черешова торта, френската е като да си блъскаш главата във въображаема стена. Толкова, че чак да не можеш нищо да разбереш.

„Синът на Ной”

Тази книга от поредицата е за юдаизма.

Във времето когато еврейте са гонени и търсени под дърво и камък от Хитлер и Гестапо, малкият Жозеф се оказва на погрешното място в погрешното време. Родителите му го изоставят при една графиня, докато тя не го праща при отец Понс и неговият пансион за сираци „Жълтата вила”. Там въпреки всички лъжи, на които е научен, Жозеф учи идиш нощем с отеца в подземието на параклиса.

Но след войната той намира родителите си и воден от желанието си да стане християнин преглъща всичко и изживява живота си като безразличен евреин. Никога повече не усеща същото чувство към никоя религия като онзи път в онази малка селска черква когато за първи път вижда Бог.

„Миларепа”

За разлика от всички останали книжки в поредицата, тази ми беше най-безлична. Будизма е поставен в основата на някаква притча-сън, която не е много ясна дори. Нещо много сериозно липсва в цялата история, може би самият замисъл. Липсата на истина я е превърнала в напразна история.

"Помощ! Крадец! Мислеха, че се обръщам към Миларепа, а аз говорех на смъртта, смъртта, която чакаше да ме обере, спокойна, самоуверена, неизбежна, маскирана крадла, отдавна влязла в дома на живота ми, която лукаво чакаше своя час. Тя беше приклекнала до леглото ми в стаята, надсмиваше ми се, караше ме да се пържа в собствената си пот и ме люлееше между страдание и болка, между събуждане и безсъние, бавно, сигурно, защото знаеше, че неумолимо ще прибере всичко, тялото ми, времето ми, дрехите и имането ми. Помощ! Крадец!"

„Господин Ибрахим и цветята на Корана”

„Прас: усмивка!”

Май точно така е трябвало да се казва книжката. Повтарящата се фраза е някак забавна, но на фона на целта й, не е точно това, което звучи.

Но както и заглавието подсказва, историята е за Корана, не толкова за суфизма, колкото за самият Коран. Прозата на Шмит е толкова увлекателна и кратка, че аха да ми хване вниманието напълно и свършва.

„Господин Ибрахим и цветята на Корана” е по-скоро забавна, дори много забавна на фона на темата си. На Момо му се случва точно това, което му се иска и живота му върви, ли върви с една голяма сладост. А сега малко цитати, които много ме усмихнаха...

„ – Да бе, Момо, Коранът не е учебник по механика! Той е полезен за духовните неща, а не за железарията. Пък и в Корана всички пътуват с камили!”

„Имахме си много забавления. Той ме караше да влизам в религиозни храмове със завързани очи, за да мога да отгатна религията по миризмата.

- Тук мирише на свещи, католически.

- Да, това е „Свети Антоний”.

- Тук мирише на тамян, православен.

- Така е, това е „Света София”.

- А тук мирише на крака, мюсюлмански. Ама не, наистина, страшно вони...”

„Оскар и розовата дама”

Въпреки, че последната или поне така се падна при мен е за християнството, тя е най-слабата. Оскар е болен, смъртно болен, получава идеята да пише на Дядо Боже, в когото не вярва. И той пише, писма с обяснения всеки ден, но това няма да му помогне с нищо. И така, ще се случи това, което се случва на всеки в живота. Неизбежното...

Цялата поредичка е имала страхотен замисъл, но в сегашният си вид е само една съсипана идея, за съжаление. Прозата на Шмит е увлекателна и кратка, но всичко останало й липсва...

След книжките обаче искам да ви кажа и нещо друго. Моята работа с раздаването на книги изглежда не се получава, досега единственият спечелил беше Ondine, радвам се, че успях да я зарадвам. Но при предпоследният ми пост Mike не се свърза с мен, а в последният не се събраха коментарите, които трябваше. Дълго време обсъждахме коментарите с шефа ми (Х.Б.), сега отново има възможност да се коментира като анонимни. Ако това потръгне няма да мога да раздавам книги на анонимни коментиращи, така че колкото и да съжалявам засега ще спра раздаването на книги. „Писма до Клаудия” и „The black book” си остават при мен.

Аз не се предавам лесно и ще продължавам да търся начини да ви радвам като ви подарявам книги, но за да стане това и вие трябва да ми помогнете, поне малко…

8:30
море
» ‎ Public Republic

Антина Златкова Photo: Bonnie Woodson морето ми открадна един мъж един кораб три рокли и две джапанки казваше мама когато я питах защо всяка сутрин скита по плажа от морето казваше й омекнали ноктите загрубели петите косата й се накъдрила и се разпенила бяла морето казваше те разрошва и те разшива от дългото чакане се разбридваш и се размиваш и на мен ми е тясно да чакам на сушата казваше мама ако се научи да плува би отплавала да търси америка би забравила за роклите и мъжете [...]
8:20
Черният гълъб
» ‎ Public Republic

проф. дфн Милена Кирова Теодора Димова. Марма, Мариам. Изд. Сиела. С., 2010 С най-новата си книга Теодора Димова възражда една много крехка традиция в историята на българския роман, прекъсната за повече от половин век: страстното ортодоксалнохристиянско писане на евангелски теми. Заради своя отказ от предизвикателство и от нравствен експеримент този вид романи обикновено не попадат в [...]
8:10
Из “Разгневени съпруги”
» ‎ Public Republic

Сюзан Айзъкс Photo: yakobusan Ето, вземи този дар, пазех го за някой герой, оратор или генерал, някой посветен на добрата стара кауза, на великата идея, на прогреса и свободата, някой смелчага, опълчил се срещу деспоти, някой храбър бунтовник; но виждам, че това, което пазех, на тебе се полага колкото на всеки друг. Уол Уитман „Стръкчета трева“ Кой би могъл да знае? Нощта беше толкова приятна. Наистина отвън [...]
8:05
И АЗ МОГА за първи път на фестивала Аполония
» ‎ Public Republic

Аполония казва И АЗ МОГА I Can Too продължава лятното си турне и на най-добрия арт фестивал Празници на изкуствата Аполония 2010 от 28 август до 5 септември, в гр.Созопол. Аполония казва И АЗ МОГА и дава своята подкрепа за популяризиране идеите на националната инициатива И АЗ МОГА / I Can Too. Организаторите предоставят специално място в [...]

August 24, 2010
22:18
Карлос Руис Сафон стъписва с шедьовъра “Сянката на вятъра”
» ‎ Книголандия

    Усещате ли сянката на вятъра, полъхнал край вас? Невидима, тя се плъзга наоколо, понесла в себе си лица и събития, отдавна изчезнали сред тинята на времето. Докато една книга с идентично име не изскочи из безкрайните библиотечни редици. Там тя е чакала своя читател – онзи, единствения.

   “Сянката на вятъра” е роман за роман. И двата носят едно и също име, а романът-герой е творение на тайнствен писател на име Жулиан Каракс. Книгата е скрита на място, наречено “Гробището на забравените книги”, откъде попада в ръцете на 11-годишния Даниел.

   Оказва се, че в ръцете на момчето е последното оцеляло копие на романа. Година след година тайнствен обезобразен мъж, представящ се като Лаин Кубер, издирва и гори всички екземпляри на книги на Жулиан. С това име в романа-герой се подвизава Дявола…

   Даниел се сблъсква с него в една мъглива улица, а по-късно в една крипта с два зловещи саркофага. Момчето расте и все по-дълбоко се забърква в загадката на личността на Каракс и изключителните му творби. Разплитането на пъзела ще му отнеме години, в които и неговият собствен живот ще се слее с една отдавнашна трагедия. В това минало невинни няма, всички са оцапани с кръв, а оцелелите жадуват своето отмъщение.

    Нишките на истината се разплитат бавно, а Сафон със садистично перо забавя и заблуждава читателя си, карайки го да се скита час след час сред зловещите улици на фашистка Барселона. Там дебнат призраци, а сред останките на величествени къщи чака смъртта. Там, дето е имало кръв, тя пак ще се лее. И то заради един роман.

   “Сянката на вятъра”. Оная, невидимата.

    Книга-шедьовър. От онези, които не стават популярни у нас, защото са твърде сложни за масовата публика. Твърде много лавици с книги и абсолютен вампирски дефицит има сред страниците. И твърде много болка, истинска и неподправена, без чисти и светли герои – всички са дишащи и реални, белязани с минали и настоящи грехове. Сафон е изключителен разказвач, а преводачката му Светла Христова ни позволява да му се насладим, изцяло и непосредствено.

    Ако думите ми не ви стигат, ето и факт – от романите на Сафон досега в Европа са продадени над 12 милиона копия. Един път качеството да върви ръка за ръка с количеството.

   Лична оценка: 13/13.

   Книгата ми бе любезно предоставена от издателство “Изток-Запад”.

22:08
Не искай
» ‎ Последни постинги в radost4e.blog.bg

Не искай
21:43
Тихо
» ‎ Последни постинги в radost4e.blog.bg

Липсваш ми... Ето, изрекох го!

20:34
Понеделник, 23.08, 13ти Рамадан
» ‎ Public Republic

Азиз Шакир – Таш В името на Милостивия, Всемилосърдния… Малко след полунощ металният впряг от сто конски сили, потеглил два часа по-рано от Средец за Константинопол, преминава покрай Тримонциум… По туловището му са полепнали репродукции на римски и византийски мозайки от Археологическия музей в Антиохия – рекламни пиявици, чиято крайна цел вероятно сме аз и останалите пътници. Трите [...]

15:21
ЕЛЕСАР – 1
» ‎ книжна трапеза

Любомир Николов-Нарви
ЕЛЕСАР

или
ВЕСТОНОСЕЦЪТ НА ИСТАРИТЕ
Не нам, не нам, а имени твоему.

Надпис на Руския паметник в София

Като прославен древен крал

в доспехи се облече той;

изписа с руни своя щит,

за да го охранява в бой;

в колчан – стрели от абанос,

лъка му бе от дракон рог;

взе ножница от халцедон

и бял нагръдник от сребро,

окичен с чуден изумруд…

Дж. Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените”

Някои от величавите истории щях да обрисувам изцяло, други да оставя само нахвърляни, като част от схемата. Циклите трябваше да бъдат свързани в едно величествено цяло и все пак да оставят място за други умове и ръце, използващи четка, музика и драма.

Дж. Р. Р. Толкин до Милтън Уолдман, 1951 г.

Няколко думи за безумното ми начинание

Онези, които са гледали филма на Куросава “Кагемуша”, ще ме разберат, когато кажа, че не можеш да бъдеш двойник на един велик човек, без някой ден да пожелаеш да яхнеш и коня му. А аз твърде дълго бях двойник на Толкин и нещо в душата ми се е сраснало с него. Не знам дали ще се справя добре с огромната задача, която си поставям. Искам да напиша не продължение (самият Толкин казва, че това е невъзможно), а предистория на събитията от “Властелинът на пръстените”. Без съмнение ще има и такива, които биха пожелали да ме прогонят с буци кал, както става към края на филма. Но моята цел е една – да напиша историята така, както би я написал самият Толкин, без да се усеща и следа от собствената ми личност. Защото той ни е оставил огромното си наследство като едно прекрасно недовършено здание и ние можем да се отнесем към това наследство само по два начина: или да гледаме на него като на недосегаема реликва, или да се опитаме да го довършим – ако ни стигнат силите, разбира се.
Пролог
За “Джаррет”

Само преди няколко десетилетия хобитите, прочути и обичани днес по цял свят, бяха почти напълно неизвестни, ако не броим шепа любители на древните премъдрости. Внезапният разцвет на хобитознанието предизвика огромен интерес към отдавна отминалата Трета епоха, а оттам и към по-древните събития през Първата и Втората епоха. Увлечена от величието на прастарите предания, широката публика почти не забеляза, че с тях са свързани многобройни загадки, за които ще стане дума след малко.

Първата и може би най-голямата (макар и не най-великата) от тези загадки е самата личност на онзи тайнствен мъдрец, комуто дължим откриването на Червената книга и без когото едва ли някога щяхме да узнаем за Всевластните пръстени, скромните хобити и великите задморски крале. Дори името му е обект на разгорещени спорове, тъй като сам той се подписва единствено с четирите букви Дж. Р. Р. Т., ту изписани поотделно, ту съчетани в изящен старинен монограм. Сред изследователите най-разпространено е мнението, че по законите на древния елфически правопис тук са пропуснати гласните и името би следвало да се чете като “Джаррет”. Някои обаче твърдят (може би с основание), че монограмът само имитира знаци от днешната азбука, но в действителност представлява съчетание от елементи на древноелфическите букви (тенгвар) Т, Р, Л, и МБ – което, твърдят те, ни дава типично елфическото* име Тураламбе, тоест Повелител на езика.

* По-точно Куенийско, ако съдим по характерния завършек на “е”.

Подобно твърдение намира косвена подкрепа в редица факти. Няма съмнение, че “Джаррет” или Тураламбе е бил несравнен познавач на древните езици – преди всичко на староелфическия, Куенийския и Синдаринския, а също така на езиците на хора, джуджета, хобити и дори орки от Втората и Третата епоха. Изключителни са и познанията му за легендите, поезията, обичаите и историята на онези отдавна отминали времена. Нещо повече, тези познания стигат до такива подробности, сякаш авторът е видял всичко със собствените си очи.

Именно този факт е породил трета, дръзка и дори изумителна версия. Защото група тълкуватели са убедени категорично, че “Джаррет” не е никой друг, освен самият Гандалф, завърнал се в нашия помръкнал свят, за да ни припомни величието и древната слава на Бащите човешки. Редките съхранени портрети на “Джаррет” сякаш подкрепят тази хипотеза, тъй като на тях виждаме беловлас бодър старец с орлов нос, лукави очи и лула между зъбите.

Едва ли някога ще узнаем истината: дали “Джаррет” е съвременен познавач на древното минало, дали – както кощунствено твърдят някои скептици – е измислил Червената книга и всичко около нея (нещо със сигурност непосилно за един обикновен човек), или наистина е самият Гандалф. Ала едно е несъмнено: дължим му нисък поклон за това, че поне във въображението ни връща към времена на чест, вярност, доблест и простички човешки добродетели

За Даегол и Снеагол

Неоспорим факт е, че великите събития на Войната за Пръстена започват от една дребна на пръв поглед случка – две невзрачни същества от малко рибарско селце намират златен пръстен в тинята по дъното на Великата река Андуин. От този миг насетне историята се развива неумолимо до сетния сблъсък и гибелта на Мрачния владетел Саурон, както е разказано в Червената книга. Знаем имената на тези две същества – Деагол и Смеагол. Знаем за злодейското убийство на Деагол и окаяната участ на Смеагол, наречен още Ам-гъл. Ала навярно малцина са се замисляли над словата, изречени от самия Гандалф: Той е обвързан със съдбата на Пръстена. Сърцето ми подсказва, че още има някаква роля, за добро или за зло, преди да дойде краят.

И тук е мястото да се запитаме: КАК? Нима е възможно една наистина окаяна твар като Ам-гъл, която извършва безпричинно убийство още щом вижда Пръстена, впоследствие векове наред да устоява на злата му сила? Нима е възможно да сдържа непоносимите въжделения и да служи на оногова, който носи Безценното? И впрочем… ако изключим онова първо убийство, сторил ли е изобщо Ам-гъл някакво зло? Защо привидните му злодеяния неизменно се обръщат срещу Мрачния владетел, от когото успешно е укривал Пръстена в течение на десетки, може би дори стотици години след неговото завръщане? И накрая – нека си го кажем направо! – защо именно той, злодеят, е онзи, който унищожава Пръстена и решава изхода от войната?

Всеки въпрос за същността на Ам-гъл поражда безпокойни и тежки размисли, затова малцина си го задават. Ала тайната, скрита зад това жалко създание е огромна и сега ще се спрем на нея.

Странно е, че в Ръкописа от Бялата кула имената на Деагол и Смеагол са изписани малко по-другояче – Даегол и Снеагол. Разликата изглежда незначителна и съвременният читател би я отдал на неволна грешка на някой отдавна забравен писар. Ала един познавач на древноелфическите езици веднага би забелязал, че името Даегол очевидно произхожда от сливането на две думи: дае – сянка и древния корен нгол, който се среща в названието Нолдори (наричани още Голодрими). В името Снеагол (по-правилно би било да се пише Сене-а-нгол) също срещаме корена нгол, към който е прибавено древното сен, сене – тоест син, мъжка рожба. Казано с други думи, двете имена са староелфически и могат да бъдат преведени като “Сянка на елфите” и “Син на елфите”. При друго тълкуване можем да ги свържем с древноелфическото ноле, при което смисълът леко се променя – “Сянка на мъдростта” и “Син на мъдростта”.

Не ще и дума – твърде странни имена за две скромни създания. Сякаш някой още при раждането им – нека повторим, в бедно селце на неуки рибари от племе, сродно с хобитите – е знаел, че техните съдбини ще бъдат обвързани с най-великите събития на Третата епоха.

Кой би могъл да знае това? Каква е тайната, обгръщаща страшната смърт на Даегол и жестоката съдба на Снеагол? Този въпрос би останал навеки без отговор, ако не бе открит Ръкописът от Бялата кула. Но за него ще стане дума малко по-нататък.

За Годината на Сянката

До Войната за Пръстена хобитите не са привличали вниманието на мъдреците, затова няма нищо чудно, че ранната им история е останала извън летописите. Събраните по-късно сведения (и някои слабо известни предания на джуджетата) запълват донякъде празнотите, но редица събития, свързани с този народ – кога дребни, кога по-важни – са потънали в забрава. Хрониките споменават за две от най-големите бедствия, сполетели Малкия народ: Черната чума (37 г. от Л. Г.) и смъртоносната Дълга зима, последвана от Великия глад (1158 г. от Л. Г.). Но никъде, освен в Ръкописа от Бялата кула, не се споменава за бедствието, сполетяло Графството през 2437 г. на Третата епоха (837 г. от Л. Г.).

Хобитови предания, нашепвани плахо от ухо на ухо, разказват за тази година, наречена Година на Сянката. Злото дошло в началото на пролетта и най-напред връхлетяло над северните области на Графството като страховита буря – ала буря без вятър. Непрогледни облаци забулили небето, паднал мрак като в най-черна нощ и само пурпурни светкавици раздирали тъмнината. Техният грохот разтърсвал земята, ала още по-страшно било, че между трясъците наставала мъртвешка тишина. Неподвижният въздух натегнал от зловещо предчувствие и дори най-храбрите побързали да се скрият зад залостените врати на домовете си. А малцината, които дръзнали да надникнат през прозорците, разказвали сетне, че под плътните облаци крачела огромна сянка от мрак и черен пламък, с очи като разпалена жарава под тежката желязна корона. Тъй грамадна била тя, че опирала с глава в небесата, а нозете й тъпчели вековни дървета като тревички и около тях се разливал вледеняващ мраз, що покривал всичко наоколо със слана като през най-люта зима.

Страшната буря прекосила цялото Графство от север на юг и на изток оставяйки подир себе си изпепелени домове и ферми, горски пожари и опустошени ниви. Привечер тя минала през Мочурището и Фуков край, а на другия ден сутринта връхлетяла над Брее, където я видели както местните жители, така и мнозина посетители на широко известния хан “Кроткото пони”.

Но най-лошото предстояло тепърва. На много места посевите били съсипани, а там, където все пак покълнали, дали небивало слаба реколта. От северните пущинаци налетели глутници вълци, които нападали стадата и непредпазливите пътници. С наближаването на лятото из цялото Графство избухнал мор по добитъка, а сетне и по хобитите. Цели села измирали от глад, болести… и още една, може би най-страшната и коварна беда. Защото лятото се случило дъждовно и навсякъде избуяли в невероятно изобилие непознати гъби – с красиви червени шапки, осеяни с бели петна. Гладната година и всеизвестната страст на хобитите към гъбите довели до пагубен резултат. Стотици семейства седнали на гъбени пиршества и още същата вечер загинали в страшни мъки. Тъй според легендите се появили отровните гъби в Графството.

Сред безбройните страдания в Годината на Сянката се случило едно дребно и незначително на пръв поглед събитие – между отровените било и семейството на уважавания дърводелец Гордо Бързолък от Малък Дълбалник. От цялата фамилия оцелели само двама – невръстният Галдо и бащата на Гордо, известен в цялата околия билкар, който през този ден бил излязъл да търси целебни растения.

Никой не можел да подозира, че съдбата е отредила на малкия Галдо да вземе участие във велики и страшни събития, които подир векове щели да решат изхода от Войната за Пръстена. Самият той, когато поизраснал, не искал нищо друго, освен да стане пощальон. Тази служба била твърде почитана сред хобитите, както ще стане ясно малко по-долу.

За пощенските служби на Графството

Както изтъкват единодушно повечето исторически източници, в епохата на своето процъфтяване хобитите били волен и добродушен народ, дълбоко привързан към дребните формалности на семейните и междуродовите отношения, ала твърде скептично настроен спрямо всякакви обществени структури, които бихме могли да наречем “държава”, “правителство” или “власт”. Несъмнено за този факт най-силно са допринесли дългите години на безметежно съществуване в Централен Ериадор, както и типичното хобитово свободомислие (изразено например в крилатата фраза “моят смял е моята кула*”). Колкото и странно да изглежда, при Дребния народ стремежът към кротка добропорядъчност във всяко едно отношение се съчетавал с най-ярко изразен бунтарски дух, щом се стигнело до подчинение на чужда воля (та дори и в името на общото благо). Разбира се, тук не става дума за пренебрежение към кралската власт. Напротив, хобитите винаги са се смятали за верни кралски поданици – дори след гибелта на Северното кралство – и обичали да казват за дивите народи и злите твари, че те не са чували за краля. Съвсем друго обаче било отношението им към местните “авторитети” и един хобит трябвало да притежава голяма смелост и изключително хладнокръвие за да се кандидатира за най-висшия административен пост в Графството – кмет на Голям Дълбалник под Белите ридове. Още от самото си избиране (провеждано веднъж на всеки седем години в средата на лятото) този злополучен сановник ставал мишена за безброй безобидни и не чак толкова безобидни шеги.

* За разлика от съвременното “моят дом е моята крепост”, тази поговорка изразява и типичното хобитово чувство за хумор, слагайки паралел между подземните обиталища, наричани смялове, и високите бойни кули, каквито миролюбивият Дребен народ никога не е строил.

Сред най-сериозните административни задължения на кмета можем да изтъкнем две: той бил Пръв шириф (на което не ще се спрем тук, тъй като е разгледано другаде) и Главен пощальон. И ако в онези дни на мир и благоденствие ширифството не се смятало за кой знае колко авторитетна дейност, то пощальонската служба била дълбоко и искрено уважавана. За да разберем причините за това, трябва да се върнем към самото възникване на Графството.

Когато през 1601 година на Третата епоха (смятана за Година първа от Летоброенето на Графството) братята Мархо и Бланко повели хобитите от Брее към пустеещите земи отвъд Барандуин, това не станало тъй спонтанно, както твърдят по-късните поколения. Напротив, редица източници сочат, че тогавашният владетел Аргелеб Втори е търсил начин да колонизира отново тази част от Ериадор, смятана в древността за житница на Северното кралство. В крайна сметка той спрял своя избор върху народа на хобитите, тъй като по онова време те вече от няколко века живеели дружно с Големите люде в областите около Брее и гората Кестенака, а трудолюбието и кроткият им нрав били пословични.

Можем да предполагаме, че братята Мархо и Бланко са посещавали кралския дворец във Форност (наречен по-късно Северно усое) поне два или три пъти в края на 1600 и началото на 1601 г. от Третата епоха. Нищо друго не би могло да обясни факта, че когато прекосили река Барандуин по Сводокаменния мост и навлезли в земите на бъдещото Графство, те вече носели със себе си официална кралска грамота, даваща право “на моите възлюбени поданици от Дребния народ да се заселват по своя воля от Емин Бераид* на запад до река Барандуин на изток и от южните склонове на Емин Уиал** до блатата около река Сир Талан***”.

* Древното название на Стражевите хълмове. Тук трябва да отбележим обаче, че хобитите не стигнали толкова далече на запад и последните им селища били около Далечните ридове. Едва много по-късно, по времето на крал Елесар, земите между Стражевите хълмове и Далечните ридове им били дарени със заповед на владетеля (на практика повторно, може би защото тази част от указа на Аргелеб Втори е била забравена).

** Тоест Бледоздрачните хълмове.

*** Наречена по-късно Крайграфска река. Названието Сир Талан, тоест Плоска река, вероятно е дадено заради широките мочурливи местности около нея.

Тъй като основната цел на Аргелеб Втори била да се колонизират тези отдавна изоставени територии, в замяна на своята щедрост той наложил на хобитите три съвсем скромни, дори символични задължения. Те трябвало да признават владетеля – нещо напълно естествено и несвързано нито с разходи, нито с особени усилия; да поддържат в изправност Големия мост и всички останали мостове и пътища – което хобитите с готовност вършели, тъй като сами ползвали тези пътища; и да помагат на кралските вестоносци.

В съхранената част от грамотата на Аргелеб Втори се съдържат подробни указания относно третото задължение. Хобитите трябвало да осигурят в непосредствена близост до главните пътища места за отдих на вестоносците, отдалечени на не повече от десет левги едно от друго, като тези места бъдат обозначавани с дървени стълбове, боядисани в червено и златно.

Макар тази трета задача да им се струвала малко необичайна и странна, хобитите я изпълнявали най-старателно. Край пътищата се появили станции за отдих на вестоносците – отначало прости навеси или бараки за укриване от лошото време. Стълбовете в червено и златно обаче предизвикали всеобщо одобрение като крайпътна украса и скоро се превърнали в обект на гордост и надпревара между околиите. Според някои изследователи от тях е дошло дори и самото име на пощенската служба.

Отначало хобитите приели идеята за поща и кореспонденция като една от многото нелепи приумици на Големите хора. Но постепенно те осъзнали колко удобно е да изпращаш думи върху хартия, вместо лично да предприемаш дълго и уморително пътешествие само за да поговориш с някого. От този момент нататък кореспонденцията се превърнала в истинска национална страст и пощенските служби почнали да никнат като гъби във всички градчета и села. Те продължили да съществуват и след изчезването на Северното кралство, когато някогашните крайпътни места за отдих отдавна били забравени. Но по традиция пред всяка поща се издигал висок стълб, боядисан в червено и златно*.

* Според някои източници оттам идва и пристрастието на хобитите към използване на червено и златно мастило.

Отначало службата на пощальон не била особено уважавана и за нея обикновено избирали някой хобит, склонен да се щура безцелно по пътища, гори и ливади. Тъй като не съществували пощенски такси, приличието изисквало от получателите да се отблагодарят за услугата по някакъв начин, но пестеливите хобити най-често вършели това, като подарявали на пощальона някой ненужен предмет (подобни предмети те наричали матоми, особено ако не знаели за какво служат). Не след дълго смяловете на пощальоните се задръстили от матоми и някои започнали на свой ред да ги раздават на близки и познати, а други – да ги събират на едно място. Така бил създаден първият и единствен хобитов музей – Домът на матомите в Голям Дълбалник.

Пощенската дейност обаче се променила благодарение на едно мъдро решение, взето от Тана Хонорин Тук през 271 г. от Л. Г. Виждайки окаяното положение на пощальоните и разбирайки, че не след дълго това ще доведе до съсипване на цялата пощенска мрежа, той издал декрет, според който никой нямал право да отклони от трапезата си пощальон, дошъл да му донесе пратка. Решението на Хонорин Тук било посрещнато със смесени реакции – ту недоволство, ту сдържано одобрение от страна на получателите, и бурен ентусиазъм от страна на пощенските служители. Настанал небивал разцвет на пощите. Пощальоните ревностно изпълнявали своите задължения, никога не пропускали да доставят пратка, а понякога дори забравяли да я връчат при първото посещение, та се връщали да го сторят на следващия ден. От онова време датира и песничката, превърнала се в нещо като неофициален марш на пощенските служители:

В дъжд и суша, в пек и мраз

пощальонът е при вас,

затова не се бавете,

а трапеза пригответе

и на бялата покривка

предложете му с усмивка:

питка с ким, парче сланина,

мед – направо от пчелина,

наденички – по-дебели,

ябълки – добре узрели,

малко пресни зеленчуци,

сирене – на едри буци,

тъмно пиво – пълна кана,

жълта дъхава сметана,

баница – поне за трима,

и каквото още има.

Не ще и дума, песничката е шеговита и отразява по-скоро мечтите на пощальоните, отколкото реалното положение на нещата. Но професията им бързо станала търсена и уважавана, и си останала такава до времето на младия помощник пощальон Галдо Бързолък, когато започва нашият разказ.
За Истарите
Истари е другото название на вълшебниците, изпратени в Средната земя от всемогъщите Валари, за да се борят срещу злото, останало от Черния враг Моргот, както и срещу възраждането на Мрачния владетел Саурон. В едно от своите съчинения “Джаррет” ни разказва накратко за тях. Червената книга споменава имената на трима вълшебници: Гандалф Сивия, известен още с името Митрандир; Саруман Белия, наричан също тъй Курумо; и Радагаст Кафявия, с елфическо име Айвендил. От текста на Червената книга един читател би останал с впечатление, че не съществуват други, освен тях. Ала в момента на своя сблъсък със Саруман избухливият Гандалф неволно дава воля на езика си и споменава за Ордена на вълшебниците. Предводител на този орден дотогава е Саруман. Простата логика обаче подсказва, че подобен орден едва ли може да се състои от предводител и двама членове. И наистина, на друго място “Джаррет” разкрива, че вълшебниците са всъщност петима. Там той споменава имената на двамата тайнствени “Сини вълшебници” – Алатар и Паландо.

Според твърденията на “Джаррет” съдбата на тези двама вълшебници е неизвестна – те заминали на изток и никой не узнал какво е станало с тях. Можело само да се предполага, че те тайно са подкопавали властта на Саурон над тамошните народи. По всяка вероятност, казва ни “Джаррет”, те са се провалили, както са се провалили Радагаст и Саруман, макар и по друг начин. Подобна версия обаче поражда определени съмнения. В нея за пръв път се сблъскваме с откровено признание на мъдреца, че не знае нещо. Освен това изглежда повече от невероятно Валарите да са избрали своите пратеници толкова неудачно, че от петима само един да не се провали. Може и тъй да е, но в словата на “Джаррет” сякаш се крие лукава закачка. Далеч по-правдоподобно е той да крие нещо от такава изключителна важност, че да го знаят само малцина избраници.

За Истарите ни е известно още, че те се явявали в облика на стари, но енергични и крепки люде, скитащи из цялата Средна земя. Могъществото им било ограничено и за това има причина. В своя прочут трактат “Силмарилион” “Джаррет” ни разказва за Първата война на Валарите срещу Моргот и за страшните бедствия, породени от нея. Въпреки победата си, Валарите осъзнали, че всемогъществото им има граници: приложено с пълна мощ, то би превърнало обитателите на Еа в играчки без воля, а замисъла на Еру Илуватар – в нелепа и безцелна комедия. Защото тъй бил повелил Единственият: Първородните и По-младите сами да решават своите съдбини.

Затова когато Саурон възжелал да заеме мястото на низвергнатия Моргот, Валарите не повторили предишната грешка, а пратили петимата Истари да разбудят борческия дух на елфи и люде, та свободните народи на Средната земя сами да се възправят срещу злото. Трябвало обаче да ги опазят от изкушението да използват могъществото си в труден час. И това било постигнато, като Истарите загубили по-голямата част от своята мощ, както и много от спомените си за живота в Блаженото царство. Само понякога, в най-страшни премеждия, загубената сила и памет се връщала при тях (нека си спомним битката на Гандалф с Балрога) и те ставали такива, каквито били в действителност – безсмъртни и лъчезарни създания на Единствения. Именно в такива моменти от устните им се отронвали странни и загадъчни слова – като например споменаването за Тайния пламък на Анор.

Но най-често Истарите почти не се различавали от обикновените хора. Бихме могли да кажем, че всеки вълшебник носел тежък товар, за да не може да използва истинските си сили. И товарът бил толкова по-голям, колкото по-могъщ бил един или друг от тях.

Може би именно този товар обяснява някои странни факти – например това, че след намирането на Пръстена те векове наред не усетили нито неговото завръщане, нито появата на Саурон в Дол Гулдур. Макар че без съмнение нещо ги е теглило към него. Не случайно Радагаст обитавал в покрайнините на Мраколес, Саруман решил да се засели в Исенгард, а Гандалф нерядко се скитал към Лориен и Рохан – все места, не чак толкова далечни от Перуникови поля.

А може би има и друго обяснение – изумително обяснение, което откриваме в Ръкописа от Бялата кула…
За Ръкописа от Бялата кула
Въпреки названието си, Ръкописът от Бялата кула представлява не един, а множество документи, сред които срещаме спомените на Еланор Прекрасната, дъщеря на майстор Самознай. Известно е, че тя за последен път е видяла Самознай в края на септември 1482 г. от Л. Г., преди той да изчезне завинаги. Нейният разказ обяснява много неща за произхода на Ръкописа от Бялата кула, затова го привеждаме тук почти дословно, с леки редакторски съкращения.

Макар че още през 1451 г. напуснах Хобитово и се преселих при съпруга си Фастред в Зелени кът на Далечните ридове, аз редовно гостувах на родителите си в Торбодън. По-горе вече описах техния дълъг и щастлив живот. Сега обаче ще се спра на последните събития от участта на клетия ми баща, които – по една или друга причина – останаха неизвестни за широката публика. Дълго мълчах, ала днес, когато вече сама наближавам края на своя живот, разбирам, че не е редно да пазя една тъй важна тайна.

Както е известно, баща ми бе избиран за Кмет на Графството цели седем пъти – рекорд, ненадминат от никого преди или след него. Макар че тази служба често го изморяваше с множеството си задължения, той я изпълняваше старателно и усърдно, със същата търпелива упоритост, с която работеше в градината на Торбодън (където до края на своя живот не допусна друг градинар). Но когато през 1476 година приключи седмият му мандат, той категорично отказа да се кандидатира отново. Достатъчното си е достатъчно, скъпа, каза ми той. Вече съм на деветдесет и шест, тия обществени задължения взеха да ми идват множко. Пък и време е да дам възможност на по-младите да покажат на какво са способни.

Въпреки увещанията, баща ми удържа на думата си. Той напусна кметския пост и през следващите шест години се отдаде изцяло на две неща – градината в Торбодън и майка ми. Казвала съм го много пъти и ще повторя още веднъж: никога не съм виждала тъй нежна обич и преданост между две сродни души като онова простичко, ала неизмеримо силно чувство между тях двамата. Именно затова когато майка ми напусна белия свят след кратко боледуване през 1482 година, баща ми бе съсипан. През следващите една-две седмици го виждахме да броди като сянка из Торбодън, загубил всякаква воля за живот. Отначало се опитвахме да го утешим, сетне разбрахме, че това е безсмислено. Той просто гаснеше, достигнал края на своя щастлив и дълъг живот.

Тъй се случи, че семейни задължения ме принудиха временно да се върна в Зелени кът. Оставих баща си на грижите на Робин и Том, които, като най-млади от всички ни, бяха приели доброволно и с радост грижата за нашите родители. Ала още преди да минат две седмици, получих от Робин писмо да се върна веднага. Обзета от най-лоши предчувствия, аз незабавно потеглих към Хобитово, без дори да подозирам какво ще заваря там.

За мое учудване баща ми изглеждаше по-бодър и енергичен, отколкото го бях оставила. Но в поведението му се бяха появили странности и именно те бяха причината да ме повикат обратно. Нещо му става, сподели с мен шепнешком Том. От няколко дни обикаля из къщата, чука с пръсти по стените и все си мърмори: “Онзи млад хаймана Санчо май ще излезе прав”.

Скоро чух тия думи със собствените си уши и отначало помислих, че разсъдъкът на клетия ни баща се е помътил. Но като най-голяма от всичките му деца, аз бях израснала с разказа за великите събития от неговата младост и бързо разбрах какво има предвид: той говореше за забавния епизод от рождения ден на стария господин Билбо, когато Санчо Гордокрак започнал да копае в големия килер, търсейки скрити съкровища. След като споделих тази своя догадка с Робин и Том, тримата единодушно решихме да не се месим – според нас ставаше дума за безобидна старческа мания, която ако не друго, то поне създаваше занимание на баща ни и го разсейваше от скръбта.

Не му попречихме и в онзи ден, когато той затвори всички врати и коридори към големия килер, и отвътре долетя дрънчене на инструменти. Какво толкова, казахме си, най-много да повреди стените – твърде дребна цена за спокойствието му.

Но какво бе нашето изумление, когато след три дни – през които прекъсваше работата само за да отскочи до трапезата – баща ни излезе от килера, носейки тежка старинна кожена чанта, изцапана с мазилка и пръст. Без да отговаря на въпросите ни, той отиде в кабинета на господин Фродо (както винаги го е наричал, макар че кабинетът отдавна му принадлежеше заедно с целия Торбодън) и се заключи там. Побързахме да надникнем в килера. В стената му зееше широка дупка с гладки стени – очевидно скривалище, където неизвестно откога бе лежала странната чанта.

През следващата седмица баща ни престана да идва и в столовата. Спеше и се хранеше зад заключени врати в кабинета и единствено аз, когато отивах да му нося храна, можех да видя с какво се занимава. Върху бюрото лежеше дебел ръкопис от пожълтял пергамент и баща ни четеше усърдно избелелия текст, изписан със ситен, красив почерк. Разбира се, ние с Робин и Том бяхме заинтригувани до краен предел и правехме най-фантастични догадки относно характера на ръкописа. Ала не можехме и да подозираме как ще завърши всичко.

Кризата настана точно на седмия ден. Иззад вратата на кабинета долетя сърцераздирателен вик и ние се втурнахме натам. След като дългото ни тропане не даде резултат, видяхме се принудени да изкъртим вратата и заварихме клетия си баща зад бюрото. Той представляваше ужасна гледка – пребледнял, разчорлен, с широко разтворени очи. Фаталният ръкопис лежеше пред него, изчетен – доколкото можех да преценя – някъде до половината. Баща ни стискаше главата си с две ръце и шепнеше с глас, в който долавяхме непоносима болка: “Горкият, горкият! Да изтърпи толкова, а аз… Как можах да бъда тъй жесток! Но откъде можех да зная? Откъде?”.

Понечихме да го отнесем в леглото, но той не се съгласи, докато не обещахме да положим до него и чантата с ръкописите (защото се оказа, че освен големия ръкопис, в нея има и още няколко по-малки). За наше облекчение малко по-късно той се успокои и заспа, прегърнал скъпоценната чанта.

През следващите дни здравето му постепенно се подобри. Той явно се опомняше от потресението, макар че продължаваше да говори несвързано за някакъв страдащ клетник, към когото бил проявил грубост и дори жестокост. Не знам за Робин и Том, но лично аз не можех да повярвам в това, тъй като познавах баща си като изключително любезен, добросърдечен и състрадателен хобит.

Болестта на баща ни трая около десет дни, през които той успя да изчете ръкописа докрай. Една сутрин, когато се събудих, излязох на двора и го видях да оседлава любимото си пони Бил – кръстено на името на онзи предишен Бил, за когото са чували всички познавачи на Войната за Пръстена. Беше съвсем рано, Робин и Том още спяха, и аз се поколебах дали да не ги събудя. Реших обаче първо да поговоря с баща си. Когато го попитах накъде смята да тръгне, той въздъхна и отговори: “Мила ми Еланор, никога не знаем кога светът ни ще се преобърне с главата надолу. Знам, мнозина ме смятат за скромен, ала тайно в сърцето си винаги съм се гордял прекомерно, дето в онези страшни години помогнах на господин Фродо. И ето че днес си плащам за тая гордост. Защото се оказа, че е имало един по-голям герой от всички нас, а аз съм постъпвал с него така, както не бих постъпил и с най-злия си враг. Не се плаши, скъпа, но откакто узнах това, за мен няма място на този свят. Отивам към Сивите заливи и дано Кирдан още е там, та да ме отведе с кораб към онази страна, где няма скръб. Макар и съвсем скромен, аз все пак също бях за малко Носител на Пръстена. Знам какво ти се иска, момичето ми – да викнеш момчетата и да ме задържите насила. Недей. Татко ти не си е изгубил ума. Просто пътят никога няма край, както обичаше да казва господин Билбо. Само дето не съм и подозирал, че това се отнася и до началото. Ако ме обичаш, мила, тръгни с мен. Заедно да вървим към Зелени кът, а оттам… каквото ни е отредила съдбата”.

Оставих на Робин и Том бележка, че заминаваме за Зелени кът, после поехме на запад. Не ще и дума, че децата и съпругът ми Фастред посрещнаха татко с радост. Той остана да ни гостува две седмици, през които сякаш отново беше предишният Самознай Майтапер – весел, сърдечен и разсъдлив. По това време ми подари Червената книга, с която не се разделяше никога, и заръча да я съхранявам за потомството. Сетне, в края на втората седмица, – беше 22 септември – той отново оседла понито и ме помоли да не го изпращам. Ала след като знаех какво си е наумил, аз не издържах и тайно тръгнах след него. Видях го да спира в подножието на Стражевите хълмове и да тръгва нагоре пеш, носейки на рамо проклетата чанта. Аз останах да чакам, прикрита в храстите недалече от понито. След два часа татко се върна без чантата – очевидно я беше скрил някъде горе, може би в старинната кула, за която разказват, че от нейния връх се виждало морето. Той яхна понито и бързо потегли по пътя за Заливите. Уви, аз бях допуснала грешката да го последвам пеш и тъй като вече не бях в първа младост (през онази година навърших шейсет и една), скоро изостанах. На един завой го зърнах за последен път, сетне той изчезна между дърветата.

По-късно мнозина ме упрекваха, че не съм го задържала. Аз обаче вярвам, че мечтата на баща ми се е сбъднала и днес той е нейде далече отвъд Морето, при онези, които най-много обичаше – господин Фродо, старият господин Билбо, Гандалф Белия и прекрасната Галадриел.

Мемоарите на Еланор били публикувани след нейната смърт под заглавието “Моят баща Самознай” и мнозина хобити смятали цитирания епизод за старческа измислица. Нейният внук Хам Милочедов обаче не споделял това мнение и през 1513 г. от Л. Г. заедно с трима приятели решил да тръгне по дирите на тайнствената чанта. Естествено, издирването им започнало от споменатата кула на Стражевите хълмове. След като изследвали внимателно вътрешните стени на приземния етаж, те зърнали върху един от камъните руната “Г”, надраскана с нещо остро. Знаейки, че това е знакът на Самознай*, четиримата се захванали да изкъртят камъка, който се оказал не зазидан, а само заклещен на място с дребни камъчета и засъхнала глина. Не след дълго усилията им се увенчали с успех. Старинната чанта наистина лежала в набързо издълбана вдлъбнатина зад камъка.

* Както се посочва в Червената книга, фамилията Майтапер всъщност е превод от хобитовото Галбаси. Някои от съвременниците на Самознай споменават за неговата простодушна гордост, че има същия подпис като Гандалф Белия.

Въодушевени, търсачите на съкровища се върнали в Зелени кът и тайно започнали да четат загадъчния ръкопис. Ала когато стигнали до края му, те единодушно решили, че той трябва да бъде съхранен ако не в тайна, то поне скрит от повечето читатели и да е достъпен само за най-мъдрите познавачи на Червената книга. И без съмнение тези четирима младежи имали право. Защото тайните на Ръкописа от Бялата кула хвърляли изумителна и тревожна светлина върху най-великите събития на Третата епоха, както скоро ще разбере търпеливият читател.
9:57
КОРЕКЦИЯ НА ПОСОКАТА
» ‎ книжна трапеза

Хм…

Куп приветствия за появата на блога… и нито един коментар за втория пост. Май обърках крачката още от самото начало.

Я да пробвам по друг начин – с малко майтап. Ето ви мъничък откъс из ненаписаната книга “Хаджи Филю. Приключенията на един невероятен българин”.

Веднъж Димитър Благоев (Дядото) разговарял на връх Бузлуджа с Хаджи Филю и му обяснявал големите достойнства на социализма. Като възпитан човек, Хаджи Филю дълго мълчал и слушал, ала накрая не издържал и малко грубичко рекъл:

- Я надуй, Дядо, кавала.

Минаващият Ботев чул тия думи и толкова ги харесал, че написал по тях цяла поема.

8:50
„Алкохол“ – един опит за излизане от дамаджаната
» ‎ Библиотеката

Към книгата на Калин Терзийски подходих с някакъв странен порив на вътрешна смелост. През живота си не съм изпил и 200 мл. алкохол. Самата думичка ме отблъсква, мирисът му ме отблъсква, технологията на производство… всичко. И най-вече въздействието, което има върху човека. Не понасям алкохол. Напук на себе си обаче (или може би точно заради [...]

8:30
Аз исках да издишам всичко с теб
» ‎ Public Republic

Елин Рахнев Из “Канела” Photo: angelic0devil6 Аз исках да издишам всичко с теб – сезони, хора, керемиди, да мръкнем сред рахманинов до сутринта и те огласям във уханни рими. И бъда утопист на твоята нега, да бъда пръв нектар, когато си във бездна. И в устните ти да затварям ярост, смях… И в коленете ти да търся нова есен. И после символист на [...]

8:18
Белла България – да надминеш очакванията
» ‎ ambientdefocus weblog

В неделя реших да взема малко банички от полуготовите (беше доста топло да се занимавам с кори, пък и рано сутрин) на Белла. Не помня откога не сме купували тези продукти, но последния път преди години си бяха съвсем окей, дори бяха в прозрачна опаковка за да знаеш какво купуваш. Е да ама вече не са. Освен това съвсем явно са неправилно дистрибутирани из мрежата, защото един път размразени, замръзват под формата на топка и няма никакъв вариант да спазиш “от фризера във фурната”.

Така де, почти три лева на вятъра и децата без банички. Не помага и писане на мейла на Белла България. Раздела в сайта им “Социална отговорност”, явно са го направили за да мине ISO сертификацията и нищо повече. Майната му на клиента, все някой ще се спъне в нашите продукти със шарени опаковки. Като гледам търговските марки, май само Сачи пазаруваме от време на време, поне досега.

Правилната дистрибуция и предлагане на продуктите нали в крайна сметка са грижа на производителя? Всеки, който държи на качеството си – внимава кой и как дистрибутира, съхранява и предлага продуктите ти; не изпраща в коша мейли от клиентите си (или ако го прави, не слага гръмките социални отговорности най-горе).

Криза ли?
Още може!!

– edit –
От Белла България се свързаха с мен още вчера.
Изненадан съм приятно. Чакаме развитие.

– edit2 –
Три дни по-късно, всичко е наред с казуса.
Белла България правят много приятно впечатление с реакцията си.
Днес се срещнах с човек от екипа им и продукта ми беше подменен (и разбира се беше мигновено излапан, след връщането от Балчик).

Дано повече компании се отнасят по този начин с разбиране към клиентите си!

8:15
Пътешественичка в дома си
» ‎ Public Republic

проф. дфн Милена Кирова Изабела Албрици. Портрети. Превод от италиански Дария Карапеткова. Изд. Алтера, С., 2010 Гъркинята Елизабета Теотоки е родена в епоха, когато героизмът и пътешествията са отредени единствено за мъжете. Насила омъжена от майка си за богат венецианец, тя попада в една от столиците на западната култура. Бързо става център на светския живот във [...]
8:10
История за една автобусна спирка
» ‎ Public Republic

Сабина Кърлева Photo: Yves Камен легна трескав под тежките прегънати върби на своя самотен сън. И до ден днешен той не би могъл да си представи, че аз видях Кристина на една спирка. Тогава аз все още не я познавах. Не ми пука как ще реагира, това няма общо с мен. Затова не се заявявам тук – [...]
8:05
Световен хайку фестивал в европейска столица на културата
» ‎ Public Republic

Петър Чухов Петър Чухов и румънската поетеса Амелия Станеску Красивият унгарски град Печ, европейска столица на културата за 2010 г., беше домакин на световен хайку фестивал от 6 до 8 август. Повече от 40 поети от 10 държави се събраха да четат своята поезия и да обсъждат проблемите и развитието на световното хайку. Фестивалът беше организиран от [...]

0:28
Aly and Fila - Future Sound Of Egypt 148 - 23.8.2010
» ‎ Българският блог за транс музика

Най-талантливите транс DJ-и на Египет - Aly & Fila представят тяхната селекция за седмицата от най-горещите транс тракове. Радиошоуто се излъчва всеки понеделник от 23:00 българско време по транс канала на DI.FM и носи името Future Sound of Egypt. Продължителността му е един час. Не го пропускайте!

Tracklist
01. Arty - Twilight Tonight (Arty Remode) [Enhanced]
02. Running Man - Solace (Blugazer Remix) [Alter Ego Digital]
03. Killswitch - Kuala (Sequentia Remix) [Fraction]
04. Sensorica - Masta of Sound (Thomas Datt Remix) [Kill the Lights]
05. Ronny K pres. Advanced - Atlantis (Simon O'Shine Remix) [Blue Soho]
06. Mark Eteson & Ben Nicky - Altitude (Original Mix) [Vandit]
07. Aly & Fila feat. Sue McLaren - I Can Hear You (Den Rize & Mark Andrez Remix) [Future Sound of Egypt]
08. Solis - Believe Me (Thomas Datt Remix) [Infrasonic]
09. The Flyers & Mike Sonar - Cherry Avenue (Ferry Tayle & Stephan R. Remix) [Infrasonic]

Download Fileserve.com

August 23, 2010
15:55
[nt]
» ‎ ЯRсен ВасилеВ

12:47
Генезис
» ‎ acristaCafe

понякога, в най-неуловимия миг преди разбуждането и съня, ме залива вълна от зловеща несигурност – всъщност сън ли беше това или реалност? когато сънят е бил красив, ярък, наситен, с отчетливо усещане за реално преживяване, се изгубвам между понятия и възприятия за разликата между тези две „реалности“. иска ми се дори да поостана в онази – другата действителност – в която съм творец и мога всичко (да плувам като делфин или да летя, асансьорите да нямат последен етаж, да бягам на забавен кадър или да слизам по стълби без стъпала), но внезапно „истинската“ реалност избликва с рязък телефонен звън и се настанява господарски в ума ти, склонявайки те да забравиш онази „другата“…

няма как да не се възхитя на Inception. великолепен актьорски състав. драматично изследване на лабиринтите на сънищата. неочаквано преброждане на сън в съня. обсебващо търсене на Генезиса - началната точка на всяка идея…

повечето хора ще нарекат филма откровен шедьовър, вероятно ще има и такива, които изобщо няма да го разберат. всичко се свежда до индивидуалното ниво на зрителя, до концепциите му за света, живота и смъртта в собственото му съзнание и пластовете под него. за мен безспорният талант на Кристофър Нолън – режисьор и сценарист на филма, се таи в брилянтното преплитане на вече споделени от други умове подобни идеи, за да конструира своята собствена и оригинално поднесена визия за материята. ще разберете какво имам предвид, ако сте разгръщали Отвъд разума на Ричард Бах, или сте запознати с Разговорите на Нийл Уолш с Бога или пък с идеите на Азимов в Роботите и империята. във всички тях (а сигурно и в много други произведения), подобно на пъзелчета се откриват късчета от Генезис. може би всички те с времето са се насложили в подсъзнанието на режисьора, за да изкристализират в една обсебваща, подобна на устойчив вирус идея – създаването на Inception… което прави филма наистина гениална проекция на „истинския“ живот… и задава един много важен въпрос: възможна ли е истински „оригиналната“ идея в нашия свят (като чист творчески импулс) или всичко се свежда до пречупване на вече съществуващото? (и най-вече – съществуващо къде…)

КУЛТУРНА ПЛАНЕТА

Feeds

Unread items (100)